Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева

при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 4751 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 127 от 27.04.2015г. постановено по гр.д. № 361/2014г. на Кюстендилски окръжен съд. С него е потвърдено решение № 106 от 21.02.2014 г. на Дупнишки районен съд по гр.д. № 73/2013г. за отхвърляне на предявения от Българска академия на науките/БАН/ против [фирма], ЕИК[ЕИК], иск по чл. 108 ЗС за признаване собствеността и предаване владението върху следните имоти: 1/имот с идентификатор 65365.32.198, стар пл.№ 032198, с площ 1227 кв.м., 2/ 1476/1772 ид.ч. от имот с идентификатор 65635.32.185, целия с площ от 1772 кв.м.; 3/ 310/1263 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 65635.32.132, стар пл. № 032132, целия с площ 1267 кв.м., всички по кадастралната карта на [населено място] баня, находящи се в местн.„Т. г.” в [населено място] баня, заедно с изградената в първия имот производствена сграда /туристическа спалня/ със застроена площ 160 кв.м., както и за отхвърляне на установителен иск между същите страни относно собствеността върху бунгало № 1 с площ 36 кв.м., попадащо в имот с идентификатор 65635.32.185 и бунгало № 2 със застроена площ 39 кв.м., попадащо в имоти с идентификатори 65635.32.185 и 65635.32.132 по кадастралната карта на [населено място].
Касационната жалба е подадена от ищеца Българска академия на науките/БАН/. Развити са съображения за незаконосъобразност на изводите на съда относно факта дали имотът е бил предоставен на ЦЛБА към БАН, поради незачитане на доказателственото значение на отбелязването за това, направено в акта за държавна собственост. Поддържа се на второ място, че не е установено дадено съгласие на Президиума на БАН за учредяване на ДФ „Академтехника” и съответно за внасяне на процесното имущество в капитала на дружеството.
Ответникът по жалбата [фирма], представляван от Г. Я. Г., я намира за неоснователна.
С определение № 483 от 28.12.2015г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроси, свързани с доказването на факта на предоставяне на държавно имущество за стопанисване и управление от държавно предприятие или учреждение, включително за значението на направеното в акта за държавна собственост отбелязване относно това предоставяне.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по ревандикационен иск и установителен иск за собственост, предявени от БАН срещу [фирма]. Ищецът основава правото си на собственост на разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗБАН. Установено е, че през 1985г. с решение на ИК на ОбНС Сапарева баня е дадено съгласие базата на туристическо дружество "Паничище" в [населено място] да се прехвърли безвъзмездно на ЦЛБА - Единен център по биология при БАН. Въз основа на това на Централната лаборатория по биоприборостроене и автоматизация/ЦЛБА/ е предадена за оперативно управление и стопанисване безвъзмездно сграда, намираща се извън регулацията на [населено място], над парка, състояща се от 7 стаи, като е съставен акт за приемане и предаване на основни средства. През същата и следващата година от ЦЛБА са построени допълнителни сгради върху терена на бившата туристическа спалня, а именно: портиерна, производствена сграда, бунгала за почивка.
През 1990г. в регистъра на дружествените фирми е вписана дружествена фирма с ограничена отговорност "Академтехника-ООФ” със седалище в [населено място] баня, със съдружници: БАН, участваща чрез ЦЛБА, ДФ „Асансьоростроене”- София и ТПК „ИНВА” [населено място]. В решението на регистърният съд е посочено, че е дадено съгласие от БАН за образуване на фирмата, обективирано в т. 9 на протокол № 48/26.11.1990г. от заседание на Бюрото на Президиума на БАН. Видно от представения заверен препис на горепосочения протокол от заседание на Президиума на БАН в него по т.9 е дадено съгласие да се образува държавна фирма с друго наименование - „Академисист” с имущество на БАН и с предмет на дейност, съгласно приложен устав. Приложена е справка-опис на недвижимо и движимо имущество, предоставено на дружествената фирма, в която под №1 са посочени помещения съгласно приложение № 1, описани както следва: производствена сграда, вътрешно кабелно захранване, външно кабелно захранване, караулно помещение, бояджийно помещение, двигателни инсталации с 2 бр. ел. табла, алейно осветление, пътища, водопровод, ограда, бунгало № 2, бунгало № 1 и столова.
Съставен е акт за държавна собственост от 09.09.1992г. относно: сграда от сглобяеми плоскости - административна с площ 165 кв.м., производствена сграда с площ 234 кв.м. и помощни помещения общо 6 бр., както и дворно място с площ 3,200 дка, собственост на [община], като е посочено, че е отстъпено право на ползване върху имота на ЦЛБА. В акт за държавна собственост от 04.05.1995г. са описани 5 сгради: производствена сграда, работилница, оксиженна, тоалетни, караулно помещение, с години на построяване между 1986 и 1989г., както и бетонова алея, външно електрозахранване, вътрешно електрозахранване, ограда и водопровод. Като собственик е посочено [фирма] с изричното отбелязване, че няма отстъпено право на строеж или документи, с които да се докаже, че е собственик на земята, върху която е построена базата.
През 1994г. е взето решение за прекратяване дейността на [фирма]; извършена е ликвидация, като в резултат на проведен търг, с договор от 18.09.1996г. ответникът [фирма] е закупил предприятието „Академтехника”. В приемателно-предавателния протокол на имуществото са описани следните сгради: производствено помещение до столовата /това е бившата туристическа спалня/, производствена сграда-електроника, шлосери, стругари; караулно помещение, бояджийно помещение, остъкляване бояджийно, бояджийно помещение-пещ, столова.
Според приетата техническа експертиза имот стар пл. №2440 по регулационния план на [населено място] с площ от 3200 кв.м. попада в поземлен имот с идентификатор №65365.32.198 с площ 1227кв. м., в поземлен имот № 65365.32.185 и в част от поземлен имот № 65365.32.132 по кадастралната карта на града. Процесният имот с площ 3 200 кв.м. и изградените постройки /без двете бунгала/ съответстват на описаните в акта за държавна собственост от 09.09.1992 г. дворно място и сгради.
Събраните свидетелски показания сочат, че туристическата спалня е предадена безвъзмездно на ЦЛБА през 1984-1985г.; след това със собствени средства са изградени бояджийни, работилници и две бунгала; през 1990 г. или 1991 г. този участък бил преобразуван в [фирма], с участие и на други юридически лица, като имотът бил предаден на това дружество с цялото имущество и сградите, вкл. туристическата спалня и бунгалата. След прекратяването на дружеството сградите - две бунгала и туристическа спалня са владяни от Института по микробиология към БАН, като многократно са посещавани за извършване на инвентаризации. Достъпът в имота на служители на института е бил безпрепятствен до 2008г. След това не били допускани в имота, а оглеждали само външно. Разпитан е като свидетел управителят на дружеството, извършило ликвидацията. Той сочи, че след провеждане на търга са предали на едноличния търговец всички видове активи, без земята, като от този момент ответникът фактически владее имота.
При тези данни въззивният съд е намерил за правилни изводите на първата инстанция, че ищецът не е собственик на процесните недвижими имоти на основание чл. 10, ал. 2 от ЗБАН и поради това исковете с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 124, ал. 1 от ГПК са неоснователни. Съдът е обсъдил решението на ИК на ОбНС Сапарева Баня от 27.08.1985г. и е приел, че по силата на това решение ищецът не е придобил права, нито върху процесната сграда, нито върху поземления имот с пл. № 2440. Следователно, към момента на влизане в сила на ЗБАН имотът не е бил надлежно предоставен за стопанисване на ищеца, поради което по отношение на това имущество не е настъпило транслиране на собственост. За стопанисване и оперативно управление БАН в лицето на ЦЛБА е била предоставена единствено процесната сграда - бивша туристическа спалня, но с учредяването на „Академтехника” ООФ с решение на Кюстендилски окръжен съд от 19.12.1990г. с имущество предоставено от ЦЛБА, е преустановено стопанисването на тази вещ от ищеца. Съдът е намерил за неправилно разбирането на въззивника, че предоставянето на имот пл. № 2440 за стопанисване и управление на ЦЛБА се удостоверява от акта за държавна собственост от 1992 г. Мотивирал се е, че правото на ползване и управление следва да бъде предоставено по действащия правен ред, а той не включва актуването на имота, съответно съставянето на акт за държавна собственост. За несъстоятелно е счетено и твърдението, че стопанисването на процесната сграда не е било прекъснато с учредяване на „Академтехника ” ООФ, тъй като решението на Президиума на БАН касае друго дружество - „Академисист”. Според съда, данните по делото не установяват имущество в [населено място] да е послужило при учредяване на това дружество, а напротив установено е, че „Академтехника” е учредена с имуществото на ЦЛБА в [населено място]. На последно място съдът е изтъкнал, че според сключения с ответника договор той не е придобил земя, но това не означава, че земята е собственост на ищеца. На БАН е било предоставено право на ползване единствено върху туристическата спалня, но след апортиране на имотите на ЦЛБА въз основа на решението на ОС на БАН в учредената „Академтехника” ООФ правото на ползване и стопанисване е прекратено. Ето защо, при влизане в сила на чл. 10, ал. 2 от ЗБАН /обн. ДВ, бр. 85/15.10.1991г./ и това имущество не е могло да премине в собственост на ищеца.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради констатирано противоречие с практика по чл. 290 ГПК по въпросите относно доказването на факта, че държавно имущество е предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие или учреждение, включително относно значението на направеното в акта за държавна собственост отбелязване на това предоставяне. В Решение № 432 от 18.03.2013г. по гр.д. № 90/2012г. на І г.о. и Решение № 147 от 19.07.2010г. по гр.д. № 7/2009г. на І г.о. се приема, че предоставянето на държавно имущество за стопанисване и управление може да се установява с всички допустими доказателства, от които пряко или косвено може да се направят изводи за неговото осъществяване. Изрично се сочи в първото решение, че не е необходимо предоставянето да се извършва с формален акт и да се удостоверява с протокол-опис по чл. 20 НДИ/ отм./, а изводи, относно този факт могат да се правят и въз основа на други обстоятелства по делото като заприходяване на имуществото по баланса на държавното предприятие, реално усвояване и ползване за нужди на предприятието и пр. В същата насока са и указанията в Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГК на ВКС, т.2г, според които в рамките на възникнал гражданскоправен спор предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на определено държавно предприятие може да бъде доказано както чрез преки доказателства /самият административен акт за предоставяне на това право/, така и с непреки доказателства: актове за държавна собственост, в които изрично е записано, че определен имот е предоставен за стопанисване и управление на определено държавно предприятие, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и други подобни.
По касационната жалба.
При възприемане на посочената практика не могат да бъдат споделени изводите на въззивния съд за недоказаност на предоставянето на имота - земя и сгради в полза на БАН към момента на влизане в сила на чл.10, ал.2 ЗБАН. Разпоредбата урежда преминаване в собственост на Българската академия на науките на държавните терени, сгради, машини и др., които са стопанисвани от нея. В акта за държавна собственост, съставен 1992г., са описани дворното място от 3200 кв.м. и сградите, като е отразено предоставянето им за ползване на ЦЛБА, т.е. на БАН, тъй като ЦЛБА е подразделение на БАН. За предоставянето за стопанисване и управление на бившата туристическа спалня са налице данни още в решението на ИК на ОбНС -Сапарева баня от 27.08.1985г. и в издадената непосредствено след това скица от 23.09.1985г., в която е очертан терена към туристическата база. Установява се и че ЦЛБА е извършила преустройство на туристическата спалня в работни помещения - виж протокол от 30.12.1985г. Двете бунгала са изградени от ЦЛБА през 1988г., за което са приложени писмени доказателства - задание за проектиране и страници от инвентарната книга за отчитане на основните средства на ЦЛБА, фактът на изграждането се потвърждава и от свидетелските показания. При преценка на данните от посочените писмени доказателства се налага извод, че по отношение на процесното имущество е осъществена предпоставката на чл.10,ал.2 ЗБАН, а именно да е било предоставено за стопанисване и управление на БАН към момента на влизане в сила на закона.
Следващите доводи в касационната жалба са свързани с образуването на дружествената фирма „Академтехника” и липсата на надлежно дадено съгласие от страна на БАН. Тези доводи са неоснователни. Вярно е, че съществува разлика в наименованието на дружествената фирма, за която е дадено съгласие в т.9 на протокол № 48/26.11.1990г. от заседанието на Бюрото на Президиума на БАН - „Академисист” и образуваната фирма с наименование „Академтехника”. Видно, че решението е взето въз основа на искане на ЦЛБА и не спори между страните, че с имуществото на ЦЛБА-БАН в [населено място] е образувана именно фирмата „Академтехника”. Няма данни дали изобщо е образувана фирма с другото наименование и какво имущество й е предоставено. При тези обстоятелства следва да се приеме, че се касае до допусната грешка в наименованието на фирмата и учредяването на ДФ „Академтехника” е извършено въз основа на надлежно дадено съгласие на ръководителя на ведомството, стопанисващо държавните имоти.
Следващия спорен момент е относно това кои имущества на ЦЛБА-БАН са внесени при учредяване на дружествената фирма „Академтехника-ООФ” през месец декември 1990г. и впоследствие са продадени на ответника. Видно от справката-опис на предоставеното имущество /л. 212 и 213 от първоинстанционното дело/, земята и административната сграда/производствено помещение /съответстваща на бившата туристическата спалня/ не са включени в имуществото на фирмата, там обаче са посочени 2-те бунгала. Следователно поземленият имот и административната сграда са останали за ползване от ЦЛБА-БАН и при влизане в сила на Закона за БАН са преминали в собственост на Академията на основание чл.10, ал.2. В тази насока са и данните от свидетелските показания за запазената фактическа власт на Института по микробиология /правоприемник на ЦЛБА/ върху тези обекти. В същия смисъл е и отбелязването в акта за държавна собственост от 1995г., в който са описани сградите предоставени на „Академтехника”, без процесните сгради и с изрично отбелязване, че липсва основание за предоставяне на земята. Фактът, че бившата туристическа спалня и двете бунгала са останали в активите на ЦЛБА се потвърждава от договора от 27.10.1994г., сключен между ЦЛБА-БАН и [фирма], за ликвидация на ДФ „Академтехника”, където в т.6 е посочено, че е необходимо туристическата спалня и двете бунгала, които са в активите на ЦЛБА, да бъдат оценени с цел отдаването им под наем след ликвидацията. А според т.20 от договора ликвидаторът следва да осигури достъп до двете бунгала и склада в туристическата спалня, които са собственост на ЦЛБА, но се намират на територията на „Академтехника”.
Впоследствие при ликвидацията на [фирма], започнала през 1994г. и приключила с извършената през 1996г. продажба на предприятието „Академтехника” в полза на ответника, спорното имущество - земя, производствено-административна сграда и двете бунгала не са описани сред имуществото, което се предава на купувача /предавателно-приемателен протокол на л.43 от делото на ДРС/. Следователно, не може да се приеме, че те са преминали в неговия патримониум. В потвърждение на това в т.9 на сключения договор за продажба от 18.09.1996г. е уговорено, че купувачът /ответника/ ще заплати прилежащата на предприятието земя на държавния бюджет със съдействието на продавача. Доказателства за осъществяване на такава процедура не са ангажирани, поради което следва да се приеме, че земята е останала собственост на БАН. Същите изводи следва да се направят и за бившата туристическа спалня и двете бунгала. Туристическата спалня /сега административно-производствена сграда/ не е внасяна в имуществото на образуваната фирма, т.е. собствеността на БАН върху нея е запазена и не е могла да бъде прехвърлена на ответника при извършената продажба на предприятието. Двете бунгала са описани като внесени в имуществото на дружествената фирма, но по отношение на тях е изразена ясна воля при извършената ликвидация, че остават в патримониума на БАН и те не придобити от ответника с договора от 18.09.1996г.; върху тях съответния институт към БАН осъществява фактическа власт и към момента на завеждане на иска, поради което предявеният иск по отношение на тях е само установителен. Налице са също така данни, че в периода 2003-2004г. БАН е отдавала под наем и трите сгради на трети лица.
Предявеното от ответника възражение за придобиване на имота по давност е неоснователно. Събраните доказателства не установяват упражняване на фактическа власт върху терена и спорните сгради с намерение за своене. Напротив, явно е че след придобиване на търговското предприятие „Академтехника” ответникът е бил наясно, че не разполага с право на собственост върху земята и е правил постъпки за придобиването й, което изключва осъществяването на владение. По отношение на бунгалата ищецът не е губил фактическата си власт, извършвал е инвентаризации и ответникът е невъзможно да е упражнявал владение. Бившата туристическа спалня и бунгалата са отдавани под наем от БАН на трети лица, което също сочи на липса на владение от страна на ответника.
При горните изводи предявения ревандикационен иск за земята и бившата туристическа спалня, както и установителния иск за собственост на двете бунгала, са основателни. Обжалваното решение подлежи на отмяна с постановяване на ново за уважаване на исковете.
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за трите инстанции в размер на 3340 лв. съгласни приложения списък на разноските.
Воден от горното и на основание чл. 293, ал.2 и 3 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОТМЕНЯ решение № 127 от 27.04.2015г. постановено по гр.д. № 361/2014г. на Кюстендилски окръжен съд и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [фирма], ЕИК[ЕИК], представляван от Г. Я. Г. от [населено място], [улица], че БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ, [населено място], ул.”15-ти ноември” №1 е собственик на следните недвижими имоти: 1/ поземлен имот с идентификатор 65365.32.198, стар пл.№ 032198, с площ 1227 кв.м., при граници: от две страни улица, ПИ 65365.32.132, ПИ 65365.32.185, заедно с изградената в него производствена сграда /бивша туристическа спалня/ със застроена площ 160 кв.м.; 2/ 1476/1772 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 65635.32.185, стар пл.№ 032185, целия с площ от 1761 кв.м. при граници: ПИ 65365.32.198, улица, ПИ 65365.32.132, ПИ 65365.32.128 и улица; 3/ 310/1263 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 65635.32.132, стар пл. № 032132, целия с площ 1259 кв.м., при граници: ПИ 65365.32.185; ПИ 65365.32.198, улица, ПИ 65365.32.128, ПИ 65365.32.127; 4/ бунгало № 1 с площ 36 кв.м., попадащо в имот с идентификатор 65635.32.185 и бунгало № 2 със застроена площ 39 кв.м., попадащо в имоти с идентификатори 65635.32.185 и 65635.32.132, всички по кадастралната карта на [населено място] баня, находящи се в местн.„Т. г.” в [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК], представляван от Г. Я. Г. на основание чл. 108 ЗС да предаде на БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ владението върху първите три гореописани недвижими имоти, както и сумата 3340 /три хиляди триста и четиридесет/ лева разноски по делото за всички инстанции.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: