ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1552 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 11.12.2014 г. по гр.д.№337/2014 г. на ОС Монтана, поправено с решение от 06.03.2015 г. по гр.д.№337/2014 г. на ОС Монтана. С обжалваното решение е потвърдено решение от 06.06.2014 г. по гр.д.№70623/2013 г. на РС Монтана, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] иск по чл.422 от ГПК за признаване на установено по отношение на авалистите В. Г. Т., С. Г. Т. и Д. Ф. Ф., че дължат на джиратаря [фирма], сумата от 18 374.46 лв. по запис на заповед от 29.09.2009 г., ведно със законната лихва от 05.06.2013 г. до окончателното изплащане, за която сума са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№80615/2013 г. на РС Монтана.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно. Посочва се, че в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че при предявен иск за вземане срещу авалиста по запис на заповед, следва да се приложи 1-годишния давностен срок по чл.531, ал.2 от ТЗ, вместо специалната 3-годишна давност по чл.531, ал.1 от ТЗ. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение, уважаване на предявения иск и присъждане на направените разноски.
Ответниците по касация В. Г. Т., С. Г. Т. и Д. Ф. Ф. заявяват становища за неоснователност на жалбата.
С определение №282 от 07.04.2015 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: Коя погасителна давност следва да се прилага при предявен иск за вземане срещу авалиста по запис на заповед – специалната 3-годишна давност по чл.531, ал.1 от ТЗ или 1-годишната давност по чл.531, ал.2 от ТЗ.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна, като съдържащ всички изискуеми реквизити по чл.535 от ТЗ. Намерил е за недопустимо авалистите да противопоставят на приносителя на менителничния ефект възражения, произтичащи от каузалното правоотношение между него и издателя, тъй като не са били страна по твърдяното каузално правоотношение, но е приел за основателни възраженията им за приложимост в процесния случай на разпоредбата на чл.531, ал.2 от ТЗ. В този смисъл и тъй като към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, предвидения в цитираната разпоредба едногодишен давностен срок е бил изтекъл, е достигнал до извод за неоснователност на предявения от джиратаря срещу авалистите иск по чл.422 от ГПК.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана задължителна, споделяна изцяло и от настоящия състав, практика на ВКС, обективирана в решение №102 от 23.07.2014 г. по т.д.№2680/2013 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, в което е прието, че относно установителния иск по чл.422 от ГПК за вземане срещу издателя по запис на заповед или неговия авалист, с оглед препращащата норма на чл.537 от ТЗ, се прилага специалната тригодишна давност по чл.531, ал.1 от ТЗ.
По основателността на касационната жалба:
Установява се в случая, че авалираният от касаторите и съдържащ всички изискуеми реквизити по чл.535 от ТЗ, запис на заповед от 29.09.2009 г., с който издателят [фирма] се е задължил неотменимо и безусловно да заплати на С. „Бизнес център и бизнес инкубатор А.” при предявяване на ценната книга, сумата от 18 374.46 лв., е бил джиросан от поемателя С. „Бизнес център и бизнес инкубатор А.”, на ищеца в първоинстанционното производство - [фирма], който по заявление от 05.06.2013 г. се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК въз основа на процесния запис на заповед срещу издателя и авалистите. Видно е, че записът на заповед е бил предявен за плащане на 31.10.2011 г., като с оглед възприетото разрешение за приложимост на тригодишната давност по чл.531, ал.1 от ТЗ спрямо вземанията срещу издателя на записа на заповед и неговия авалист, то към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК визираният давностен срок не е бил изтекъл. В този смисъл и предвид недопустимостта в производството по чл.422 от ГПК /образувано след подадено от В. Г. Т., С. Г. Т. и Д. Ф. Ф. възражение по чл.414 от ГПК/, авалистите да противопоставят на приносителя на менителничния ефект възражения, произтичащи от каузално правоотношение между него и издателя, по което не са били страна и при липса на твърдения за недобросъвестност на приносителя или злоупотреба с право от негова страна, за ищеца не съществува задължение да сочи наличие на каузално правоотношение, респективно да доказва какво е било съдържанието му, а предявеният иск по чл.422 от ГПК се явява основателен.
С оглед изложеното и на основание чл.293, ал.1, вр. ал.2 от ГПК въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат отменени като неправилни, а тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество и посоченият иск следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора, касаторите дължат на ответника по касация заплащането на сумата от 697.49 лв., разноски пред ВКС, сумата от 367.49 лв., разноски за въззивното производство, сумата от 367.49 лв. разноски за първоинстанционното производство и сумата от 367.49 лв., разноски за заповедното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 от ГПК

ОТМЕНЯ решение от 11.12.2014 г. по гр.д.№337/2014 г. на ОС Монтана, поправено с решение от 06.03.2015 г. по гр.д.№337/2014 г. на ОС Монтана и потвърденото с него решение от 06.06.2014 г. по гр.д.№70623/2013 г. на РС Монтана, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК, че В. Г. Т. [ЕГН], С. Г. Т. [ЕГН] и Д. Ф. Ф. [ЕГН] дължат солидарно на [фирма][ЕИК] сумата от 18 374.46 лв. по запис на заповед от 29.09.2009 г., платим на предявяване, ведно със законната лихва от 05.06.2013 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело №615/2013 г. на РС Монтана.
ОСЪЖДА В. Г. Т. [ЕГН], С. Г. Т. [ЕГН] и Д. Ф. Ф. [ЕГН] да заплатят на [фирма][ЕИК] сумата от 697.49 лв., разноски пред ВКС, сумата от 367.49 лв., разноски за въззивното производство, сумата от 367.49 лв. разноски за първоинстанционното производство и сумата от 367.49 лв., разноски за заповедното производство.
Решението не може да се обжалва.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.