1

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

при участието на секретаря Албена Рибарска .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1131/2012 година.
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Р. Н. срещу решение №ІІ-152 от 09.01.2012г по гр.дело № 1379/2011г. на Бургаски окръжен съд ,с което е потвърдено бракоразводно решение №171от 11.05.2011г по гр.д. № 8499/2010г на Бургаски районен съд в обжалваната част , по въпроса за вината .
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно , постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованно. След като е направил извод , че никой от двамата съпрузи не е направил усилие да бъдат заздравени брачните отношения и да бъдат преодолени кризите и след като в мотивите си е изтъкнал още ,че не може да се направи извод само единият от тях да има вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака , въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което единствено съпругата е призната за виновна .Изтъква се нарушение на процесуалните правила в чл.236 ГПК ,необоснованост, както и несъответствие на крайния извод с материалния закон ,тъй като нарушението на брачните задължения на единия съпруг не освобождава другия от брачните му задължения и ако последният ги наруши ,бракът може да бъде прекратен по вина на двамата съпрузи. Не са съобразени указанията в т.7 от ППВС №10/71г като практика Върховен касационен съд Съображения са развити в касационната жалба от адв.А. М., претендират се разноски . Постъпила е и писмена защита .

Ответникът В. Д. Д. изтъква в отговор , че въззивното решение е съобразено с фактическата обстановка и е правилно по въпроса за вината , предвид установената по делото извънбрачна връзка на жалбоподателката. Претендира разноски в касационното производство .
С определение №192 от 15.02.2013г на ВКС ІІІ гражданско отделение жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК , по въпроса за задължението на въззивния съд да изпълни изискването на чл. 235 ал.2 ГПК , когато в бракоразводен процес произнася по чия вина е настъпило дълбокото и непоправимо разстройство на брака , като основанието е аргументирано с явното несъответствие между съдържанието на приетото от фактическа страна по този въпрос от решаващия съд и диспозитива на решението, постановен в потвърждаване на обратен извод .
По процесуално правния въпрос ,обусловил допускане на жалбата до разглеждане и предвид обективираната в обжалваното решение решаваща дейност на въззивния съд , Върховен касационен съд намира следното :

При въззивно решение , в мотивите на което е направен собствен решаващ извод ,че и двамата съпрузи имат вина за дълбокото и непоправимо разстройство на барака ,но при постановен със същото решение диспозитив , с който се потвърждава обжалвано бракоразводно решение за прекратяване на брака по вина само на обжалвалия съпруг и при положение, че не се касае за явна фактическа грешка , е изразено разрешение в противоречие със задължителната тълкувателна практика на ВС на РБ и ВКС за прилагане на съдържащото се в нормата на чл.235 ал.2 ГПК правило. Съдът е длъжен мотивирано да основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото , като в решението по същество изрази решаващата си воля без съдържателни противоречия и празноти , следвайки в тази връзка принципните указания в ППВС №7 от 27.ХІІ1965г и ТР №1/17.07.2001г ОСГК във връзка с обосноваността , както и практиката, изразена в решение №589 от 29.06.2010г по гр.д.№1359/2009 І г.о , реш. №324/2010г гр.д №1413/2009 ІV г.о , реш.№92 от 22.02.2011г гр.д №1863/2010 ІV г.о и реш.№235 от 04.07.2011г гр.д №513/2010г ІV г.о на Върховен касационен съд ,във връзка с процесуалните задължения на съда като въззивна инстанция .

По кационната жалба .

Бургаски окръжен съд е разгледал въззивна жалба на настоящата касаторка срещу бракоразводно решение в частта за вината и при постановяване на решението си е изтъкнал в мотивите ,че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи , доколкото нито един от тях не е направил усилия, за да бъдат заздравени брачните отношения и за преодоляване на кризите в семейството .Без да изложи други съображения обаче , включително чрез препращане към мотивите на първа инстанция съгласно чл.272 ГПК , е потвърдил обжалваното решение относно произнасянето, че вина за разстройството на брака има само съпругата А. Р., ищец по делото за развод .По реда на чл.247 ГПК въззивният съд е отхвърлил и молба за поправка на явна фактическа грешка в решението ,тъй като не се касае за несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване.
Така изложените по въпроса за вината решаващи съображения на съда, изразени в мотивите , противоречат на крайния му извод , но той е правилен .Въззивният съд необосновано е изтъкнал като първопричина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака неполагането на усилия и от двамата съпрузи за преодоляване на отчуждението по между им , при положение че съпругата е осъществила и поддържала извънбрачна връзка с друг мъж ,с времето станала и явна . Същевременно по делото е било установено , че през 2004г съпругът е бил преместен на работа в [населено място], ФР Германия , но ищцата не пожелала да го последва и останала да живее в жилището им в [населено място], като изтъкнала необходимостта да приключи образованието си . Подобни наложени от обективността обстоятелства , макар да са изострили неразбирателствата и по други въпроси , не обективират фактическа раздяла и не са свидетелство за конкретно брачно нарушение на нито един от двамата съпрузи, поддържали отношения като семейна двойка и продължили да реализират общи планове за гостуване при приятелски семейства в България и след това , през периода 2005-2006г .Страните не са демонстрирали конфликтите си , но студените им, или проблемни отношения са били възприемани като явни в семейния приятелския кръг (св. Г.). Окончателното настъпване на фактическа раздяла през 2007г е обусловено от брачното провинение на ищцата , понастоящем касатор,а именно поддържаната от нея извънбрачна връзка , което безусловно ангажира брачната й вина. Обстоятелствата в тази насока не се оспорват , изясняват се и от показанията на св. Н. ,брат на ищцата . Действително , установена изневяра на съпругата като брачно нарушение не възпрепятства установяването на брачна вина и съпруга ,не е основание за игнориране на брачните му нарушения и приносът им за дълбокото и непоправимо разстройство на брака , но такива нарушения не може да се изтъкват като причина по предположение , както е подходил Бургаски окръжен съд в мотивите си . Брачни провинения на ответника не са доказани по делото , не се твърдят и в конкретност. Поради изложеното, Върховен касационен съд възприема като правилен крайният извод на въззивния съд , вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има единствено съпругата А. Р. .
Ето защо , макар Бургаски окръжен съд да е постановил решението си в нарушение на процесуалните правила , гарантиращи връзката между фактите и правото при решаването на спора и от тук обосноваността на съдебния акт, именно от установените по делото обстоятелства и преценените по същество от настоящата инстанция факти в тяхната взаимосвързаност ,следва правилността на обжалвания от касаторката краен резултат .
Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени разноските в това производство ,установени в размер на 300 лева за адвокатска защита .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №ІІ-152 от 09.01.2012г по гр.дело № 1379/2011г. на Бургаски окръжен съд
Осъжда А. Р. Н. с постоятен адрес [населено място] ,ж.к.”Х. Б.” бл.5 ап.11 да заплати на В. Д. Д. от [населено място] , [улица] сумата 300 лева разноски в настоящето производство .


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: