ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 2218/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Х. В. срещу определение № 279/24.04.2018 г. по в. гр. д. № 195/2018 г. на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено определение № 211/02.03.2018 г. по гр. д. 438/2017 г. на Козлодуйски районен съд, с което въззивна жалба вх. № 1121/01.03.2018 г. е върната като просрочена. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на въззивното определение и моли същото да бъде отменено.
В приложено към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с формираната съдебна практика на ВКС по въпроса „Кои са предпоставките за връчване на съобщението по чл. 46, ал.2 ГПК?“.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е допустима, а по посочения въпрос е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Това е така тъй като първоинстанционното решение е било връчено на майката на частния жалбоподател, но тя не е била от кръга на домашните му, с които той живее на един адрес.
Приетото от въззивния съд е в противоречие с трайната практика на ВКС, че предпоставка за редовно връчване на съобщение по чл. 46, ал.2 ГПК е другото лице на което се връчва съобщението да е от кръга на домашните и да живее с адресата на същия адрес.
Поради констатираното противоречие е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Посочената трайна практика на ВКС се споделя и от настоящия състав на ВКС, поради което обжалваното определение е неправилно. Видно е че частният жалбоподател В. В. при получаване на първата призовка по делото е посочил, че живее на различен адрес от този на майка му. Тъй като адресата на съобщението и другото лице, което е получило съобщението не живеят на един и същи адрес, то призоваването по чл. 46, ал.2 ГПК е нередовно.
Не би било редовно и връчването на съобщение по реда на чл. 41 ГПК, тъй като частния жалбоподател не е бил търсен в рамките на един месец на посочения от него адрес. Това е видно от върнатата в цялост призовка, изпратена на посочения от В. В. адрес.
При тези обстоятелства, а именно липса на редовно връчване по чл. 46, ал.2 ГПК и чл. 41 ГПК следва да се приеме, че срокът за въззивно обжалване не е започнал да тече за частния жалбоподател и подадената от него въззивна жалба е подадена в срок.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,


ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 279/24.04.2018 г. по в. гр. д. № 195/2018 г. на Врачански окръжен съд.
ОТМЕНЯ въззивно определение № 279/24.04.2018 г. по в. гр. д. № 195/2018 г. на Врачански окръжен съд и определение № 211/02.03.2018г., постановено по гр.д. 438/2017г. на Козлодуйски районен съд и връща делото на Козлодуйски районен съд за администриране на въззивната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: