О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 39

С. 25.01.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : М. И.
И. П.


като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 645 по описа за 2010 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Сдружение „Гражданска инициатива”Справедливост”,представлявано от председателя на Управителния съвет Г.,чрез процесуалния представител-адвокат Д. против въззивно определение № 1700 от 29.10.2010г.по ч.гр.д.№ 1455 по описа за 2010г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 12611 от 16.09.2010г., постановено по гр.д.№ 9874/2010г.на Софийски градски съд,с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба поради липса на увреден колективен интерес и на годен предмет на защита. Счита същото за неправилно,поради което иска да бъде отменено,а делото върнато за продължаване на съдопроизвод-ствените действия.

Като основание за допустимост на подадената частна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК/с оглед препращането на нормата на чл.274 ал.3 от ГПК/ по поставените въпроси за съдържанието на понятието колективен интерес,изискуем се като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иск с правно основание чл.379 от ГПК и за вида вреди,които подлежат ли на обезщетяване по този ред /и по специално дали могат да се претендират неимуществени вреди/.

Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.

Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното :

Нормата на чл.274 ал.3 от ГПК предпоставя достъпа до касационно обжалване на подадената частна жалба от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280 ал.1 от ГПК за значимост на поставения процесуално правен/или материално правен/ въпрос.

В случая поставените от жалбоподателя въпроси,свързани със съдържанието на понятието колективен интерес по смисъла на чл.379 и сл. от ГПК и за подлежащите на обезщетяване вреди- са от значение за изхода на спора,тъй като са свързани с решаващите мотиви на съда.Касае се за сравнително нова уредба,по която не е формирана единна практика, като поставените въпроси изискват преценка на законовите норми,съобразно конкретните факти по делото и съвременните обществени условия. Налице е основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, съгласно даденото тълкувание в т. 4 на ТР № 1/19.II.2010 г. на ОСТГК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г.,което мотивира настоящия съдебен състав да допусне касационно обжалване.

Разгледана по същество подадената частна жалба е основателна.

Ищцовата страна е формулирала три искания към Районният съд :

-1. да бъде прието за установено по отношение на МВР,че за периода 1.04.2010г.-26.08.2010г. е допуснал нарушение на сроковете, нормалната организация и ред за издаване на лични документи

-2.да бъде осъдено МВР да заплати сумата от 1 000лв./частично обезщетение от обща претенция от 50 000лв./за нанесени неимуществени вреди на всички лица,навършили 14-годишна възраст,подали заявление през процесния период за издаване на предвиден в закона личен документ

-3.да бъде осъдено МВР да предприеме и осъществи необходимите правни и фактически действия,осигуряващи изпълнение на задълженията му по отношение на срокове,нормална организация и ред за издаване на личните документи на горепосочената група лица и да му бъде определен подходящ срок за представяне на доказателства за това.

За да потвърди определението на районния съд, въззивния съд е приел, че интересът за предявяване на втория и на третия от така описаните искове е индивидуален,а не колективен.Изложел е мотиви,че всяко едно лице е заинтересовано да получи своите документи,но за него не може да се обоснове интерес от това- другите лица да получат техните. Интересът от обезщетение също е индивидуален и не може да послужи като основание за предявяване на искове по чл.379 ал.3 от ГПК. Сборът от индивидуални интереси не обосновавал колективен такъв, тъй като липсва обща цел,към която той да е насочен.По отношение на първия иск-за установяване на допуснато нарушение за процесния период, въззивният съд е счел,че той по принцип би могъл да е допустим,но в случая не е, тъй като - с оглед обосновката в исковата молба – той не може да се разглежда като самостоятелно предявен,а като неразделна част от горните претенции по чл.379 ал.3 от ГПК,тъй като уважаването на втория и третия иск предполага извършването на твърдяното нарушение.

Настоящият съдебен състав не споделя така изложените доводи.По въпросите,по които е допуснато касационно обжалване,намира следното:

Производството по колективните искове е ново особено исково производство,чиято уредба е създадена за да се създаде възможност за защита на интересите на определяема група от лица.Субект в случая не са отделните лица,а групата /всички лица,отговарящи на съответната отграничителна характеристика/.Целта е – да се даде защита на група лица, които са увредени от допуснато /от орган,организация,лице/ нарушение. Затова предпоставките за уважаване на иск по чл.379 и сл. от ГПК са : група от лица, колективен интерес, нарушител, увреждащо действие или бездействие /нарушение/, връзка между това нарушение и групата лица, които не са поименно индивидуално определени,но са определяеми по определени в закона признаци, противоправност на конкретното увреждащо действие или бездействие и вина на нарушителя. В закона изрично и изчерпателно са посочени исковете,които могат да бъдат предявени по този ред. Те са три: за преустановяване на нарушението,за поправяне на последиците от нарушаването на увредения колективен интерес и за обезщетение на вредите, причинени на този интерес.Относно подлежащите на обезщетение вреди - липсва конкретизация,поради което следва да се приеме,че се имат пред вид както тъй както имуществени,така и неимуществени вреди. Преценката за вида им и начина на обезщетяване –е въпрос по съществото на спора,който следва да се преценя за всеки отделен случай конкретно,в зависимост от заявените в исковата молба факти и обстоятелства и ангажираните по делото доказателства,с които те са установени.

Конкретна следва да бъде и преценката за наличие на колективен интерес.За същата определящи освен изложените в исковата молба обстоятелства относно засегнатата група лица и съдържанието на увреждащо действие или бездействие- са и особеностите за всеки отделен случай и събраните по делото доказателства.Във всички случаи следва да се държи сметка за установената в чл.385 ал.4 от ГПК особеност на колективните искове / за разлика от общия исков процес/, свързана с това,че съдът не е обвързан от формулирания от ищеца петитум, като притежава пълната свобода да определи и осигури подходящата защита на увредения интерес с оглед „особеностите на случая”.На съда е предоставена свобода при преценката на въпроса за съдържанието и измеренията на конкретния колективен интерес.Тъй като тази преценка е определяща не само за допустимостта на производството,но и за предмета на доказване и за съдържанието на окончателния съдебен акт,при извършването й-за съда не следва да е водещ ограничителния подход,а да е определящ обществения интерес. Съдът следва да изхожда от съществото на заявения интерес и съобразявайки се с целта на новосъздаденото особено производство- да осигури адекватната му защита не само от гледна точка на пряко засегнатата група,но и от гладна точка на останалата част от обществото.

В случая- съгласно формулираните искания в исковата молба -следва да се посочи,че първото - за приемане за установено по отношение на МВР,че за периода 1.04.2010г.-26.08.2010г. е допуснал нарушение на сроковете, нормалната организация и ред за издаване на лични документи – няма характер на самостоятелен иск,а е предпоставка за основателността на предявените други два иска /за поправяне на последиците от нарушаването и за обезщетение на причинени неимуществени вреди/.

Искът –да бъде осъдено МВР да предприеме и осъществи необходимите правни и фактически действия,осигуряващи изпълнение на задълженията му по отношение на срокове,нормална организация и ред за издаване на личните документи на горепосочената група лица и да му бъде определен подходящ срок за представяне на доказателства за това- е иск за поправяне на последиците от нарушението,изразяващо се в липса на създадена нормална организация и ред за издаване на документи, в неспазване на законоустановените срокове и на установените изисквания, съгласно Закона за българските лични документи.Колективният интерес на определяемата в случая група от лица/тези,които са навършили 14-годишна възраст и са подали заявление в периода 1.04.2010г.-26.08.2010г. за издаване на документ,посочен в Закона за българските лични документи/ от предявяване на този колективен иск/при доказване на основателността му/- произтича от факта,че гражданите,които в посочения период са се възползвали от правото и от задължението си да се снабдят с необходимия им документ –не са получили от държавната администрация адекватна услуга,съобразена със законово установените стандарти. Налице е интерес,общ за определяема група от лица,който следва да получи –ако се установи основателността му – надлежна съдебна защита.

Както –беше посочено по-горе-преценката за наличието на причинени неимуществени вреди и за начина на тяхното обезщетение е въпрос по същество,а не на допустимост,тъй като зависи от особеностите на конкретния случай.

Гореизложеното налага отмяна на постановения въззивен акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.След връщане на делото -съдът следва да извърши преценка за наличие на особените изисквания за представителство съгласно разпоредбите на чл.380 и чл.381 от ГПК.

Мотивиран от изложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба на Сдру-жение„Гражданска инициатива”Справедливост”,представлявано от пред-седателя на Управителния съвет Г.,чрез процесуалния представител -адвокат Д. против въззивно определение № 1700 от 29.10.2010г.по ч.гр.д.№ 1455 по описа за 2010г. на Софийски апелативен съд.

ОТМЕНЯ определение № 1700 от 29.10.2010г.по ч.гр.д.№ 1455 по описа за 2010г. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено определение № 12611 от 16.09.2010г., постановено по гр.д.№ 9874/2010г.на Софийски градски съд, и ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.