Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение, в открито заседание на 24 ноември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
с участието на секретаря Силвияна Шишкова, като разгледа докладваното от съдия Балевски т.д. № 1645/2020 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на „Свинекомплекс Зимен”АД ЕИК[ЕИК], срещу решение № 133 от 12.12.2019 г. по в.т.д. № 292/2019 г. на Апелативен съд – Бургас, с което, след отмяна на решение № 280 от 27.06.2019 г. по т.д. № 298/2017г. на Окръжен съд – Бургас, въззивният съд се е произнесъл , като на основание чл.74 ТЗ е отменил решенията на Общото събрание на акционерите /съкр. ОСА/ на „Свинекомплекс Зимен”АД, проведено на 15.06.2017 г., по иск на Б. Н., П. Н. и Б. Н., представлявани в качеството си на малолетни лица от законния си представител А. Д. , носители на права върху акции в ответното дружество, като част от наследството получено след смъртта на техния наследодател –Б. Г. Н.-поч. на 14.05.2014 г. В КЖ се излагат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон-чл.177 ТЗ и необоснованост на постановеното въззивно решение.
Ответниците по КЖ Б. Н., П. Н. и Б. Н., представлявани в качеството си на малолетни лица от законния си представител А. Д., оспорват касационната жалба. Правят възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол. Излагат се и съображения за неоснователност на касационната жалба.
С определение, постановено по реда на чл.280 ал.1 ГПК, касационното обжалване е допуснато по обобщения въпрос : „Намира ли приложение изискването на чл.177 ТЗ за упражняване на правата на акционерите върху съсобствени акции заедно, чрез определяне на общ пълномощник по отношение на правото на участие в ОСА и в гласуването на въпросите по дневния ред ” за проверка на обжалваното решение за съответствие в отговора на въпроса с постоянна практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Върховен касационен съд, в съответствие с правомощията си по чл.290 ал.2 ГПК , за да се произнесе съобрази следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че наследниците на починалия акционер Б. Г. Н., част от които са и малолетните ищци, заедно с още три лица, притежават по 1/6 идеална част от наследеното имущество, което обхваща и собствеността върху 991 броя поименни акции с номинал от 100 лева от капитала на ответното дружество, за които притежават временни удостоверения. Въззивният съд е изложил съображения, че ищците имат качеството на акционери в ответното дружество по силата на самото наследяване на идеални части от акциите, притежавани преди това от общия за тях и за още три лица, наследодател. За наследственото правоприемство е без значение, дали лицата са пълнолетни или не. Счел е, че е без значение за защита на техните права като акционери, дали същите притежават идеални части върху наследените акции или конкретен брой от тях, тъй като това не се отразява на качеството им на акционери и в конкретния случай се търси защита на техни неимуществени права които са нарушени чрез недопускането на законния представител на ищците да се запознае с писмените материали свързани с дневния ред на ОСА и недопускане до участие в самото ОСА и поради това предявеният иск по чл. 74 от ТЗ е счетен за основателен.
По обобщения правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1,т.1 ГПК и по правилността на обжалваното решение, настоящият състав на Второ т.о. на ВКС, намира следното :
С посочените в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК решения на ВКС, както и с Р №8/22.02.2021 по т.д. № 2741/19 на ВКС, Второ т.о., Р №101 /03-02-2021 по т.д. № 1510/2019 на Първо т.о. и Р № 119/21.10.2020 г. по т.д. № 1435/2019 г. на Второ т.о., съответните състави на ВКС са се произнесли по реда на чл.290 ГПК по въпроси, включени във въпроса, по който е допуснато настоящото касационно обжалване, като са приели съответните отговори: При наследяване на налични поименни акции всеки един от наследниците придобива идеална част от всяка акция, съответстваща на дела му в наследството, а не реален брой акции, пропорционален на наследствения му дял. Съгласно чл.177 пр. второ ТЗ само част от съсобствениците на акция не притежават самостоятелно право на глас , лично или чрез техен пълномощник, като същото принадлежи на всички съсобственици на акциите. От друга страна, участници в ОСА са само акционерите с право на глас, от което следва, че недопускането на акционерите,притежаващи само идеални части от правото върху отделни акции, до работата на Общото събрание не съставлява нарушение на членственото управленско право на глас, вкл. посредством осуетено право на участие в ОСА.
Настоящият състав на ВКС,Второ т.о. напълно споделя така изложените отговори в цитираните решения на други състави, доколкото същите са изведени на база правните характеристики на акционерното дружество, като функциониращо максимално независимо от акционерите в сравнение с останалите видове капиталови търговски дружества. Именно тази специфика на АД, като функциониращо, независимо от динамиката в членствения му състав, обяснява съществуването на чл.177 ТЗ. С неделимостта по чл.177 пр. първо ТЗ законът предохранява АД от хипотези, предпоставящи наложена от подялбата на наследени акции промяна в структурата на капитала и преуреждане на членствените права на останалите акционери, съобразно последиците от подялбата на правата по всяка една от съсобствените акции, което би осуетило функционирането на АД в следствие на възникналите спорове.
Ето защо чл.177 пр.второ ТЗ императивно урежда, че само упълномощен от всичките съсобственици общ пълномощник може да упражни правото на глас, предоставяно от една акция, от което следва, че упълномощаване на лице от част от съсобствениците на акция, съответно: упражняване на част от членствено право, е правно недопустимо.
От друга страна, правото на участие в ОСА, при липса на предпоставки за упражняване право на глас при вземане на решенията, не е самостоятелно защитимо с иска по чл.74 ТЗ. Съгласно чл.220 ал.1 ТЗ, Общото събрание на акционерите , като орган за управление на АД - включва акционерите с право на глас, защото с гласуването се формира волята на самото дружество, а точно тя е от значение като предмет на иска по чл.74 ТЗ.
С оглед отговора на правните въпроси, въззивното решение се явява постановено в противоречие с материалния закон – чл. 181 ал.1 ТЗ във вр. с чл. 220 ал.1 ТЗ и чл.177 ТЗ по следните съображения:
Ищците, част от наследниците на починалия акционер Б. Г. Н., заедно с още три лица, притежават по 1/6 идеална част от наследеното имущество, което обхваща и собствеността върху 991 броя поименни акции с номинал от 100 лева от капитала на ответното дружество, за които притежават временни удостоверения. Като такива същите са носители на свързаните с това членствени права. Неделимостта на акциите по смисъла на чл. 177 ТЗ се отнася и до материализираните в тях членствени права, върху които, при универсално правоприемство на акционер от повече от един наследници на същия, се установява съпритежание. Неделимостта предпоставя невъзможност членственото право, което една акция удостоверява , да бъде поделено между сънаследниците, т.е. всеки от тях да придобие реална част от една акция. Това разбира се, не означава невъзможност за подялба на всички наследени акции между наследниците, така че всеки от тях да придобие реална част от същите, съобразно наследствения си дял. Тази делба обаче не следва автоматично от факта на наследяването. По начало прекратяването на съсобствеността се предпоставя от волеизявление за това в изпълнение на едно потестативно право, за осъществяването, на което не е достатъчно предявяването на иск по чл.74 ТЗ на част от сънаследниците срещу трето за наследственото правоотношение лице-търговско дружество. Следователно, само по силата на универсалното правоприемство, без намеса с определени, обвързващи сънаследниците правни последици, освен в случай на съгласие между всички тях, е недопустимо разпределението на наследените акции, като индивидуализирани ценни книги, в притежание на всеки отделен наследник.
Ето защо, настоящите ищци не се легитимират като самостоятелни притежатели – всеки на реален брой акции от капитала на ответното дружество, а като техни съпритежатели - всеки на идеална част от всяка от наследените акции и за тяхната активна легитимация като ищци по спора по чл.74 ТЗ се прилага изцяло разпоредбата на чл.177 ТЗ в изложения по-горе смисъл на нейното съдържание.
С оглед гореизложеното, въззивното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, с отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 74 ТЗ.
Предвид изхода на спора и направеното своевременно искане на касатора, следва да се присъдят в полза на същия направените за всяка инстанция разноски, както следва: 1200 лева – за първа инстанция - заплатено адвокатско възнаграждение ; 1200 лева – за въззивна инстанция, и 1 255 лева – общо разноски за касационна инстанция .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 133 от 12.12.2019 г. по в.т.д. № 292/2019 г. на Апелативен съд – Бургас, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. П. Д. ЕГН [ЕГН], в качеството на законен представител на Б. Б. Н. ЕГН: [ЕГН] , П. Б. Н. ЕГН [ЕГН] и Б. Б. Н. ЕГН: [ЕГН] , искове, с правно основание чл.74 ТЗ, за отмяна решенията на общото събрание на акционерите/ОСА/ на „Свинекомплекс Зимен”АД, проведено на 15.06.2017 г.
ОСЪЖДА Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., чрез законния им представител А. П. Д., на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.3 ГПК, да заплатят на „Свинекомплекс Зимен”АД ЕИК[ЕИК] понесените в производството разноски, в общ размер на 3 655 лева за всички инстанции .
Решението не подлежи на обжалване .


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.