3

N 98
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и десета година в състав


като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 5114 / 2008 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С. Н. Николов е обжалвал въззивното решение на Софийския градски съд , ІІ-Д състав от 28 май 2008г. по гр.д.№ 3503/2007г.
Ответницата изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното:
Предявен е иск от С. Н. Николов срещу М. И. Н. за прогласяване нищожността на договора, сключен с нот акт № 149/2005г. на нотариус с рег.№ 258 поради липса на предмет , както и евентуален иск за развалянето му поради неизпълнение.
Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския районен съд, 31 състав от 18.07.2007г. по гр.д.№ 9294/2005г. , с което исковете са отхвърлени.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че с нотариален акт № 149/2005г. от 02.03.2005г. на нотариус Б. Я. рег.№ 258 Н. С. Николов е прехвърлил на съпругата си М. И. Н. ½ ид.ч. от апартамент в гр.София, ул”Св.Обретенов” № 3 ет.4 срещу гледането и издръжката, които тя е осъществявала последните шест години за прехвърлителя и срещу задължението й да му осигурява и занапред гледане и издръжка. Два месеца преди сключването на договора е констатирано заболяване на Н. С. Николов от рак на стомаха в напреднал стадий, във връзка с което той е постъпвал в болница три пъти. За него се грижела съпругата му - приобретател по договора за издръжка и гледане, която е с медицинско образование, била е инструктирана от лекуващия лекар за специалния режим, от който се нуждае болният. Според обясненията на вещото лице в съдебното заседание при поставената диагноза дори неспециалист може да направи извод за близката и непредодвратима смърт на болния, тъй като четвъртият стадий на заболяването може да продължи не повече от шест месеца. При така приетите фактически обстоятелства съдът е направил извод, че към момента на подписване на договора страните са знаели, че издръжка и гледане занапред няма да бъдат престирани, тъй като смъртта на прехвърлителя ще настъпи съвсем скоро. Договорът за бъдещи грижи е нищожен поради липса на основание, но като цяло договорът не е без основание , защото следва да намери приложение разпоредбата на чл.26 ал.4 ЗЗД. Договорът би бил частично нищожен ако фиксирана в договора част се прехвърля срещу миналите издръжка и грижи, а друга част – срещу бъдещите. По евентуалния иск за разваляне на договора съдът е приел, че е неоснователен, защото той е изпълняван както до сключването му, така и след това.
Касационното обжалване е допуснато с определение от № 619 от 06.07.2009г. на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса каква е правната природа на договора, с който се прехвърля недвижим имот както срещу положени минали грижи и издръжка , така срещу бъдещи такива, приложима ли е разпоредбите на чл.26 ал.4 ЗЗД ако клаузата за бъдещи грижи е нищожна и какви са предпоставките за развалянето му по чл.87 ал.3 ЗЗД.
По така поставените въпроси на основание чл. 291 ГПК Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното:
Договорът, с който едно лице прехвърля недвижим имот срещу насрещно задължение за гледане и издръжка не е уреден изрично в закона и сключването му се основана на общото правило на чл.9 ЗЗД за свобода на договарянето доколкото не противоречи на повелителни правни норми и на добрите нрави. В константната практика на ВКС, както и в правната теория се приема, че този договор е двустранен – страните правят насрещни волеизявления, възмезден - дължат се насрещни престации; алеаторен – обемът и продължителността на престацията на преобретателя не е определена във времето, а е в зависимост от здравословното състояние на прехвърлителя и продължителността на живота му, тъй като със смъртта му договорът се прекратява. Съдебната практика е последователна и непротиворечива, че когато имотът е прехвърлен само срещу задължение за бъдещи грижи при знанието на преобретателя за предстоящата близка смърт на прехвърлителя и той няма намерение да изпълнява поетото задължение, договорът е нищожен поради липса на основание. Когато договорът е сключен както за минали, така и за бъдещи грижи не се променя алеаторния му характер като цяло и същностните му характеристики. Такъв вид ненаименован договор е единен и задължението за минали и бъдещи грижи е неделимо, но от това произтичат последици преди всичко във връзка с изпълнението. От неделимостта на задължението не следва, че когато клаузата за бъдещи грижи е нищожна, това води до нищожност на целия договор. Основанието /каузата/ на договора за разлика от конкретния мотив за сключването му, представлява непосредствената цел, характерна за определен тип сделки, към която са насочени правните им последици. Договор, с който се прехвърля недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане в миналото и за в бъдеще има за основание придобиване на едно право и при сключването му това основание е налице, защото вече са полагани грижи. За бъдещите грижи престацията е неопределена по обем и зависи от продължителността на живота на прехвърлителя, което към момента на сключването е в повечето случаи е неизвестно. Но дори и ако към този момент прехвърлителят е бил неизлечимо болен и приобретателят е знаел за близката му смърт , не може да се приеме във всички случаи, че липсва основание за бъдещите грижи, преценката следва да бъде направена с оглед обстоятелствата, при които е сключен договора и неговото съдържание. От изложеното следва, че когато е сключен договор , с който се прехвърля недвижим имот за минали грижи, както и срещу задължението такива да се полагат и за в бъдеще намира приложение разпоредбата на чл.26 ал.4 предл. второ ЗЗД. Договорът не може да бъде развален поради неизпълнение на задължението за минали грижи, защото при сключването му прехвърлителят признава, че е получил насрещна престация. Ако не са полагани грижи и издръжка, то той е привиден и прикрива друго съглашение.
По основателността на жалбата.
С оглед на изложеното е законосъобразно принципното становище на съда, че при нищожност на частта от договора за полагане на бъдещи грижи и издръжка следва да намери приложение чл.26 ал.4 ЗЗД ако съдържанието му дава основание да се приеме, че той би бил сключен и само за престацията за минало време. За да се приеме обаче, че договорът в тази част е без основание е необходимо при сключването му приобретателят да е знаел, че прехвърлителят ще почине много скоро и той няма да го гледа и издържа. От събраните по делото доказателства по настоящото дело такъв извод не може да се направи. На първо място няма събрани доказателства каква е била прогнозата на лекуващите лекари за развитието на болестта. Действително при едно тежко заболяване от каквото е страдал Н. С. би могло да се предполага , че не може да бъде излекуван и едва ли е живее дълго, но това не означава, че трябва да се очаква предстояща много близка смърт и сключвайки договора съпругата е съзнавала, че няма да изпълни поетото задължение. От показанията на лекуващия лекар е установено, че тя е била до него в последните месеци от живота му, на нея той е давал указания за специалните грижи, които следва да бъдат полагани, а при изписването на болния на 01.03.2005г. , според отразеното в епикризата е бил в добро общо състояние. От друга страна именно в последния стадий на развитие на болестта прехвърлителят е имал нужда както от денонощни и интензивни грижи и помощ, така и от съчувствие, морална подкрепа, както и средства за лечение, каквито е доказано, че М. Н. е осигурявала, освен това не се касае за няколкодневни грижи, а за полагани в продължение на два месеца в които състоянието му се е влошавало и е имал належаща нужда да бъде гледан и издържан. Ето защо следва да се приеме, че при сключването на договора и двете страни са съзнавали неговата цел – срещу прехвърлената собственост да бъдат престирани грижи и издръжка от приобретателката, това задължение е изпълнено и крайният извод на въззивния съд , че договорът не е нищожен следва да бъде споделен. Не са налице и основания за отмяна на решението по евентуалния иск , защото уговорените бъдещи грижи са изпълнявани, а за миналите грижи договорът не подлежи на разваляне по изложените вече съображения при отговора на въпросите по чл.291 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо глажданско отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийския градски съд , ІІ-Д състав от 28 май 2008г. по гр.д.№ 3503/2007г.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: