Р Е Ш Е Н И Е

№ 456

гр.София, 31.10.2011 г.


Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
деветнадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 463/ 2011 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.
С определение № 630/ 28.04.2011 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 463/ 2011 г., по жалба на “К. на н. с. в Б.” (К.) е допуснато до касационно обжалване въззивно решение на Бургаски окръжен съд № І-75 от 05.10.2010 г. по гр.д.№ 889/ 2010 г., с което по предявените от С. С. С. против К. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на С. С., извършено със заповед № 196/ 01.04.2008 г. на президента на К., възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност „координатор ОС – Карнобат, Регионален съвет на К. [населено място]” и касаторът е осъден да заплати обезщетение за оставане без работа в размер 2 228,40 лв и дължимо трудово възнаграждение в размер 160 лв.
Обжалването е допуснато поради необходимостта да се отговори на материалноправните въпроси може ли да бъде заемана изборна длъжност по безсрочен трудов договор и за начина, по който трудовият договор, сключен въз основа на избор, може да бъде променян и прекратен.
Съдът приема, че трудовото правоотношение за длъжност, която е предвидена за заемане след избор съгласно чл.83 ал.1 от КТ, възниква при условията на чл.86 ал.1 от КТ. Тази длъжност не може да бъде заемана по безсрочен трудов договор. Правоотношението, възникнало от избор, е винаги срочно и максималната му продължителност е пет години (чл.83 ал.2 от КТ). След този срок то може да бъде продължено при условията на чл.86 ал.4 и 6 от КТ (съответно чл.337 изр.2 от КТ), но не може да се трансформира в безсрочно. Правоотношението за заемане на длъжност в резултат на избор, не възниква в резултат на трудов договор – без значение е дали такъв е оформен писмено или не. Ако страните са оформили отношенията си писмено, няма значение как те са озаглавили документа. Дори да са го нарекли трудов договор, то не писменото им съгласие е източник на правата и задълженията между тях. Правоотношението е възникнало от момента на обявяване на кандидата за избран, а всички други писмени съглашения между страните имат значение на споразумение по чл.107 от КТ, без оглед как са озаглавени и какви законови текстове са цитирани в тях. Възникналото от избор трудово правоотношение се прекратява с решение на избирателното тяло (чл.339 ал.2 от КТ) при специфичните условия на чл.337 изр.1 и чл.338 от КТ, но може да бъде прекратено и на предвидените в закона основания за прекратяване на трудовия договор, доколкото е възможно съответното им прилагане към избора. Основанието „изтичане на срока” е приложимо за възникналите от избор трудови правоотношения при специфичните условия, уредени в разпоредбите на чл.86 ал.4 и 6 и чл.337 изр.2 от КТ, но за това правоотношение не се прилагат нито правилата на чл.68 от КТ, нито тези по чл.69 от КТ.
Въз основа на тези отговори на въпросите, поради които е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата срещу атакуваното въззивно решение в частта, в която уволнението е признато за незаконно и е отменено, както и в частта за присъденото трудово възнаграждение, за неоснователна, а в частта за дължимото обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ – за частично основателна.
От фактическа страна по делото е установено, че между ищеца и ответника е сключен на 02.07.1990 г. трудов договор, по силата на който С. С. е заел длъжността “координатор” в ОбС на К. – [населено място]. Няма данни към датата на сключване на трудовия договор тази длъжност да е била предвидена като изборна съгласно устава на К., нито в самия трудов договор е означено, че длъжността се заема въз основа на избор. В документа е посочено, че страните се съгласяват да поемат конкретни права и задължения при условията на свободно договаряне, като работникът ще изпълнява длъжността за неопределено време (безсрочен трудов договор), а работодателят ще заплаща възнаграждение. Така възникналото правоотношение е запазено, като с поредица допълнителни споразумения към него, сключени в периода 1991 г. – 1994 г., е променян само размерът на трудовото възнаграждение, но не и мястото и характера на работата на служителя.
През 1994 г. – 1997 г. с допълнителни споразумения е уговарян срок на договора – до провеждане на ІV конгрес на К.. Към 02.02.1998 г. с допълнително споразумение страните се съгласяват, че трудовият договор между тях се сключва за определено време, но не посочват какъв е срокът на договора. Това положение се запазва в допълнителните споразумения, сключвани в периода 1998 – 2001 г., а видно от документите по делото, с решения № 3 и № 5 от 09.04.2002 г. на ИК на К. С. С. С. е утвърден за координатор на К. за [община].
След 2002 г. страните не са подписвали допълнителни споразумения до 01.07.2007 г., когато са сключили такова за уговаряне на срок – до утвърждаване назначаването на координатор на К. за [община], но не по-късно от 31.12.2007 г. Това допълнително споразумение е сключено въз основа на писмено искане на С. С., дадено въз основа на чл.68 ал.4 изр.2 от КТ със заявление вх.№ 101-00-10/ 28.06.2007 г. На 01.01.2008 г. страните отново подписват допълнително споразумение, с което уговарят нов срок - до утвърждаване назначаването на координатор на К. за [община], но не по-късно от 31.03.2008 г. На 01.04.2008 г. работодателят е издал заповед № 196, в която е посочил, че прекратява трудовото правоотношение със С. С. поради изтичане на срока на договора, която заповед е връчена на С. при отказ и впоследствие му е изпратена по пощата с обратна разписка.
С решение на Координационния съвет (КС) на К. по протокол № 7 от 18.02.2008 г. е отложено утвърждаването на общински координатор в [населено място] за следващото заседание. Утвърждаването е направено с решение на КС на К. по протокол № 9 от 14.07.2008 г., с което за общински координатор е избрана Н. С. Г. по предложение на ОбС на К., направено с решение от 14.12.2007 г.
При така установените факти изводът на въззивния съд, че уволнението е незаконно, е правилен, макар и по различни от изложените във въззивното решение мотиви. Правоотношението между ищеца и ответника първоначално е възникнало от безсрочен трудов договор, очевидно защото към 1990 г. Уставът на К. не е предвиждал заемането на длъжността „координатор на ОбС” въз основа на утвърждаване от КС на К.. Впоследствие обаче такова уставно изискване е въведено, а и понастоящем Уставът на К. предвижда сложен фактически състав, по силата на който се избира общинския координатор на синдиката (чл.45 ал.1 т.6, чл.22 ал.1 т.7). След като към 09.04.2002 г. ищецът С. С. е утвърден за общински координатор на К. за [населено място], от този момент той заема длъжността по силата на предвидения в устава на синдикалната организация избор. По съображения, изложени в отговора на въпросите, заради които обжалването е допуснато, правоотношението възниква от момента на обявяване на кандидата за избран и за това не е необходимо страните да подписват някакви документи. Срокът на правоотношението също следва от законовите разпоредби – не повече от 5 години, ако друго не е предвидено в Устава, а ако е предвидено – прилага се уставния срок. Важи и правилото на чл.337 изр.2 от КТ – ако до изтичане на срока не е проведен нов избор, трудовото правоотношение продължава до произвеждането му.
Предвид изложеното допълнителните споразумения от 2007 г. и 2008 г. нямат правно значение и не могат да произведат действието, което страните са целели с подписването им. Законът урежда момента на прекратяване на възникналия от избор трудов договор и не е допустимо в течение на мандата страните да уговарят по-кратък срок за прекратяване. Избирателното тяло може всякога да отзове избраното лице предсрочно (чл.338 от КТ), но не може президентът на К. да вземе това решение еднолично и да уговаря с избраният срокове, в които правоотношението ще важи. То се запазва до произвеждане на избора за следващия мандат. Следователно трудовият договор между страните следва да се счита за срочен, но при условията на чл.86 ал.4 и 6 от КТ и не може да бъде обявен от работодателя за прекратен при условията на чл.325 т.3 от КТ. Заповедта, с която прекратяването е констатирано към дата 01.04.2008 г., е незаконна и уволнението подлежи на отмяна. С оглед приетото от съда, няма правно значение обстоятелството на коя дата тази заповед е връчена на работника, поради което е излишно да се обсъждат доводите на страните във връзка с този факт. Във всеки случай правоотношението не е прекратено с изтичане на срока по допълнителните споразумения, нито е възможно то да се трансформира в безсрочно.
Що се касае до иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, съдът счита същия за неоснователен. Изявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение между него и ищеца към 01.04.2008 г., не е прекратило правоотношението, но го е прекратило сбъдването на условието по чл.337 изр.2 от КТ. Както се установява по делото, с решение на КС на К. по протокол № 9 от 14.07.2008 г., за общински координатор на К. в [населено място] е избрана Н. С. Г.. С избирането на нов кандидат за същата длъжност и обявяването на избора се прекратяват по силата на закона трудовите отношения с предходния избран координатор. Съответно той не може да претендира да бъде възстановен на длъжността, която е заемал въз основа на предходен избор. В тази част актът на въззивния съд е постановен в нарушение на закона - касационно основание по чл.281 т.3 от ГПК. По този иск решението следва да бъде отменено и да се постанови друго за отхвърлянето му.
Що се касае до претенцията за обезщетение, предвид оставането на служителя без работа след 15.04.2008 г., нему се дължи обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ. Това обезщетение обаче не се дължи за целия претендиран от ищеца период. Неговото правоотношение е прекратено от 14.07.2008 г., на която дата за общински координатор на К. в [населено място] е избрана Н. С. Г.. Следователно на ищеца се дължи обезщетение за времето от 16.04.2008 г. (преди тази дата му е присъдено трудово възнаграждение) до 14.07.2008 г. (когато отпада причинната връзка между незаконното уволнение и липсата на реализирани доходи по трудово правоотношение). За този период ищецът има право на обезщетение от 1 090 лв (при брутно трудово възнаграждение от 371,40 лв месечно), в който размер искът му е основателен, а за разликата следва да бъде отхвърлен.
Предвид този изход от спора съдът приема, че разноските по делото следва да останат в тежест на страните така, както са направени.
По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Бургаски окръжен съд № І-75 от 05.10.2010 г. по гр.д.№ 889/ 2010 г. в частта, в която е признато за незаконно и е отменено уволнението на С. С. С., извършено със заповед № 196/ 01.04.2008 г. на президента на „К. на н. с. в Б.” и в частта, в която „К. на н. с. в Б.”, [населено място], пл.”М.” № *, е осъдена да заплати на С. С. С., Е. [ЕГН], [населено място], ул.”* септември”, № **, ет.*, обезщетение за оставане без работа след незаконно уволнение в размер 1 090 лв (хиляда и деветдесет лева) и дължимо трудово възнаграждение в размер 160 лв (сто и шестдесет лева) със законната лихва върху тези суми от 30.05.2008 г. до окончателното им изплащане.
ОТМЕНЯ решението на Бургаски окръжен съд № І-75 от 05.10.2010 г. по гр.д.№ 889/ 2010 г. в останалата част и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. С. С. против “К. на н. с. в Б.” искове по чл.344 ал.1 т. 2 от КТ за възстановяване на длъжността „координатор ОС – Карнобат, Регионален съвет на К. [населено място]” и по чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр. чл.225 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа за разликата над 1 090 лв до пълния предявен размер от 2 228,40 лв, както и претенциите на страните за възлагане на разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: