2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 223

София, 16.04. 2014 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 2209 по описа за 2014 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Б. Ф. Алзет срещу определение № 713 от 19.06.2013 г. по ч.гр.д.№ 278 от 2013 г. на Смолянския окръжен съд, с което е отменено определение № 371 от 31.05.2013 г. по гр.д.№ 90 от 2013 г. на Смолянския районен съд и вместо него е постановено определение за допускане на обезпечение на предявените от собствениците в етажна собственост с адрес: Резиденс „М.” в П. искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД чрез налагане на възбрана върху притежаваното от ответницата по исковете Б. Ф. Азет жилище, находящо се в сградата на горепосочената етажна собственост.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1, т.2 от ГПК. Твърди се противоречиво разрешаване в незадължителна практика на съдилищата в страната /определение № 713 от 02.09.2010 г. по ч.гр.д.№ 294 от 2010 г. на Кърджалийския окръжен съд, определение № 25 от 08.01.2014 г. по в.ч.гр.д.№ 8 от 2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд, определение от 25.09.2013 г. по в.ч.гр.д.№ 374 от 2013 г. на Габровския окръжен съд и определение № 247 от 21.04.2011 г. по ч.гр.д.№ 186 от 2011 г. на Варненския апелативен съд/ по въпроса: подходяща и съразмерна ли е обезпечителна мярка „възбрана върху недвижим имот” при разлика в повече от 14 пъти между цената на иска, който се обезпечава и стойността на възбранения недвижим имот.
В писмен отговор от 08.01.2014 г. пълномощникът на ответниците по частната жалба оспорват същата.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ответник по иска/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.396, ал.2 от ГПК обжалваното определение на Смолянския окръжен съд подлежи на обжалване пред ВКС, само ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
В случая е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на това определение по поставения от касаторката правен въпрос /подходяща и съразмерна ли е обезпечителна мярка „възбрана върху недвижим имот” при разлика в повече от 14 пъти между цената на иска, който се обезпечава и стойността на възбранения недвижим имот/, тъй като в посочените от касаторката влезли в сила определения на въззивни съдилища е дадено различно разрешение на този правен въпрос. Поради това касационното обжалване на определението на Смолянския окръжен съд следва да се допусне.
По поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС, ГК счита за правилно приетото в определение № 247 от 21.04.2011 г. по в.ч.гр.д.№ 186 от 2011 г. на Варненския апелативен съд, поради следното: В чл.397, ал.1 от ГПК са изброени примерно видовете обезпечителни мерки. Една от тях е възбраната върху недвижим имот, собственост на ответника по иска, който се обезпечава. Преценка затова дали посочената в молбата за допускане на обезпечение на иска обезпечителна мярка е подходяща прави съдът, който е сезиран с искането за допускане на обезпечение, с оглед на това дали конкретната обезпечителна мярка би могла да гарантира съхранението на имуществото на длъжника с цел евентуалната възможност за удовлетворяване на кредитора от това имущество и с оглед на това дали обезпечителната мярка ограничава правната сфера на длъжника съразмерно на обезпечителната нужда на ищеца по иска, който се обезпечава. Тъй като изпълнението на съдебно решение за парично вземане може да бъде осъществено чрез изнасяне на публична продан на имот на длъжника, възбраната върху притежаван от ответника по иска недвижим имот по принцип е подходяща обезпечителна мярка по предявен иск за парично вземане. Несъответствието между цената на иска и цената на имота, който се възбранява, не прави тази обезпечителна мярка априори неподходяща, ако на кредитора не е известен друг имот, движима вещ или вземане на длъжника, които да съответстват по стойност на цената на иска и да могат да бъдат предмет на обезпечение. Това е така, тъй като в закона не се съдържа изискване за съответствие между цената на иска и стойността на имота, който се възбранява, тъй като чл.133 от ЗЗД предвижда, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, тъй като съгласно чл.442 от ГПК взискателят може да насочи принудителното изпълнение върху всяка вещ или вземане на длъжника, с изключение на несеквестируемите такива /посочените в чл.393, ал.2 от ГПК и в чл.444 и чл.446 от ГПК/ и тъй като налагането на такава обезпечителна мярка не ограничава прекомерно правната сфера на длъжника /обезпечителната мярка „възбрана” не пречи на длъжника да осъществява правомощията си на собственик на възбранения имот, с изключение на това че препятства възможността длъжникът да се разпореди с възбранения имот до приключване на съдебния спор между страните и по този начин да осуети изпълнението на влязлото в сила решение за паричното вземане, а длъжникът по всяко време, дори и без съгласието на кредитора, може да поиска замяната на тази обезпечителна мярка с друга предложена от него по реда на чл.398, ал.2 от ГПК мярка/. В. върху недвижим имот на стойност, съществено превишаваща цената на иска, който се обезпечава, би могла да е неподходяща обезпечителна мярка в случаите, в които на ищеца са известни други имоти, движими вещи или вземания на длъжника, които съответстват по стойност на цената на иска и могат да бъдат предмет на обезпечение, но въпреки това ищецът претендира за обезпечаване на предявения от него иск за парично вземане чрез възбрана на този по-скъп имот. Тоест, преценката затова дали възбраната е подходяща обезпечителна мярка се прави от съда във всеки конкретен случай, с оглед конкретните данни по делото, но обстоятелството, че стойността на възбранения имот съществено превишава цената на иска, само по себе си не е основание да се приеме, че възбраната е неподходяща обезпечителна мярка.
С оглед отговора на поставения по делото въпрос правилно е и като такова следва да бъде оставено в сила обжалваното определение на Смолянския окръжен съд, в което е прието, че в конкретния случай, при който липсват данни за притежавани от ответницата други имоти, движими вещи или вземания на стойност, съответстваща на цената на предявения иск, възбраната на притежавания от ответницата апартамент е подходяща обезпечителна мярка по предявения иск за парично вземане.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение



О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 713 от 19.06.2013 г. по ч.гр.д.№ 278 от 2013 г. на Смолянския окръжен съд.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 713 от 19.06.2013 г. по ч.гр.д.№ 278 от 2013 г. на Смолянския окръжен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.