Решение по т.д. №190/11 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на четиринадесети декември, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ


и при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №190/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]- С. срещу решение № 428 /06.08.2010 г. по.гр.д. №2987/09 на Софийски апелативен съд, ТО, 5 ти състав, с което е отменено първоинстанционното решение №498 от 02.07.2009 г. по гр.д. № 684/2008 г. на Врачански окръжен съд и е отхвърлен искът с правно основание чл. 108 от ЗС на касатора срещу ДА Държавен резерв и военновременни запаси/ ДА Д./ -гр.С. за признаване правото на собственост на ищеца и предаване на фактическата власт върху недвижими имоти съставляващи комплекс „З. А.” в [населено място], [община], обл. В.: застроен поземлен имот № 055070 в землището на [населено място] с ЕКАТТЕ 00401, м. Лозята, [община] с площ от 32 130 кв.м. при граници и съседи на поземления имот: имот № 055082 лозе-остатъчен фонд по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот № 055074, пасище, мера, остатъчен фонд по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот № 055071, производствен терен/ стопански двор/ на [фирма], имот №200599, населено място на [населено място], имот № 200531-транспортни територии /път ІІІ клас/на Министерство на транспорта и съобщенията, ведно с находящите се върху поземления имот №055070 сгради и съоръжения: навес №5 и №6 на един етаж, метална конструкция с тухленобетонови стени и ламаринен покрив, със застроена площ 2 414 кв.м. построен 1983 г., навес № 3 и № 4 на един етаж, метална конструкция с тухленобетонови стени и ламаринен покрив с площ 3 009 кв.м, . построен 1982 г., Склад за зърно №3 на един етаж, масивна конструкция с тухленобетонна зидария и ламаринен покрив със застроена площ 888 кв.м. , построен 1969 година, Склад за зърно № 4 на един етаж, масивна конструкция с тухленобетонна зидария и ламаринен покрив със застроена площ 685 кв.м. , построен 1970 г., склад №1 на един етаж, масивна конструкция с тухленобетонна зидария и ламаринен покрив със застроена площ 1151кв.м. , построен 1960 г., Склад №2 на един етаж, масивна конструкция с тухленобетонна зидария и ламаринен покрив със застроена площ 1136кв.м. , построен 1963 г., Навес №2 на един етаж, масивна конструкция с тухленобетонна зидария и ламаринен покрив със застроена площ 1510кв.м. , построен 1971 г., Навес №1 на един етаж, масивна конструкция с тухленобетонна зидария и ламаринен покрив със застроена площ 1490кв.м. , построен 1962 г., Пожарно депо, едноетажна сграда с покрив бетонна плоча, застроена площ 28 кв.м. , построено 1975 г., Кантар , едноетажна сграда с покрив бетонна плоча, застроена площ 80кв.м. , построено 1965 г., Работилница, едноетажна тухлена сграда със застроена площ от 70 кв.м., построена 1975 г., Работилница, едноетажна тухлена сграда със застроена площ от 25 кв.м., построена 1975 г.Административна сграда, масивна конструкция на три етажа и приземен гараж с два гаража, застроена площ 133 кв.м., построена 1980 г.,Площадка с четири броя цистерни , застроена на 166 кв.м., построена 1970 г. ., Разтоварище, едноетажна сграда с покрив бетонна плоча, със застроена площ 5 кв.м., построена през 1963 г., Разтоварище, едноетажна сграда с покрив бетонна плоча, със застроена площ 20 кв.м., построена през 1963 г., Бетонова площадка , застроена на 693 кв.м. , построена 1970 г., както и всички други сгради, съоръжения и подобрения, трайно прикрепени и намиращи се върху описания имот.
Неправилно във въззивното и касационното производство е конституирана като страна Държавата представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, тъй като същата в качеството си на обикновен другар в процеса на страната на ответника ДА Д. не е обжалвала изобщо още първоинстанционното решение, което спрямо нея е влязло в сила.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон –основания за касация по чл.281 т.3 от ГПК. Твърди се, че неоснователно решаващият съд е приел, че имотите влизащи в З.-с. А. , предмет на спора по реивандикационния иск на [фирма]-С. срещу ДА „Държавен резерв и военно-временни запаси” са преминали обратно в патримониума на Държавата по силата на Р. №10/1999 г. и издадената въз основа на него Заповед № РД-09-814/02.06.1999 г. на Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. Незаконосъобразен, според жалбоподателя, е изводът на въззивният съд, че посоченото Р. е породило своето отчуждително вещноправно действие по отношение на спорните имоти от капитала на [фирма] и без самото намаляване на капитала на дружеството със стойността на тези имоти да е вписано в търговския регистър. Поддържа се също така, че след като спорните имоти вече са били надлежно внесени в капитала на ищцовото дружество, то Държавата е изгубила правото на собственост върху тях, а следователно и правомощието да се разпорежда със същите, доколкото последното е преминало в титуляра на правото на собственост-самото търговско дружество.
Ответникът по касационната жалба в писмено становище изразява становище за нейната неоснователност.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.2 от ГПК по значимите за изхода на делото правни въпроси: за фактическия състав на правото на Държавата да се разпорежда безвъзмездно с имотите на еднолично търговско дружество с държавно участие, следва ли актът, с който това става да се впише в търговския регистър , при положение, че с този акт се извършва едновременно и намаляване на капитала на самото дружество , които въпроси са решени в противоречие с влязло в сила Р № 1096 /23.07.2008 г. по гр.д. № 427/2008 на Врачански окръжен съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:
За да постанови обжалваното решение, с което отменя първоинстанционното решение и отхвърля иска на [фирма]- С. срещу ДА Държавен резерв и военновременни запаси-гр.С. за признаване правото на собственост и предаване владението върху недвижим имот- комплекс „З. А.”, въззивният съд е приел, че процесните имоти са били първоначално придобити в собственост на ищцовото дружество по силата на ПМС № 176/1991 за създаване на еднолично търговско дружество с държавно участие по реда на чл.1 от ЗОЕТДДИ/отм./ В последствие по силата на Р. №10/23.03.1999 г. същите са иззети обратно от патримониума му и са преминали в този на Държавата. С посочения акт на МС статутът на имотите е променен в публична държавна собственост и те са предадени за стопанисване и управление на ответната ДА Д.. Съдът се е обосновал с това, че тези разпоредителни действия са извършени законосъобразно , т.е. съобразно разпоредбата на чл.7 ал.2 от ППЗДС / отм.2006 г. / . Н. в търговския регистър на намаляването на капитала на търговското дружество със стойността на отчуждените недвижими имоти не опорочава действието на самите разпоредителни действия по отношение на тези имоти. С оглед изложеното, решаващият състав е приел, че ищецът не е собственик на тези имоти и е отхвърлил иска по чл.108 от ЗС.
По обуславящия изхода на спора правен въпрос:
С решение №81от 28.11.2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ро т.о. постановено по реда на чл.290 от ГПК по т.д. № 674/2009 г., съдебният състав е дал отговори на същите въпроси, по които е допуснато касационно обжалване и по настоящото дело. В този акт ВКС изрично приема, че след като веднъж Държавата е включила свой имот в капитала на търговско дружество по реда на ЗОЕТДДИ от 1991 г. /отм./ последният става собственост на търговското дружество, а Държавата става собственик на съответните дялове, респ. акции от капитала на дружеството с аргумент от чл.2, ал.4 от ЗДС, който изрично изключва като държавна собственост вещите и имотите, внесени в капитала на търговските дружества. В този смисъл разпореждането на МС за обявяване за публична държавна собственост на такива имоти няма отчуждително действие, доколкото представлява разпореждане с чужда вещ, което като такова е недействително по отношение правата на действителния собственик-търговското дружество. Заповедта на Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа от своя страна играе роля на решение на ОС на еднолично търговското дружество с държавен капитал и не поражда пряко, нито отчуждително действие по отношение имотите на дружеството, нито намаляване на капитала му със стойността на тези имоти. По отношение на първото действие, то същото изобщо няма вещнопрехвърлително действие, а относно второто липсата на вписване в търговския регистър възпрепятства пораждането на желаните правни последици. Дадените отговори на обуславящите изхода на спора правни въпроси, които напълно се покриват с тези обуславящи изхода по настоящия правен спор се споделят напълно и от настоящия състав на ТК на ВКС, още повече че двете дела се различават само по конкретните имоти при пълен идентитет на страни и предмет.
По основателността на касационната жалба :
Касационната жалба е основателна.
По делото е установено от събраните пред двете инстанции по същество доказателства следното:
Процесните имоти, съставляващи комплекс „З.-А. са били включени в капитала на праводателя на [фирма], [фирма]-С. , видно от приложение № 312а-т.13 към чл.2, ал.1 на ПМС № 176/1991 г. като имущество на Зърнено-фуражен комбинат-гр.В.. По силата на сливане е учредено [фирма]- регистрирано с решение на СГС по ф.д. № 7569/1996 от 20.05.1996 г., в което участва и заличеното без ликвидация [фирма], чийто правоприемник е дружеството ищец чрез преобразуване на учредено [фирма] в АД, видно от решение на СГС по същото ф.д. от 02.05.1997 г . Ответниците поддържат, че в последствие по силата на Р.№10/23.03.1999 . процесните имоти са иззети обратно от патримониума му и са преминали в този на Държавата. Със същия акт на МС статутът на имотите е променен в публична държавна собственост и същите са предадени за стопанисване и управление на ответната ДА Д..
Настоящияг състав на ВКС, ТК, ІІ т.о. се солидализира напълно с решение №81от 28.11.2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ро т.о. постановено по реда на чл.290 от ГПК по т.д. № 674/2009 г., приемайки, че след като веднъж Държавата е включила свой имот в капитала на търговско дружество по реда на ЗОЕТДДИ от 1991 г. /отм./ последният става собственост на търговското дружество, а Държавата става собственик на съответните дялове, респ. акции от капитала на дружеството. Това следва чл.2 ал.4 от ЗДС, в редакцията му в ДВ бр.124/98 г., действаща към датата на издаване на Р. №10/23.03.99 г., която разпоредба изрично изключва като държавна собственост вещите и имотите на търговските дружества, дори ако държавата е била собственик на прехвърленото в тях имущество, което на практика става с акта на включването им в капитала на търговските дружества с държавно имущество. В този смисъл разпореждането на МС за обявяване за публична държавна собственост на такива имоти само по себе си не поражда отчуждително действие. Заповедта на Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа № РД 09-814/02.06.1999 г., издадена на от своя страна играе роля на решение на ОС на еднолично търговското дружество с държавен капитал и също не поражда пряко, нито отчуждително действие по отношение имотите на дружеството, нито намаляване на капитала му със стойността на тези имоти. По отношение на първото, то същото изобщо няма вещнопрехвърлително действие, а относно второто: липсата на вписване в търговския регистър , съгласно чл. 231 ал.3 от ТЗ / в ред. към датата на издаване на заповедта –ДВ бр. 100/97 г./ възпрепятства пораждането на желаните правни последици, тъй като намаляването на капитала има действие от вписването. Ето защо направените в тази насока доводи и възражения на ответника са неоснователни. Същото се отнася и до направеното възражение за придобивна давност изтекла в полза на ДА ДРВРЗ. Твърдението за владение на имотите от ответника преди 2009 г. се опровергава от приемо-предавателен протокол №10/23.03.2009 г. за предоставяне на имотите за стопанисване и управление на последния едва с този протокол. Доказателства опровергаващи този факт не са ангажирани.
По отношение изгубване от страна на ищеца на активната материалноправна легитимация като носител на правото на собственост, то в обжалваното решение е разгледан договорът за прехвърляне на търговското предприятие на [фирма]” в ликвидация на [фирма]. Видно от съдържанието на същия страните са възприели описването изчерпателно на недвижимите имоти предмет на същия, въпреки че предметът на подобен вид договори е правната съвкупност на права и задължения като цяло. Описването на недвижимите имоти като част от правната съвкупност, предмет на договорите за прехвърляне на търговско предприятие се налага в практиката, поради необходимостта от последващо вписване на прехвърлянето на вещни права върху недвижими имоти в имотния регистър. При положение, че процесният имот не фигурира в самия договор за прехвърляне на търговско предприятие, няма как волята на страните изразена в писмения договор за продажба на търговско предприятие да обхваща и процесната З. [населено място].
От изложеното следва, че са налице предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.108 от ЗС, доколкото се доказва, че ищецът се явява носител на правото на собственост върху процесните имоти, съставляващи З. А.-с.А. , а ответникът ДА Д. упражнява фактическа власт върху тях без правно основание, противопоставимо на правото на собственост на ищеца.
На базата на всичко изложено вече, следва, че оплакванията в касационната жалба за нарушение на материалния закон / чл.2, ал.4 от ЗДС/ред. ДВ бр.124/1998 г./ и чл. 231 ал.3 от ТЗ/ ред. ДВ бр.100/97/ се явяват основателни, поради което обжалваното решение следва да се отмени на основание чл. 281 т.3 от ГПК и вместо него да се постанови друго, с което искът по чл.108 от ЗС да се уважи като основателен и доказан.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК във връзка с чл.81 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски и възнаграждения за един адвокат в производствата пред трите инстанции се заплащат от ответника, съобразно уважената част от исковете. Такова искане е направено от страна на пълномощника на касатора-ищец само за разноските в производството пред настоящата инстанция в размер на 18 000 лева-адвокатски хонорар. Последните се доказват от съдържанието на договора за правно съдействие от 12.12.2011 г. и издадената фактура № [ЕГН] / 12.12.2011 г., с която се удостоверява получаването на договореното възнаграждение в поискания за присъждане размер.
Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение








Р Е Ш И:



ОТМЕНЯ въззивно решение № 428 /06.08.2010 г. по.гр.д. №2987/09 на Софийски апелативен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”- [населено място], че [фирма]-гр.С. е носител на правото на собственост върху недвижим имот „З. А.” състоящ се от: застроен поземлен имот № 055070 в землището на [населено място] с ЕКАТТЕ 00401, м. Лозята, [община] с площ от 32 130 кв.м. при граници и съседи на поземления имот: имот № 055082 лозе-остатъчен фонд по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот № 055074, пасище, мера, остатъчен фонд по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот № 055071, производствен терен/ стопански двор/ на [фирма], имот №200599, населено място на [населено място], имот № 200531-транспортни територии /път ІІІ клас/на министерство на транспорта и съобщенията, ведно с находящите се върху поземления имот №055070 сгради и съоръжения: навес №5 и №6 на един етаж, метална конструкция с тухленобетонови стени и ламаринен покрив, със застроена площ 2 414 кв.м. построен 1983 г., навес № 3 и № 4 на един етаж, метална конструкция с тухленобетонови стени и ламаринен покрив с площ 3 009 кв.м, . построен 1982 г., Склад за зърно №3 на един етаж, масивна конструкция с тухленобетонна зидария и ламаринен покрив със застроена площ 888 кв.м. , посроен 1969 година, Склад за зърно № 4 на един етаж, масивна конструкция с тухленобетонна зидария и ламаринен покрив със застроена площ 685 кв.м. , построен 1970 г., склад №1 на един етаж, масивна конструкция с тухленобетонна зидария и ламаринен покрив със застроена площ 1151кв.м. , построен 1960 г., Склад №2 на един етаж, масивна конструкция с тухленобетонна зидария и ламаринен покрив със застроена площ 1136кв.м. , построен 1963 г., Навес №2 на един етаж, масивна конструкция с тухленобетонна зидария и ламаринен покрив със застроена площ 1510кв.м. , построен 1971 г., Навес №1 на един етаж, масивна конструкция с тухленобетонна зидария и ламаринен покрив със застроена площ 1490кв.м. , построен 1962 г., Пожарно депо, едноетажна сграда с покрив бетонна плоча, застроена площ 28 кв.м. , построено 1975 г., Кантар , едноетажна сграда с покрив бетонна плоча, застроена площ 80кв.м. , построено 1965 г., Работилница, едноетажна тухлена сграда със застроена площ от 70 кв.м., построена 1975 г., Работилница, едноетажна тухлена сграда със застроена площ от 25 кв.м., построена 1975 г.Административна сграда, масивна конструкция на три етажа и приземен гараж с два гаража, застроена площ 133 кв.м., построена 1980 г.,Площадка с четири броя цистерни , застроена на 166 кв.м., построена 1970 г. ., Разтоварище, едноетажна сграда с покрив бетонна плоча, със застроена площ 5 кв.м., построена през 1963 г., Разтоварище, едноетажна сграда с покрив бетонна плоча, със застроена площ 20 кв.м., построена през 1963 г., Бетонова площадка , застроена на 693 кв.м. , построена 1970 г., както и всички други сгради, съоръжения и подобрения, трайно прикрепени и намиращи се върху описания имот.
ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”- [населено място] да предаде на [фирма]-С. описаните по-горе недвижими имоти.
ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”- [населено място] да заплати на [фирма]-С. разноските по водене на делото в размер на 18 000 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.