О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 114

София, 01.03.2010 година

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.дело № 765 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Eленка П. Б. и А. Б. А., чрез пълномощника им а. Г насрещна касационна жалба от М. Б. Г. и В. И. Г., чрез пълномощника им а. И против решение № 1* от 12.12.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Окръжен съд В. , с което е отменено решение № 1* от 11.06.2007 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Районен съд В. в частта за квотите и е постановено друга за определяне правата на страните в съсобствеността на допуснатия до делба имот.

В касационната жалба за наведени доводи за неправилност при преценка силата на пресъдено нещо на решението за разваляне на алеаторния договор, поради което се иска отмяна на въззивното решение в атакуваната му част и постановяване на ново по същество.

В насрещната касационна жалба са наведени доводи за необоснованост на изводите на съда, тъй като влязлото в сила съдебно решение касае разваляне на договор по н.а. № 760/89 г., а не нотариалния акт № 37 от 1989 г., легитимиращ собствеността на М. и В. Г. върху ½ ид.ч. от делбения имот.

С определение № 890 от 28.09.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради противоречие на изводите на въззивния съд с разрешението по решение № 653 от 25.11.2003 г. по гр.д. № 146/2003 г. на ВКС, І г.о, съгласно което решението, с което алеаторния договор е развален само за правата на предявилите иска наследници и по отношение на обема на тези права, решава този въпрос със сила на пресъдено нещо и същия не може да бъде пререшаван в делбения процес. В настоящия случай по делото е представено решение № 35 от 15.02.2007 г. по гр.д. № 400 от 2005 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което е потвърдено въззивното решение за разваляне на алеаторния договор за прехвърляне на ½ ид.ч. от имота за наследствените правата на предявилите иска наследници от 4/12 ид.ч. и е отменено въззивното решение, в частта, с която иска е бил уважен за още 1/12 ид.ч. от недвижимия имот. Въззивният съд по настоящото дело е приел, че развалянето касае 4/12 от 1/2 ид.ч. или 2/12 ид.ч. от целия имот. Посочения извод е незаконосъобразен, като резултат от неправилна преценка на силата на пресъдено нещо на решението за частично разваляне на алеаторния договор.

Предмет на спора е прекратяването на съсобствеността на втори етаж от жилищна сграда в гр. В., бул.”П” № 77, като Е. Б. е съпруга, а А. А. и М. Г. – син и дъщеря на Б. А. Б. , починал на 30.09.2000 г. Имотът е бил прехвърлен на Б. А. Б. чрез договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 1* том V, дело № 1486/1986 г. С решение № 906 от 29.12.2003 г. по гр.д. № 188/2003 г. на ВКС, ІІ г.о. е прогласена нищожността на договора за дарение, като привидна сделка, прикриваща действителен договор за покупко-продажба на имота, като исковата молба, по която е прогласена симулативността е вписана на 26.06.2001 г. С договор от 20.02.1989 г. по нотариален акт № 7* том ІІІ, дело № 760/1989 г. Бойчо А. Б. е прехвърлил ½ ид.ч. от имота на дъщеря си М. Б. Г. /по време на брака й с В. И. Г./ срещу задължението й да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя и съпругата му Е. П. Б. В влязло в сила на 15.02.2007 г. решение от 23.12.2004 г. по гр.д. № 971/2004 г. е развален на основание чл.87, ал.3 ЗЗД договора по нотариален акт № 7* том ІІІ, дело № 760/1989 г. по иска на Е. Б. и А. Б. като наследници на Б. Б. против М. Б. и съпруга й В. Г. за 4/12 ид.ч. В мотивите на решението изрично е посочено, че ищците могат да претендират разваляне само за наследствените си права от общо 2/3 от ½ ид.ч. или общо 4/12 ид.ч. от имота. Следователно решението за разваляне на договора обвързва страните със сила на пресъдено нещо досежно обема права, за които е постановено развалянето, а именно 4/12 ид.ч. от целия имот /съответстващи на 2/3 от прехвърлената с договора ½ ид.ч./, а съответно основателна е касационната жалба на ответниците Е.

Неоснователна се явява насрещната касационна жалба на ищците М, основана на твърдението им, че са собственици на ½ ид.ч. от имота. Към въззивната жалба на ответниците е представен нотариален акт, обективиращ договора за издръжка и гледане и имащ идентично съдържание с приложения към исковата молба, но с № 37, том ІІІ, дело № 760/1989 г., въз основа на който е обоснована тезата на касаторите, че този нотариален акт не е отменен и не е част от силата на пресъдено нещо на решението за разваляне на договора. Релевантно за спора е основанието, на което е придобита съответната идеална част и в настоящия случай е безспорно, че това е алеаторния договор от 20.02.1989 г., като със сила на пресъдено нещо е установено, че същия е развален за 4/12 ид.ч. и са запазени правата на приобретателите за 2/12 ид.ч. Този спор не може да бъде пререшаван, а съответно без правно значение при допускане на делбата как в решението по чл.87, ал.3 ЗЗД е индивидуализиран нотариалния акт, обективиращ придобивното основание /договора от 20.02.1989 г./, след като липсват твърдения, че е бил сключен и друг договор между същите страни за останалата ½ ид.ч.

В обобщение въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество в следния смисъл: влязлото в сила решение № 906 от 29.12.2003 г. по гр.д. № 188/2003 г. на ВКС, ІІ г.о. установява, че имотът е придобит от наследодателя Б на възмездно основание и съответно е станал съпружеска имуществена общност с Е. Б. 2/12 ид.ч. са прехвърлени по алеаторния договор и са съпружеска имуществена общност на В. и М. Г. , а с оглед частичното разваляне на алеаторния договор 10/12 ид.ч. са били собственост на наследодателя и Е. Б. , като от тях 5/12 /15/36/ е дела от СИО на Е. Б. , останалите 5/12 се наследяват по равно или по 5/36 за всеки. Следователно страните се легитимират като съсобственици при права – 20/36 ид.ч. за Е. Б. , 5/36 ид.ч. за М. Г. , 5/36 ид.ч. за А. А. и 6/36 ид.ч. в режим на СИО за В. и М. Г. .

С. не са претендирали разноски за настоящото производство и такива не следва да се присъждат.

Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1* от 12.12.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Окръжен съд В. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ правата в съсобствеността на допуснатия до съдебна делба с решение № 1* от 11.06.2007 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Районен съд- В. недвижим имот, както следва:

20/36 идеални части за Е. П. Б.,

5/36 идеални части за А. Б. А.,

5/36 идеални части за М. Б. Г. и

6/36 идеални част в съпружеска имуществена общност за М. Б. Г. и В. И. Г..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: