Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 341 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 19.06.2009 г. по гр.д. № 754/2009, с което е потвърдено решението на Пернишкия окръжен съд от 29.12.2008 г. по гр.д. № 709/2008, с което е уважен за 5/6 ид.ч. предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, както и иска за отменяване на нотариалния акт за сделката на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.). Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправните въпроси за прекратяването на неделимостта на задължението по алеаторен договор със смъртта на съпрехвърлителя и погасяването по давност на иска за разваляне на договора.
По първия поставен въпрос, Върховният касационен съд намира, че Тълкувателно решение № 30 от 17.VI.1981 г., ОСГК ВС, прието при действието на ЗУС, няма задължителна сила, но служи за ръководство на съдилищата. То не е изгубило своето значение с отмяната на глави І и ІІ ЗСГ през 1990 г. и премахването на ограниченията на пазара на недвижимите имоти, както и с приемането на Конституцията от 1991 г. и премахването на нормативноустановеното господство на социалистическия морал. В т. 2 на тълкувателното решение е прието, че когато задълженията за издръжка и гледане са поети към повече от едно лице и когато не е било уговорено разграничение на задълженията към всяко едно от тях по вид и обем, очевидно е, че волята на съдоговорителите и намерението на прехвърлителя(ите) са били приобретателят(ите) да изпълнява(т) едновременно и неделимо задълженията по издръжката и грижите по отношение на всички правоимащи, а последните - да ги получат общо, да се ползват едновременно и неразграничено от тях. Затова в тези случаи задължението на приобретателя е неделимо. Неделимостта произтича и се основава на намерението на договарящите - чл. 128, ал. 1 ЗЗД. Такова намерение у договарящите има, когато при сключването на договора правоимащите са живели в общо семейство или най-малкото в общо домакинство. Ако те са живели разделно, макар и в едно жилище, намерение за неделимост на задължението няма. На второ място уговорената неделимост на задължението е в интерес на кредиторите, от което следва, че всеки от тях може да иска отделно изпълнение (напр. при напускане на общото жилище на един от кердиторите, при фактическа раздяла или развод на съпрузите-кредитори и др. под.). Поиска ли някой от кредиторите отделно изпълнение, неразделността се прекратява и нито той може да иска разваляне на целия договор, нито някой от останалите кредитори може да иска развалянето на договора по отношение на поискалия отделно изпълнение. Прекратяване на целия договор поради неизпълнение по отношение на някой от кредиторите може да се иска само докато неразделността съществува и то при участието на всички страни по договора, както и на бенефициерите като страни по делото и не против волята на тези кредитори, които искат запазването на договора. В т. 3 на тълкувателното решение е прието, че задължението за издръжка и грижи се прекратява със смъртта на прехвърлителя(ите) и/или смъртта на бенефициера, като прекратяването засяга и неделимостта на задълженията. Наследниците на починалия кредитор могат да претендират, всеки според неговия наследствен дял, съответната част от останалото дължимо на техния наследодател или разваляне на съответната част от договора само за техния наследодател. Дори преди смъртта да е съществувала неразделност на задълженията, останалите кредитори нямат иск за разваляне на договора поради неизпълнение по отношение на починалия кредитор, тъй като това право е преминало у неговите наследници.
По втория поставен въпрос, Върховният касационен съд намира, че искът за разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане се погасява с изтичането на 5-годишна давност, считано от всеки ден на неизпълнение. Когато задължението за издръжка и грижи е прекратено със смъртта на някой от прехвърлителите, правото на иск за разваляне на договора в съответната част от неговите наследници се погасява с изтичането на 5 години от последния ден на неизпълнението, т.е. от деня на смъртта.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 29.12.2000 г. ищцата и съпруга й са прехвърлили на наследодателя на ответниците (по време на брака му с първата) недвижим имот срещу издръжка и гледане. На 15.02.2001 г. прехвърлителят е починал, а на 12.11.2007 г. е починал и приобретателят. Искът е предявен само от ищцата на 22.05.2008 г. поради неизпълнение по отношение на двамата прехвърлители. Задълженията по договора не са изпълнявани постоянно и в пълен обем от приобретателя и наследниците му, поради което искът следва да бъде уважен, както за прехвърленото от ищцата, така и за наследствения й дял от прехвърленото от покойния й съпруг, тъй като задължението за издръжка и гледане на двамата прехвърлители е неделимо. При тази неделимост е без значение обстоятелството, че е изтекла 5-годишната давност за разваляне на договора поради неизпълнение по отношение на прехвърлителя.
Правилно въззивният съд е приел, че ищцата е процесуално легитимирана да предяви иск за развалянето на договора за 5/6 от прехвърления имот: за 3/6 поради неизпълнение на задълженията по отношение на нея и за 2/6 поради неизпълнение на задълженията по отношение на другия прехвърлител, чиято преживяла съпруга (с наследствен дял 2/3) тя е. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че предявеният иск е основателен над 3/6 от имота. Ответниците са направили възражение за изтекла погасителна давност по иска за разваляне на договора поради неизпълнение по отношение на починалия прехвърлител, което е основателно. Прехвърлителят е починал на 15.02.2001 г., а искът поради неизпълнението по отношение на него е предявен от преживялата съпруга на 22.05.2008 г. след изтичането на 5-годишната погасителна давност.
В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че нотариални актове за сделки може да бъдат отменявани (обезсилвани) по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.). Не се отменяват нотариални актове за сделки, когато между страните по сделката бъде признат порок на сделката или сделката бъде отменена или развалена. Легитимиращият ефект на нотариалния акт, с който е извършена порочната, развалена или отменена сделка ще отпадне с вписването на съдебното решение, с което е установен или обявен порока, съответно е развалена или отменена сделката. Не се отменяват и нотариални актове за сделки, когато по иск на трето лице е призната или обявена недействителността (непротивопоставимостта) на сделката. Между страните сделката може да не е засегната от порок, а зачитането на недействителността по отношение на третото лице ще бъде гарантирано от вписването на положителното съдебно решение. Не се отменяват също нотариални актове за сделки и при евикция. Между страните сделката е валидна и подлежи на разваляне. Вписването на прехвърлителната сделка в нотариалните книги по партидата несобственика-„отчуждител” с нищо не засяга правата на действителния собственик. На отменявяне и изменяване (частично или напълно обезсилване) подлежат само констативните нотариални актове и нотариалните актове по обстоятелствена проверка.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на закона в частта, в която предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е уважен за над 3/6 ид.ч., в частта, в която е уважен иска за отменяване на нотариалния акт за сделката на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), както и в частта за разноските. Решението е влязло в сила в частта, в която предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е уважен за 3/6 ид.ч. от прехвърления имот, същият иск е отхвърлен за 1/6 ид.ч. от имота и е отхвърлен иска по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) за 1/6 от имота.
С оглед изхода на делото разноски по компенсация не се дължат.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОТМЕНЯ решението на Софийския апелативен съд от 19.06.2009 г. по гр.д. № 754/2009 в частта, в която е уважен за над 3/6 ид.ч. предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, в частта, в която е уважен иска за отменяване на нотариалния акт за сделката на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), както и в частта за разноските.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. И. А. от П. срещу М. В. Т., М. В. Т. и М. В. Т. от П. искове: за разваляне на договора, сключен на 29.12.2000 г. с нотариален акт № *** том І.* рег. № **** н.д. № *** по описа на нотариус В. Я. с район на действие Пернишки районен съд за 2000 г., вписан вх. рег. № 2/03.01.2001, акт № * том *, д. № */2001 парт. книга том *** стр. ** в Службата по вписванията при Пернишкия районен съд, за 2/6 идеални части от прехвърления имот, подробно описан в същия нотариален акт и за отменяване на посочения нотариален акт за 5/6 от имота на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.).


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.