4


Р Е Ш Е Н И Е

№ 910/10 г.
С., 11.07.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и десета година в състав:

Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1512/2009 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 177 от 23.02.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 05.06.2009 г. по гр. д. № 142/2009 г. на Врачанския окръжен съд, с което, след частична отмяна на решение № 24 от 30.10.2008 г. по гр. д. № 783/2007 г. на Районния съд [населено място], е отхвърлен предявен от касатора срещу [фирма] [населено място] иск за собственост на недвижим имот - товарна рампа и обръщателна площадка с площ 4 500 кв. м., находящ се в [населено място], при граници: от две страни път, [фирма] и “Вторични суровини”.
Касаторът [фирма] [населено място] иска обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, а предявеният иск да бъде уважен.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] счита, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивният съд приел, че ищцовото дружество, въз основа на представените писмени доказателства, е установило по безспорен начин универсалното правоприемство, настъпило от извършените от 1987 г. до предявяване на иска, реогранизации и преобразувания, с първоначалния титуляр - Стопанско обединение “Минерални суровини” и “Предприятие за добив и обработка на скални материали” [населено място], след извършено преобразуване и приватизационна процедура по реда на ЗОЕТДДИ /отм./ и ЗППДОбП /отм./. Приел за основателно позоваването на чл. 17а ЗППДОбП /отм./, доколкото в активите на праводателя на ищеца се е съдържало правото на собственост върху спорния по делото имот.
По аналогично позоваване от ответника [фирма] на проведена такава процедура по реорганизация и спрямо него, от събраните пред двете инстанции писмени доказателства обаче, се установява, че спорният имот също е включен в патримониума на праводателя му.
При преценката на противопоставените от страните права въззивният съд приел, че установените от съдебно-оценителната експертиза счетоводни записвания на спорния имот и заплащането на данъци за него от ищцовото дружество не са меродавен правен критерий за уважаване на иска. Установено е също, че по разписните книги за собственик на имота към момента на проверката и този на исковата молба фигурира ответникът. Освен това спорният имот, съгласно заключенията на приетите от двете инстанции технически експертизи, няма кадастрални и регулационни граници, съставлява част от друг кадастрално обозначен имот, в акта за държавна собственост № 1512 от 10.10.1994 г., на който ищецът се позовава, не е извършена конкретизация до степен, която да води до идентичността му с имота по исковата молба. С оглед на всичко изложено, съдът заключил, че искът за собственост е неоснователен.
Касационното обжалване е допуснато на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос за наличие на предпоставките по чл. 17а ЗППДОбП /отм./ за спорния имот - дали е част от имуществото и на кое от преобразуваните предприятия - на праводателя на ищеца или на ответника, предоставен за стопанисване и управление и преминал в собственост на съответното дружество.
Собствеността върху недвижимите имоти, предоставени за стопанисване и управление на държавните предприятия, при преобразуването им в еднолични търговски дружества с държавно имущество се придобива от последните направо, по силата на акта за преобразуването им. Това следва от чл. 1 на ПМС № 201/1993 г. “За прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия” /Обн., ДВ, бр. 93/1993 г./. Разпоредбата е възпроизведена в чл. 17а ЗППДОбП /Нов-ДВ, бр. 51 от 1994 г. - отм./, установящ, че имуществото, което държавата е предоставила за стопанисване и управление на държавните предприятия преди тяхното преобразуване в търговски дружества, се счита собственост на тези дружества, освен ако в акта за преобразуване не е предвидено друго. Дали имуществото е предоставено за стопанисване и управление на съответното държавно предприятие е въпрос и на фактическо установяване. С оглед на това становище настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното:
Данните по делото сочат, че през 1987 г. спорният по делото имот, който съставлява част от обработваема земя, стопанисвана от АПК [населено място], е бил предоставен с решение № КЗ-20 от 25.11.1987 г. на Комисията за земята на СО “Минерални суровини” за нуждите на “Предприятие за добив и обработка на скални материали” [населено място] за изграждане на товарна рампа и обръщателна площадка. Д. на ответника за необходимост от осъществяване на отчуждителна процедура по реда на ЗООЗП /отм./ и ППЗООЗП /отм./, включително заплащане на обезщетение, е неоснователен, тъй като с изземване на земята от АПК - смесена държавно-кооперативна форма на стопанисване на земята, и предоставянето й на държавно предприятие, не е настъпила никаква промяна във формата или субекта на собственост.
През 1987 г. имотът е включен в дълготрайните материални активи на дружеството и е заведен по сметка № 201, където фигурира и понастоящем, видно от заключението на вещото лице Д. Н..
Решението на Комисията за земята е послужило като основание за съставяне на акт за държавна собственост № 1512 от 10.10.1994 г., в който имотът, индивидуализиран като товарна рампа и обръщателна площадка с площ 4.5 дка, е при съседи: от две страни път, [фирма] и “Вторични суровини”. Видно от приетото от първоинстанционния съд заключение на техническата експертиза с вещо лице инж. Л. А. с приложени към него скици, което не е оспорено от страните /вж. становището на процесуалния представител на ответника юрк. Р. А. в молба от 06.02.2008 г. на л. 177 по гр. д. № 783/2007 г. на Районния съд [населено място] /, спорният по делото имот е идентичен с този по акта за държавна собственост от 1994 г. Този извод не се променя от факта, че в кадастралната основа на действащия застроителен и регулационен план на [населено място] от 1989 г. не е нанесен като отделен имот и обозначен със съответен идентификатор, а е част от имот пл. № 703 от кв. 105, а след обособяването от последния на няколко урегулирани поземлени имоти - от УПИ Іа. Становището на вещото лице инж. И., дал заключение пред въззивния съд за липса на конкретизация в акта за държавна собственост, не се подкрепя от самото записване в акта. Обстоятелството, че имотът по исковата молба не съществува като самостоятелен, не означава липса на обект на правото, още повече, че искането на [фирма] за установяване на непълнота в кадастралната основа е приключило с отказ, обективиран в заповед № 565 от 23.06.2006 г. на кмета на Общината [населено място], поради констатирания спор за материално право между страните по настоящото дело.
Обсъждането и анализът на всички събрани по делото доказателства установяват, че спорният имот е бил предоставен от държавата за стопанисване и управление на СО “Минерални суровини” и “Предприятие за добив и обработка на скални материали” [населено място] - праводател на ищеца, и е заведен по баланса при преобразуването, като предпоставка за придобиването му на основание чл. 17а ЗППДОбП /отм./.
Ответникът по иска е противопоставил права, произтичащи от записването в разписния лист към плана на имот пл. № 703 от кв. 105 на праводателя му - Д. “И. К.”. Позовал се е и на акт за държавна собственост № 1687 от 06.11.1995 г. за предоставяне на [фирма] за стопанисване и управление на сгради и дворно място с площ 55 897 кв. м. и на придобиването им по силата на приватизационен договор от 14.02.2000 г. по чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗППДОбП /отм./. Представил е и констативен нотариален акт № 188 от 2000 г. за имот пл. № 703 от кв. 105, издаден по реда на чл. 483, ал. 1 ГПК /отм./.
Посочените доказателства не установяват наличие на способ от уредените в закона за придобиване на правото на собственост върху недвижим имот, в частност по реда на чл. 17а ЗППДОбП /отм./, след като по делото е безспорно, че имотът по исковата молба е предоставен за стопанисване и управление на праводателя на ответника, без да е установена промяна на титуляра на това право в полза на праводателя на ответника. Записването в разписния лист на името на същия се обяснява с обстоятелството, че спорният имот е част от имот пл. № 703 от кв. 105 по плана на [населено място], а не с предоставянето му за стопанисване и управление на Д. “И. К.”.
В обобщение на всичко изложено, обжалваното въззивно решение, с което е прието обратното, е неправилно. При касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК то следва да се отмени и тъй като не се налага повтарянето или извьршването на нови съдопроизводствени действия, делото съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК следва да се реши от Върховния касационен съд, като искът за собственост бъде уважен, а констативният нотариален акт на името на ответника се отмени в частта относно спорния по делото имот.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ищеца ще се присъдят разноските за водене на делото във всички инстанции в размер на 3 457лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение от 05.06.2009 г. по гр. д. № 142/2009 г. на Врачанския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], че [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [жилищен адрес]07, е собственик на недвижим имот с площ 4 500 кв. м., съставляващ товарна рампа и обръщателна площадка, находящ се в [населено място], при граници: от две страни път, [фирма] и “Вторични суровини”, обозначен с червена прекъсната линия на скица № 2 към заключението на вещото лице инж. Л. А. на л. 175 по гр. д. № 783/2007 г. на Районния съд [населено място], приподписана от състава на съда и съставляваща неразделна част от настоящото решение.
ОТМЕНЯ на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ н. а. № 188, том І, нот. д. № 461 от 28.09.2000 г. в частта относно гореописания имот.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] разноските за водене на делото във всички инстанции в размер на 3 457 /три хиляди четиристотин петдесет и седем лв./ лева.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: