3

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 2934/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Л. Ж. Л., чрез законния си представител Ж. В. Л., [населено място] срещу решение № 721 от 16.04.2014 г. по в. гр. д. № 4474/2013 г. на Софийски апелативен съд, в частта му имаща характер на определение, с което е потвърдено определение № 16607 от 13.09.2013 г. по гр. д. № 7688/2012 г. на Софийски градски съд, по реда на чл. 248 ГПК, с което е отхвърлена молбата на ищцата – настояща жалбоподателка, за изменение /допълване/ постановеното по делото решение за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Частният жалбоподател счита постановеното определение за неправилно. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а като значим за изхода на делото е поставен въпроса в кои случай се прилага разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. и на адвоката се присъжда хонорар за осъщественото процесуално представителство. Цитира и прилага практика в подкрепа на твърденията си.
Ответникът по частната жалба З. [фирма], [населено място] не взема становище по частната касационна жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и становището на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
В обжалваното пред настоящата инстанция решение, в частта, с която се потвърждава определението по чл. 248 ГПК на СГС, съставът на въззивния съд е приел, че в конкретния случай не са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. Т. Г., осъществяваща процесуално представителство при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., тъй като тежкото материално състояние н на ищцата е опровергано от свидетел, а и като допълнителен аргумент е изтъкнат фактът, че след постановява на първоинстанционното решение в полза на ищцата е издаден изпълнителен лист за сумата от 50 000 лв. В първоинстанционното определение Софийски градски съд е приел, че въпреки представените няколко пълномощни, в никое от тях не е вписано договорено или заплатено адвокатско възнаграждение, както и че адвокатите са представлявали ищците безплатно.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обвързано от произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.
Налице е отклонение в обжалваното определение от задължителната практика на ВКС по приложението на чл. 38 Закон за адвокатурата, обективирана в определение № 528/20.06.2012 г. по ч. т. д. № 195/2012 г. II т. о., определение № 148/13.06.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г. II т. о.Съгласно тази практика липсата на изрично уговорен размер на адвокатското възнагражедение, когато оказаната адвокатска помощ е безплатна, не е основание за отхвърляне на искането за присъждане на възнаграждение. С оглед на това и доколкото в договора за правна помощ /л. 275, I инст./ не е посочен изричен размер на адвокатското възнаграждение, същият следва да бъде определен в съответствие с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Минималният размер, определен съгласно Наредбата, се явява гарантиран винаги, в съответствие с принципа за възмездност на адвокатския труд /чл. 36, ал. 1 ЗАдв./, като в хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., предпоставка за заплащането на този минимален размер е единствено постановяването на позитивно за страната, представлявана от адвокат, решение.
С оглед гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, след което да бъде отменено и присъдени 1302,17 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителдство, с оглед изхода на делото и съобразно уважената част от иска, съгласно чл. 81 вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Претендираният размер адвокатско възнаграждение от 4 000 лв., съответно 2 520 лв., след постановяване на първоинстанционното решение, не следва да бъде уважен, тъй като тези размери не са доказани и не са били включени в списъка на разноските по чл. 80 ГПК – л. 274, I инстанция.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОТМЕНЯ решение № 721 от 16.04.2014 г. по в. гр. д. № 4474/2013 г. на Софийски апелативен съд, в частта му имаща характер на определение, както и потвърденото с него определение № 16607 от 13.09.2013 г. по гр. д. № 7688/2012 г. на Софийски градски съд, по реда на чл. 248 ГПК, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. [фирма], [населено място] на основание чл. 81 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Л. Ж. Л., действаща чрез законния си представител и единствен родител Ж. В. Л., разноски, по дължимо при условията на чл. 38 Закон за адвокатурата адвокатско възнаграждение, в размер на 1 302,17 лв.
Определението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: