ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3-ти СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Васил Христакиев
Елена Арнаучкова
при участието на секретаря Ангел Йорданов
като разгледа докладваното от Васил Христакиев касационно търговско дело № 357 по описа за 2024 година,

за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационни жалби на ответниците А. П. и С. П. срещу въззивно решение на Окръжен съд - Велико Търново.
Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД оспорва жалбите.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове първоинстанционният съд е признал за установено, че на основание договор за банков кредит ответниците П. като кредитополучатели солидарно дължат на ищеца главница в размер на 3339,11 евро, просрочени договорни лихви в размери 2293,67 евро (15.09.2013 г. - 15.08.2017 г.) и 86,76 евро и наказателни лихви в размери 530,99 евро и 236,04 евро. Частично е уважил насочените срещу ответника П. С. искове за установяване на солидарни задължения за същите суми на основание поръчителство.
Произнасяйки се по жалби на ответниците П., въззивният съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлил насочените срещу тях искове за договорна лихва за периода 15.09.2013 г. - 15.08.2017 г. за разликата над 508,17 евро до 2293,67 евро. Потвърдил е решението в останалите обжалвани части - относно солидарните задължения на двамата ответници за главница над 2728,07 евро и относно задължението на ответника А. П. за наказателна лихва за разликата над 220,90 евро до предявения с иска с размер от 530,99 евро.
За да постанови решението си, съдът е приел, че задълженията за главница се погасяват с 5-годишен давностен срок, който, независимо от уговореното погасяване на части с отделни погасителни вноски, започва да тече от деня, в който е настъпила изискуемостта на цялото вземане - в конкретния случай уговорения краен срок за погасяване на кредита и падеж на последната предвидена в погасителния план вноска 15.07.2020 г., и не е изтекла до деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 18.08.2020 г. По отношение на задълженията за лихва съдът е приел за приложим 3-годишен давностен срок, с което е обосновал извода за несъществуване на вземанията за лихви за времето преди 15.08.2017 г.
Въззивното решение е обжалвано и от двамата ответници по отношение на задълженията за главница - за разликата над 2728,07 евро, а от ответника А. П. - относно задължението за наказателна лихва за разликата над 220,90 евро.
Касационното обжалване е допуснато частично - по отношение на уважените за разликата над 2728,07 евро части от исковете за главница - на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С ТР № 3/2023 г. на ВКС-ОСГТК е прието, че при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи давностният срок за вземанията за възнаградителна лихва и за частта от главницата, включени в съответната погасителна вноска, съгласно чл. 114 ЗЗД започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта на тази вноска. За остатъка от главницата, включен в погасителните вноски с ненастъпил падеж, давността започва да тече от момента на обявяване на дълга за предсрочно изискуем.
Решаващият извод на въззивния съд, че давността за вземането за главница започва да тече от датата на изискуемостта на цялото вземане - в конкретния случай 15.07.2020 г. съгласно уговорения в договора за кредит краен срок за погасяването му - е в противоречие с така установената задължителна практика на ВКС, поради което в тази част въззивното решение се явява постановено при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК следва да бъде отменено в същата част. Доколкото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия по чл. 293, ал. 3 ГПК, делото в тази част следва да бъде решено по същество.
С договора и погасителния план към него страните са уговорили погасяване на главницата по кредита на части посредством ежемесечни погасителни вноски, считано от 15.09.2013 г. При съобразяване на даденото с ТР № 3/2023 г. разрешение и при липсата на обстоятелства, обуславящи прекъсване или спиране на давността, погасителна давност за съответната част от главницата е започнала да тече от падежа на всяка отделна погасителна вноска и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 18.08.2020 г. са изтекли предвидените в чл. 110 ЗЗД давностни срокове за вноските с падежи до 15.08.2015 г. вкл., обхващащи част от главницата в общ размер 611,04 евро. Непогасена по давност остава останалата част от главницата в размер на 2728,07 евро, до който размер исковете са основателни. За разликата над този размер исковете следва да бъдат отхвърлени след съответна отмяна на въззивното решение в тази част.
С оглед изхода на спора жалбоподателите на основание чл. 78, ал. 3 ГПК имат право на разноски за въззивното производство допълнително в размер на общо 59,91 лв., а за касационното производство - в размер на 25 лв. съгласно списъка по чл. 80 ГПК. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА ищецът следва да заплати на упълномощения от жалбоподателите адвокат възнаграждение в размер на допълнително 205 лв. за въззивното производство и в размер на 839 лв. за касационното производство.
С тези мотиви съдът

Отменя решение № 476/28.08.2023 г. по гр. д. № 537/2021 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение относно уважените над размер от 2728,07 евро части от предявените от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу С. Г. П. и А. Г. П. искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване на солидарни задължения за главница по договор за банков кредит от 12.07.2013 г., вместо което постановява:
Отхвърля като неоснователни за разликата над 2728,07 евро до пълния размер от 3339,11 евро предявените по реда на чл. 422 ГПК искове на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], срещу С. Г. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. А, ап. 14, и А. Г. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. А, ап. 14, за установяване на солидарни задължения за главница по договор за банков кредит № 096LD-R-002018/12.07.2013 г.
Осъжда „Първа инвестиционна банка“ АД да заплати на С. Г. П. и А. Г. П. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК допълнително разноски за въззивното производство в размер на 59,91 лв. и разноски за касационното производство в размер на 25 лв.
Осъжда „Първа инвестиционна банка“ АД да заплати на адв. Р. К. В., [населено място], [улица], на основание чл. 38, ал. 2 ЗА допълнително възнаграждение за въззивното производство в размер на 205 лв. и възнаграждение за касационното производство в размер на 839 лв.
Решението не подлежи на обжалване.



Председател: .............................................


Членове:

1 ............................................



2. ...........................................