Р Е Ш Е Н И Е

№166

гр. София,10.10.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 27 септември , две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

и при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2580/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Сдружение „А.” със седалище София срещу решение №1729 от 10.08.2016 г. на САС по т.д. №4717/2015 г.. С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение №64/13.01.2015 г. по т. д. № 1471/2014 г на СГС, Т.О., постановено в производство по чл.26 ал.6 З./в ред. ДВ бр.41/2001/ и е уважил иска на С. М. И. срещу касатора за отмяна на решението взето от Общото събрание на Сдружение „А.” , което е проведено на 06.02.2014 г. и което гласи:”Във фонд „Резервен” да се заделят възнаграждения за изпълнителски права, които не са потърсени от членовете на сдружението или техни наследници в продължение на пет години след постъпването им в партида за изплащане и след надлежното им уведомяване, както и за изпълнители, които нямат наследници и след решение на ОС за прехвърлянето на тези суми към фонда” .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
Ответникът по касация С. М. И. чрез своя пълномощник изпраща писмен отговор със становище за неоснователност на касационната жалба.
С определение №272 от 26.04.2017 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за правото на организациите за колективно управление на авторски права да счетат за неподлежащи на разпределение суми, постъпили от: възнаграждения за изпълнителски права, които не са потърсени от членовете на сдружението или техни наследници в продължение на пет години след постъпването им в партида за изплащане и след надлежното им уведомяване, както и за изпълнители, които нямат наследници и да вземат решение чрез Общото си събрание относно използването на тези суми, доколкото така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че атакуваното по реда на чл.25 ал.6 З. решение, взето от Общото събрание на Сдружение „А.” , проведено на 06.02.2014 г. и което гласи:”Във фонд „Резервен” да се заделят възнаграждения за изпълнителски права, които не са потърсени от членовете на сдружението или техни наследници в продължение на пет години след постъпването им в партида за изплащане и след надлежното им уведомяване, както и за изпълнители, които нямат наследници и след решение на ОС за прехвърлянето на тези суми към фонда” противоречи на императивната правна норма в разпоредбата на чл.40 ал.6, изречение второ от З., според която, организациите за колективно управление на авторски права не могат да реализират печалба и са длъжни да разпределят и изплащат всички средства, получени от ползвателите между носителите на авторски права , след като удържат необходимото за своята дейност. Според решаващият спора въззивен съдебен състав, с атакуваното решение на ОС на сдружението се достига до придобиване от страна на същото на права върху получените възнаграждения на членовете му за ползване на техните авторски произведения, което е несъвместимо с целта на организациите за колективно управление на авторски права, при положение, че тези организации нямат право да реализират печалба. С оглед изложеното, съдът е уважил иска на С. М. И. срещу касатора за отмяна на решението взето от Общото събрание на Сдружение „А.”.
По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба :
Разпоредбата на чл.40 ал.6 З. гласи, че организациите за колективно управление на авторски права не могат да реализират печалба и са длъжни да разпределят и изплащат всички средства, получени от ползвателите между носителите на авторски права , след като удържат необходимото за своята дейност. Така вменените от законодателя задължения на тези организации произтичат от тяхната същност на юридически лица с нестопанска цел, т.е. такива които извършват стопанска цел и нямат стремеж да реализират печалба. Тези организации имат за цел управлението на авторските права на своите членове, което се състои в предоставяне на лиценз на ползвателите на тези права, одит на последните, мониторинг на използването на правата, събиране на приходите от упражняването на тези права и разпределение на дължимите суми сред носителите на тези права/пар.2 от Директива 2014/26ЕС на Европейския парламент и Съвета от 26.02.2014 г.-нетранспонирана от РБ в срока за това-10.04.2016 г./С оглед последната цел, само обективни причини , т.е. такива , които са извън контрола на организацията за колективно управление на авторските права, могат да обосноват забавяне на разпределението и плащането на носителите на тези права, напр. невъзможност да се установи идентичността или местонахождението на лицата-носители на авторските права, и то след предприемане на разумни и стриктни мерки за тяхното издирване от страна на организациите за колективно управление на авторските права/чл.13 т.2 във връзка с пар.29 от същата директива/. Само в тези хипотези могат да се вземат решения от организациите за използване на такива суми от самите тях.
Решението взето от Общото събрание на Сдружение „А.” , което е проведено на 06.02.2014 г. е прието преди приемане на Директива 2014/26ЕС на Европейския парламент и Съвета от 26.02.2014 г.-нетранспонирана от РБ в срока за това- до 10.04.2016 г., а жалбата срещу него е подадена в съда на 06.03. 2014 г., т.е. преди изтичане на срока за транспониране. Следователно тази директива, на чиито разпоредби/чл.13 т.2 / се основат доводите на касатора в касационната жалба е неприложима. Отделно от това, само обективни причини , т.е. такива , които са извън контрола на организацията за колективно управление на авторските права, могат да обосноват забавяне на разпределението и плащането на носителите на тези права, напр. невъзможност да се установи идентичността или местонахождението на лицата-носители на авторските права, и то след предприемане на разумни и стриктни мерки за тяхното издирване от страна на организациите за колективно управление на авторските права и само в тези хипотези могат да се вземат решения от организациите за използване на такива суми от самите тях.
Следователно липсва правно уредена възможност, да се приеме решение от страна на организация за колективно управление на авторски и сродни права , че за възнаграждения за изпълнителски права, които не са потърсени от членовете на сдружението или техни наследници в продължение на пет години след постъпването им в партида за изплащане и след надлежното им уведомяване, както и за изпълнители, които нямат наследници могат да се вземат решения от организациите за колективно управление на авторски права за използване на такива суми от самите тях чрез прехвърлянето им във фонд“Резервен“. Законът императивно задължава тези организации да разпределят и изплащат всички средства, получени от ползвателите, на носителите на авторските права, след удържане на необходимото за своята дейност-чл.40 ал.6 от З.. Н. на дължимите средства от авторски възнаграждения от страна на авторите в съответен срок, определен с решение на ОС на организациите за колективно управление на авторски права, не е основание за разпореждането с тях от страна на последната. Липсата на наследници след смъртта на автора се урежда също императивно в разпоредбата на чл.33 от З.-в този случай авторското право преминава върху държавата, която го упражнява до изтичане на срока чрез Министерство на културата, а при заварено от смъртта на носителя му членство в организация за колективно управление на авторското право- правото само се упражнява в същия срок от тази организация за нейна сметка.
С оглед изложеното касационната жалба е неоснователна: обжалваното съдебно решение, с което е отменено първоинстанционното решение и вместо него е постановено отмяна на решението взето от Общото събрание на Сдружение „А.” , което е проведено на 06.02.2014 г. със съдържание:”Във фонд „Резервен” да се заделят възнаграждения за изпълнителски права, които не са потърсени от членовете на сдружението или техни наследници в продължение на пет години след постъпването им в партида за изплащане и след надлежното им уведомяване, както и за изпълнители, които нямат наследници и след решение на ОС за прехвърлянето на тези суми към фонда” се явява законосъобразно и следва да се остави в сила.
Водим от изложеното ВКС, състав на Второ търговско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1729 от 10.08.2016 г. на САС по т.д. №4717/2015 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.