3

Р Е Ш Е Н И Е

№ 163

гр. София, 25.02.2016 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2335 по описа за 2014г., взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. П. Иванова З. срещу решение № 446 от 10.03.2014г. по т. дело № 3191/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, с което след отмяна на решение № 1568 от 22.04.2013г. по т. дело № 289/2012г. на Благоевградски окръжен съд са отхвърлени предявените от [фирма] против [фирма] и И. Б. К. искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК за признаване за установено, че към 13.12.2011г. съществува вземане на [фирма] срещу [фирма] и И. Б. К., възникнало по запис на заповед, издаден на 09.02.2006г. за сумата 330 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 13.12.2011г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените разходи в заповедното производство и заплатено адвокатско възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 3855/2011г. на РС Благоевград. С въззивното решение ищецът е осъден да заплати на ответниците сумата 13 650 лв. – разноски за производствата пред Б. и САС.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд в противоречие с процесуалния закон и представените доказателства е приел, че нотариалната покана не е връчена, както и че записът на заповед не е предявен надлежно, тъй като в нотариалните покани не се съдържало изявление за предявяване на записа на заповед, а само покана за явяване на определена дата и час в нотариалната кантора. Неправилен е изводът, че обстоятелството за липса на достъп до канцеларията или пощенската кутия се опровергавало от събраните в хода на делото свидетелски показания на свидетелката Нединска. Касаторът излага доводи за недопустимост на свидетелски показания за оборване съдържанието на официален документ, предвид изричната забрана на чл. 164, ал. 2 ГПК. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено, предявеният иск да бъде уважен и претендира присъждане на направените разноски по делото.
Ответниците [фирма] и И. Б. К. чрез процесуален представител адв. Х. И. Градинарски оспорват касационната жалба и правят възражение за правилност на въззивното решение. Поддържат становище, че въззивният съд законосъобразно е установил, че не е налице надлежно връчване на нотариалните покани поради неспазване на разпоредбите на чл. 47, ал. 1 ГПК, както и че нотариусът не е направил удостоверяване по отношение на достъпа до входната врата или офиса. Ответниците молят решението да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски.
С определение № 441 от 21.07.2015г. по т. дело № 2335/2014г. на ВКС, ТК, Второ отделение въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните правни въпроси:
Има ли извършено предявяване на запис на заповед с падеж „на предявяване” и настъпила ли е изискуемост на вземането, когато в нотариалните покани длъжниците – издател и авалист, са поканени да се явят пред определен нотариус на определена дата и час за предявяване на записа на заповед и плащане на дължимата сума по него, и същите не са се явили?
Приложима ли е забраната на чл. 164 ГПК и допустимо ли е със свидетелски показания да бъде оспорено нотариално удостоверяване за връчване на нотариална покана; допустимо ли е със свидетелски показания да се установява наличието или липсата на достъп до канцеларията на адресат – юридическо лице и жилището на адресат – физическо лице?
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди инвокираните доводи, взе предвид данните по делото и провери правилността на въззивно решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
По релевантните правни въпроси:
Предявяването на записа на заповед може да бъде извършено и установено по различни начини: лично чрез представяне на записа на заповед на издателя; издателят може да приеме записа на заповед за плащане, като напише върху него, че е приет или друга равнозначна дума; издателят може да плати веднага при предявяване и да поиска от поемателя или джиратаря да му предаде записа на заповед и да отбележи върху него, че е платен; отказът на издателя да удостовери, че записът на заповед му е предявен и да постави дата на предявяването, както и укриването на същия могат да бъдат удостоверени чрез извършване на протест, а при клауза в записа на заповед „без протест“, „без разноски“ или друг равнозначен израз, тези обстоятелства могат да се удостоверят и с нотариална покана.
С нотариална покана издателят може да бъде поканен да се яви в определен ден и час пред конкретен нотариус, за да му бъде предявен записът на заповед и да бъде извършено плащане. При предявяването на записа на заповед и плащане на определената сума издателят има право да получи издадения от него запис на заповед и да поиска отбелязване на извършеното плащане. При залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, адресирано до издателя на записа на заповед с падеж „на предявяване“, в което е посочено, че нотариалната покана се намира в конкретна нотариална кантора при определен нотариус на посочен адрес и че същата може да бъде получена в двуседмичен срок, същата се смята за връчена с изтичане на срока за получаване, ако издателят не се яви да я получи. С неявяването си при нотариуса да получи нотариалната покана за предявяване на записа на заповед пред определен нотариус на определена дата и в посочен час издателят се поставя сам в невъзможност да му бъде предявен записът на заповед. Възможно е неявяването при нотариуса да се дължи на обективни причини, като при възникнал спор и направено възражение от издателя доказателствената тежест за наличието на независещи причини е негова.
Предвид изложените съображения на релевантния материалноправен въпрос настоящият съдебен състав дава следния отговор: Налице е извършено предявяване на запис на заповед с падеж „на предявяване” и е настъпила изискуемост на вземането, когато в нотариалните покани длъжниците – издател и авалист, са поканени да се явят пред определен нотариус на определена дата и час за предявяване на записа на заповед и плащане на дължимата сума по него, и същите не са се явили без да са установени обективни причини.
Нотариалното удостоверяване за връчване на нотариалната покана, залепването на уведомлението на основание чл. 47 ГПК и липсата на достъп до канцеларията на адресат – юридическо лице и жилището на адресат – физическо лице, както и констативният протокол на нотариуса, изготвен във връзка с посещенията на адреса и конкретните обстоятелства, поради които нотариалната покана не е могла да бъде връчена, имат характер на официален свидетелстващ документ, с който нотариусът удостоверява конкретни факти и обстоятелства и извършени действия. Като официален свидетелстващ документ нотариалното удостоверяване и изготвеният от нотариуса констативен протокол се ползват с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила за удостоверените с тях факти на основание чл. 179 ГПК.
По отношение на удостоверителните изявления на нотариуса за извършените от него или пред него действия няма забрана за оспорването им със свидетелски показания. Верността на удостоверените от органа обстоятелства и действия, които не са свързани с изразена от негова страна воля, може да бъде оспорена и за установяване на тези факти, обстоятелства и действия са допустими всички доказателствени средства, включително свидетелски показания, предвид неприложимостта на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК. Оспорването на верността на официален свидетелстващ документ е средство за защита срещу обвързващата доказателствена сила на документа, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така, както се твърди в документа, т. е. чрез твърдението, че удостоверените в документа факти и обстоятелства не отговарят на действителното фактическо положение се цели да се отрече материалната доказателствена сила на документа. В този смисъл оспорването на верността на официален свидетелстващ документ не съставлява по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК опровергаване съдържанието на официален документ, затова неверността на удостоверените от нотариуса обстоятелства относно връчването на нотариалната покана може да се доказва и със свидетелски показания. Аргумент за допустимост на свидетелски показания е разпоредбата на чл. 194, ал. 1 ГПК, съгласно която проверката на истиността на оспорен писмен документ се извършва от съда чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3 ГПК тежестта за доказване неистинността /неавтентичност или неверност/ на официален документ пада върху страната, която го оспорва.
Ограничението на свидетелските показания по чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК се отнася до опровергаване съдържанието на официален документ по отношение на направените волеизявления. Опровергаване на съдържанието на документ е налице тогава, когато се твърди, че материализираното или удостовереното с документа изявление не отговаря на действителната воля на лицето, направило изявлението. Документът е с невярно съдържание, когато се опровергава съответствието на заявеното от външна страна с действителната воля, намерения и уговорки и в този смисъл разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК намира приложение.
Официалният свидетелстващ документ е неистински /в хипотезата неверен/ като удостоверително изявление, когато от външна страна не са се осъществили удостоверените от длъжностното лице факти, т. е. отразеното в документа не съответства на това, което реално се е осъществило. Когато се оспорва истинността на официален свидетелстващ документ в двете му хипотези /при твърдение, че документът е неавтентичен, т. е. че материализираното в него изявление не е направено от лицето, сочено като издател на документа; при твърдение, че документът е неверен, т. е., че удостоверените в него факти и обстоятелства не отговарят на действителното фактическо положение/, не е налице опровергаване на неговото съдържание по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което ограничението на свидетелски показания не намира приложение.
Въз основа на изложените съображения на релевантния процесуалноправен въпрос настоящият съдебен състав дава следния отговор: При направено оспорване на верността на извършеното нотариално удостоверяване за връчване на нотариална покана са допустими свидетелски показания за установяване на фактите и обстоятелствата по отношение на начина на връчването и забраната на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК е неприложима. Наличието или липсата на достъп до канцеларията на адресат – юридическо лице и жилището на адресат – физическо лице е допустимо да се установява със свидетелски показания.
По правилността на въззивното решение:
Предвид отговора на обуславящите изхода на делото правни въпроси, настоящият съдебен състав счита, че неправилно въззивният съд е приел, че липсва изискуемост на вземането по записа на заповед поради това, че не е настъпил падежът, тъй като ищецът не е извършил предявяване на записа на заповед по надлежния ред нито на платеца /издателя/, нито на авалиста.
Неправилно и в противоречие със събраните доказателства въззивната инстанция е приела, че залепването на уведомленията на входната врата като нередовно връчване на нотариалните покани не може да обоснове извод, че с неявяването си в определен ден и час в нотариалната кантора ответниците са отказали да получат нотариалните покани или са се укрили. Съгласно чл. 50 ЗННД при връчването от нотариуса, респективно от натоварен от него служител, на нотариални покани се спазват правилата на чл. 37 – чл. 58 ГПК. Когато нотариусът, респективно връчителят не намери адресата на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят е длъжен да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато има достъп до пощенската кутия, следва да пусне уведомление и в нея. Смисълът на залепване на уведомлението и пускането му в пощенската кутия е адресатът да узнае, че е бил търсен на адреса, за да му бъдат връчени документи, и да се яви на указаното в уведомлението място в двуседмичен срок, за да получи съответните книжа. Когато лицето не се яви в срока да получи книжата с неговото изтичане се счита, че книжата са връчени съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК. Посочената разпоредба намира приложение и при връчване на нотариална покана съгласно разпоредбата на чл. 50 ЗННД, независимо от обстоятелството, че не се назначава особен представител, тъй като не се касае до исково производство. Разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК не поставя изискване ответникът да не е напуснал адреса, а е достатъчно същият да не може да бъде намерен на адреса и да не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението.
В настоящия случай ответниците по иска са оспорили удостоверените от нотариуса обстоятелства, че на адреса са залепени уведомления /едното до [фирма], а другото до И. Б. К./, и са релевирали възражения за нередовно връчване по чл. 47, ал. 1 ГПК, тъй като е имало достъп до адреса – [улица], ет. 4, ап. 7, поради което връчителят е следвало да залепи уведомление на вратата на адреса, а не на вратата на сградата. Регистрираният в търговския регистър адрес на управление на [фирма] в [населено място], [улица] без посочен етаж и апартамент, което обстоятелство не е взето предвид от въззивната инстанция. Правилно и въз основа на показанията на свидетелката нотариус Д. А. въззивният съд е приел, че на 21.02.2011г. на входната врата на сградата, находяща се в [населено място], [улица] имало залепени уведомления за нотариалните покани. Показанията на посочената свидетелка в тази част са изградени на базата на директни възприятия и не са опровергани от останалите събрани по делото доказателства. Поради това ответниците не са доказали оспорените от тях удостоверени от нотариуса обстоятелства, че на входа на сградата са залепени на 21.02.2011г. уведомления съгласно чл. 47 ГПК.
Правилно и в съответствие с показанията на свидетелката Х. Нединска съдебният състав е приел, че ответникът К. живее на четвъртия етаж, където е и офисът му, че на вратата има табела с името на И. К. и „И.“ и че има свободен достъп до апартамента и офиса, включително към м. февруари 2011г. В тази насока показанията на свидетелката Д. А., че на адреса не е имало табела с наименованието на търговското дружество, нито табела с името на И. К. на [улица], ет. 4, ап. 7, нито пощенски кутии с надписи с името на И. К. и наименованието на търговското дружество към 21.02.2011г. не са преки, а са изградени на базата на възприятията на нейната служителка, посетила няколко пъти адреса и залепила уведомленията.
При извършване на преценката дали залепването на уведомленията на входната врата е редовно и дали с неявяването си в определения ден и час в нотариалната кантора на нотариус Д. А. ответниците са отказали да получат нотариалните покани или са се укрили, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил всички относими доказателства и не е съобразил обстоятелството, че целта на залепването на уведомлението е адресатът да се яви на указаното в уведомлението място в двуседмичен срок, за да получи съответните книжа. Въззивната инстанция не е обсъдила показанията на свидетелката нотариус Д. А. по отношение на обстоятелството, че няколко дни след 21.02.2011г. адвокат К. А. е отишъл в нотариалната кантора на нотариус Д. А. и е поискал да се запознае с нотариалните покани, за които е имало залепено уведомление до И. К. и [фирма]. След отказа на нотариус А. да му предостави нотариалните покани поради липса на пълномощно адв. А. заявил, че И. К. ще ги получи лично. Показанията на свидетелката А. в посочената им част са обективни, изградени въз основа на директни възприятия, поради което е следвало да бъдат взети предвид от въззивния съд.
При тези данни решаващият съдебен състав е следвало да направи извод, че ответникът И. К. е узнал своевременно за залепените уведомления, представени по делото, а именно, че в кантората на нотариус Д. А. се намират описаните две нотариални покани, които може да получи в 14-дневен срок на посочен конкретен адрес на кантората, в посочено работно време, с посочени в уведомленията последици при неявяване по смисъла на чл. 47 ГПК. Допуснатото от служителката на нотариус Д. А. процесуално нарушение, че не е залепила уведомления и на апартамент 7 на етаж 4 в сградата, а само на входната врата, не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като адресатът е узнал за нотариалните покани и възможността да ги получи в 14-дневен срок от кантората на нотариус Д. А.. Целта на предвиденото в чл. 47, ал. 1 ГПК залепване на уведомление и пускането му в пощенската кутия е адресатът да узнае, че е търсен и че в определен срок може да получи предназначените за него книжа от указаното в уведомлението място, което обстоятелство в настоящия случай е налице. След като не е съобразил посочените обстоятелства и събраните доказателства въззивният съд е направил необоснован извод, че поради нередовното връчване не може да се приеме, че с неявяването си в определения ден и час в нотариалната кантора ответниците са отказали да получат нотариалните покани или са се укрили.
Изводът на въззивната инстанция, че ищецът не е извършил предявяване на записа на заповед на издателя и на авалиста поради това, че нотариалните покани не съдържат изявление за предявяване на записа на заповед, а покана за явяване на определена дата и час в нотариална кантора за извършване на предявяването, поради което с връчването им вземането по записа на заповед не е направено изискуемо, е необоснован. В нотариалните покани ясно е заявено предявяване на записа на заповед на определена дата – 08.03.2011г., поради което издателят, респективно неговият представител е следвало да се яви в кантората на нотариус А. Н. за предявяване на записа на заповед и заплащане на дължимата сума. След като нотариалните покани се считат за връчени с изтичането на 14-дневния срок по чл. 47, ал. 2 и ал. 5 ГПК, считано от 21.02.2011г., издателят [фирма] и неговият управител И. Б. К., който е и авалист на записа на заповед, са уведомени за датата на предявяване на менителничния ефект и не са се явили при нотариус А. Н. на посочената дата без да са доказали наличието на обективни причини, то се налага изводът, че записът на заповед следва да се счита за валидно предявен на 08.03.2011г. и че на същата дата е настъпил падежът на вземането. С оглед обстоятелството, че издателят и авалистът са били уведомени за предявяването на записа на заповед, и при липсата на твърдение за обективни причини за неявяване при нотариуса, за настъпване на падежа е без значение, че издателят, респективно неговият управител не се е явил при нотариус А. Н., за да му бъде реално представен записът на заповед, върху който да отбележи, че му е предявен, или същият да му бъде предаден срещу извършено от него плащане.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците трябва да заплатят на ищеца претендираните и направени от него разноски за трите съдебни производства в размер общо 24 402 лв., както и разноските, направени в заповедното производство в размер общо 11 100 лв. /държавна такса и адвокатско възнаграждение/, които са включени в заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 446 от 10.03.2014г. по т. дело № 3191/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК, че към 13.12.2011г. съществува вземане на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] И. Б. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] солидарно в размер 330 000 лв. /триста и тридесет хиляди лева/, представляващо левова равностойност на 168 726,32 евро - част от задължението по запис на заповед, издаден на 09.02.2006г., с джиро от 28.11.2006г., с падеж на предявяване в срок до 09.03.2011г., предявен на 08.03.2011г., ведно със законната лихва, считано от 13.12.2011г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 3855/2011г. на РС Благоевград.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] и И. Б. К. от [населено място] да заплатят солидарно на [фирма], [населено място] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер общо 24 402 лв. /двадесет и четири хиляди четиристотин и два лева/ - направени разноски за трите инстанционни производства, както и сумата общо 11 100 лв. /единадесет хиляди и сто лева/ - направени разноски за заповедното производство, които са включени в заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 3855/2011г. на РС Благоевград, от които 6 600 лв. – държавна такса и 4 500 лв. – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: