5

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ Търговско отделение, Четвърти състав, в открито заседание на седми януари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 2840 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 18 от Закона за политическите партии.
Образувано по жалба на ПП „Български земеделски народен съюз“ срещу решение от 25.11.2024 г. по ф. д. № 2274/1990 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 9 с-в, с което е постановен отказ за вписване в регистъра на политическите партии при СГС на промени по партидата на политическата партия-жалбоподател на обстоятелствата по чл. 17, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗПП – съобразно решения на управителния съвет на партията, приети на заседание от 20.04.2024 г., съгласно заявление с вх. № 271808/22.05.2024 г.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като в противоречие с материалния закон градският съд неправилно е приел, че фактът на незаконосъобразната процедура по свикването на заседанието на управителния съвет на партията, на което са приети процесните решения, е довел до материална незаконосъобразност на тези решения. Счита, че, тъй като нито в устава на партията, нито в ЗПП е уредена процедура за свикване на заседанията на управителния съвет, неправилен се явява правният извод на регистърния съд, че съгласно правната норма, уредена в § 2 от ПЗР на ЗПП, съответно приложение трябва да намери разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЮЛНЦ, съгласно която върховният орган на тези юридически лица се свиква от управителния им орган или по искане на една трета от членовете на сдружението. Твърди, че срокът по чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 от правилника за организацията и дейността на управителния съвет на БЗНС е инструктивен, като неговата цел е насочена към постигане на оперативност на заседанието, като предложеният дневен ред се подлага на обсъждане и гласуване на съответното заседание, а той може да бъде приет без изменения, допълнен или изменен. В този смисъл, поддържа, че това правило не е императивно, до който правен извод е достигнал градският съд. Счита, че правилникът за организацията и дейността на управителния съвет на БЗНС представлява вътрешнопартиен акт, израз на вътрешнопартийната организация, чиято цел е да осигури ефективна дейност на управителния съвет в съответствие с устава, програмата и решенията на съюза, но сам по себе си той не е уставно закрепен, поради което неговите правила не са императивни. От друга страна, счита, че дори и да е допусната процесуална незаконосъобразност при свикване на процесното заседание на управителния съвет на партията, това обстоятелство е ирелевантно за материалната законосъобразност на взетите на него решения – при участието на членовете на управителния съвет при изискуемия от устава кворум (регистрирани са 24-ма от 33-ма членове на управителния съвет – при кворум от 22 души), дори и при отрицателен вот на неучаствалите в това заседание членове на управителния съвет не би се променил крайният изход на проведените гласувания.
Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа правен довод за неоснователност на правното съждение на жалбоподателя, че ненадлежното уведомяване на неучаствалите в процесното заседание на управителния съвет на политическата партия негови членове не обуславя материалната незаконосъобразност на процесните решения, тъй като всеки член на управителния съвет разполага с правото да бъде редовно уведомен, вследствие на което да вземе ефективно участие в работата на този управителен орган.
За да постанови обжалваното решение, регистърният съд е приел, че съгласно чл. 18, ал. 1 от устава на ПП „БЗНС“ нейният управителен съвет е висш управителен орган на партията с компетентност по всички въпроси от компетентността на върховния орган – конгреса, когато той не заседава, поради което е достигнал до правния извод, че взетите решения, по отношение на които се иска вписване на промяна в обстоятелствата по чл. 17 ЗПП, са в компетентността на управителния съвет – да избира и освобождава председател на БЗНС и членове на Постоянното присъствие (чл. 18, ал. 4, т. 3 от устава). Счел е, че свикването на заседанието на управителния съвет, на което са приети процесните решения, е осъществено чрез писмена покана до членовете от председателя на управителния съвет, в която се съдържа дневният ред на заседанието. Съобразил е обстоятелството, че в устава на партията не са установени правила за свикването на управителния съвет, като такава процедура е предвидена в правилника за организацията и дейността на управителния съвет на БЗНС - позовавайки се на приетото в мотивите на решение № 84/27.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1224/2024 г., I т. о., ТК, е обосновал правното съждение, че правилата, установени в този правилник, са задължителни за членовете и органите на партията.
Регистърният съд е изяснил, че именно съгласно чл. 21 и чл. 8, ал. 1, т. 2 от правилника заседанията се свикват от председателя на управителния съвет след обсъждане на проекта за дневен ред с председателя на БЗНС и членовете на постоянното присъствие, като председателят на управителния съвет изпраща на неговите членове проекта за дневния ред не по-късно от 5 дни преди заседанието. Достигнал е до правния извод, че, за да се обезпечи упражняване на предвидените в чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 4 от правилника права (а и задължения) на членовете на управителния съвет предварително да се запознаят с подлежащите на обсъждане въпроси, да се подготвят, да присъстват и да участват в заседанието, поканата с дневния ред за заседанието не само трябва да е изпратена, но и получена от тях.
Приел е за установено, че към момента на провеждане на релевантното заседание на управителния съвет неговите членове са били 33-ма, от които 9-ма не са присъствали на това заседание. Счел е, че дори и поканата с проекта на дневния ред да е била връчена на неприсъствалите членове на управителния съвет, то от момента на нейното изпращане (15.04.2024 г.) обективно тя не е достигнала до техните адресати в предвидения в правилника 5-дневен срок преди провеждане на заседанието на управителния съвет – съобразно правилата за броене на материалноправни срокове, уредени в правната норма на чл. 72, ал. 1 ЗЗД, поради което е налице нередовна процедура по неговото свикване, която обуславя незаконосъобразността на приетите решения за фактите, чието вписване се иска.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като съобрази доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя и прокурора, прие следното.
Неоснователен е правният довод на жалбоподателя, че правилата, установени в правилника за организацията и дейността на управителния съвет на БЗНС, представлява вътрешнопартиен акт, чието издаване не е предвидено в закона и в устава, поради което отклоненията от тях не са основание за незаконосъобразност на съответните решения, вкл. процесните. Съгласно чл. 18, ал. 1 от устава управителният съвет е висш управителен орган на партията, който е надлежният орган да решава всички въпроси, които са от компетентността на върховния орган - конгреса, когато той не заседава. Следователно, приетият от управителния съвет правилник представлява акт, приет от висшия управителен орган и съответен на актовете на върховния орган, поради което той притежава задължителна (обвързваща) сила за органите и членовете на партията, вкл. за самия управителен съвет. В същия смисъл са и мотивите, обосноваващи решение № 84/27.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1224/2024 г., I т. о., ТК, на които регистърният съд се е позовал, които изцяло се споделят и от настоящия съдебен състав.
При така изяснените правни доводи законосъобразен се явява изводът на градския съд за нередовно свикване на процесното заседание на управителния съвет. Съгласно процедурните правила, уредени в чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 от правилника, в правомощията на председателя на управителния съвет е да свика („да организира“) и да ръководи заседанията на управителния съвет, като негово правно задължение е да изпрати на членовете на управителния съвет, но не по-късно от 5 дни преди заседанието, проектите за дневен ред и/или други необходими материали. Този материалноправен срок е от съществено значение – с него на всеки член на управителния съвет се обезпечава правото на ефективно участие в работата на този висш управителен орган на партията, осъществяващ правомощията, включени в компетентността на върховния орган – конгреса, когато той не заседава (чл. 18, ал. 1, изр. 1 от устава). От друга страна, дори и в правилника (чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 4) да не бе уредено субективното право/правното задължение на всеки член на управителния съвет да присъства на неговите заседания, да участва в обсъждането и решаването на разглежданите въпроси, да се запознава предварително със съдържанието на подлежащите на обсъждане въпроси и материали, и да извършва необходимата подготовка за компетентно, законосъобразно и целесъобразно решаване на въпросите, всеки член на юридическото лице, каквото представлява и политическата партия, така и на нейните органи, вкл. и на тези, които я управляват и ръководят, притежава признато от закона право на информация за партийния живот, за организационните и управленчески решения на партията. Тази правна възможност произтича и от въздигнатото на конституционно равнище основно право на гражданите свободно да се сдружават (чл. 44, ал. 1 КРБ) – то включва в себе си не само правото на информация за дейността на партията, но и активно да участват в нейния организационен и партиен живот. Именно за да се обезпечи надлежното упражняване на това субективно право, на всеки член на партията, респ. на нейните управителни органи трябва да се гарантира правната възможност да се запознаят в един разумен срок - преди провеждане на заседанието на съответния колективен орган, с въпросите, по които ще се дискутира и ще се приемат решения. В този смисъл, членовете на управителните органи притежават равни права на участие в тяхната работа и никой от тях не може да бъде лишен от тази правна възможност, вкл. чрез нередовното му уведомяване за провеждане на съответното заседание на управителния съвет.
По този начин се гарантира ефективното и съответно на закона и устава управление на партията – решенията от този орган на управление да се приемат след тяхното обсъждане/разискване от всички негови членове. Доводите, че при взимане на решение е достатъчно да присъстват членовете на управителния съвет, които са формирали кворум и мнозинство, са в противоречие с вече изяснените нормативни цели на закона – по поставения въпрос на обсъждане/разискване всеки член на този орган на управление свободно да изрази становището си, като тази правна възможност предпоставя ефективното и законосъобразното управление на партията. Формално постигнатите кворум и мнозинство - при участието на останалите членове на управителния съвет, не може да обезпечи постигането на тези нормативни цели при приемане на решение от този орган на управление на партията. Следователно, в случай че на един или няколко от членовете на управителния орган не е гарантирана правната възможност да участва при формиране на волята на този колективен орган на управление, приетите решения не биха били съответни на закона и устава. Именно при осъществен контрол за законосъобразност на приетите решения на компетентните органи на партията – при произнасяне по заявление за вписване на промени в обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра на политическите партии (по чл. 17 ЗПП), регистърният съд не може да основе своята решаваща воля на житейско предположение относно действителната воля на мнозинството от участващите членове на управителния съвет, вкл. относно въпросите по свикването на този орган на управление, тъй като при обсъждането/разискването на въпросите по приетите решения не са участвали нередовно уведомени членове на управителния съвет, като тяхното становище би могло да бъде съобразено от останалите членове на управителния съвет, вследствие на което да се приемат различни решения. В този смисъл, допуснато процесуално нарушение при свикване на заседанието на този управителен орган обуславя материална незаконосъобразност на взетите от него решения.
В настоящия казус се установява, че поканата за свикване на заседанието на управителния съвет на 20.04.2024 г., на което са приети релевантните решения, е изпратена на членовете на този управителен орган – по електронен път (по имейл или „вайбър“), на 15.04.2024 г., като този факт се признава от заявителя в молбата с вх. № 277345/09.08.2024 г. (л. 200 от т. 14 по фирменото дело). По правилата за броене на материалноправните срокове – по чл. 72, ал. 1 ЗЗД, какъвто е процесният, когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или на момента, от който започва да тече срокът, като срокът изтича в края на последния ден. Следователно, към момента на провеждане на заседанието на управителния съвет – на 20.04.2024 г., не е изтекъл установеният в чл. 8, ал. 1, т. 2 от правилника за организация и дейност на управителния съвет на ПП „БЗНС“ 5-дневен срок за запознаване на членовете на този управителен орган с въпросите по проекта на дневния ред, които са подставени на дискутиране
При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни доводи настоящата съдебна инстанция достига до правния извод, че поради нередовната процедура по свикване на заседанието на управителния съвет, на което са приети решенията за обстоятелствата, чието вписване заявителят е поискал, постановеният от регистърният съд отказ се явява законосъобразен, поради което обжалваното решение като правилно трябва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 25.11.2024 г. по ф. д. № 2274/1990 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 9 с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.