Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 03 февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВпри секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр. дело № 3406 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Г. П. Г., чрез адв. К. К. срещу решение № 84/07.03.2013 г. по в.гр.дело № 115/2013 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено решение № 133/13.11.2012 г. по гр.дело № 455/2012 г. на Свищовския районен съд в частта, с която уволнението на жалбоподателя, обективирано в заповед № 357/03.05.2012 г. на проф. Л.К., изпълняващ длъжността ректор на С. а. „Д.А.Ц.” [населено място] е признато за незаконно, отменена е посочената заповед като незаконосъобразна и е възстановен жалбоподателя на заеманата преди уволнението длъжност и в частта на разноските и вместо отменената част са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу СА”Д.А.Ц.” [населено място] искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на жалбоподателя, извършено със заповед № 357/03.05.2012 г. на осн.чл.325,ал.1,т.2 КТ, с пр. осн.чл. 344,ал.1,т.2 КТ за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност – „главен асистент” в катедра „Финанси и кредит” към СА”Д.А.Ц.” [населено място], като неоснователни. Обжалвано е въззивното решение и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с пр. осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ и е оставен без разглеждане предявения евентуален иск с пр.осн.чл.225, ал.3 КТ.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Според жалбоподателя неправилни са изводите на въззивния съд, че в двуседмичния срок ищецът не се е явил лично пред работодателя, за да заеме предишната си работа, съответно за законосъобразност на уволнението му, извършено със заповед № 357/03.05.2012 г.
Ответникът по жалбата С. а. „Д.А.Ц.” [населено място], чрез адв. С. П. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на касационната жалба по същество.
Ответниците по жалбата проф. д-р В. А. Й., проф. Л. Д. К., доц. Р. Л. Н. и доц. С. М. С. не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид изложеното основание и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното:
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ вр.чл.225,ал.1,вр.ал.1 КТ, както и по предявен иск в условията на евентуалност с пр.осн.чл.225,ал.3 КТ.
От фактическа страна е прието, че с влязло в сила решение № 72/14.06.2011 г. по гр. д. № 219/2011 г. по описа на Районен съд [населено място] е признато за незаконно уволнението на ищеца Г. Г. и същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „главен асистент” в катедра „Финанси и кредит” на СА „Д.А. Ц.” [населено място]. Прието е, че по реда на чл. 345 ал. 1 КТ ищецът е бил уведомен от съда, че е възстановен на предишната работа и в двуседмичен срок от получаване на съобщението може да се яви да я заеме. Г. получил съобщението на съда на 17.04.2012г. На 27.04.2012г. същият отправил до ръководството на СА „Д.А. Ц.” [населено място] заявление за възстановяване на работа, в което изразил готовността си да бъде възстановен на длъжността „главен асистент” в катедра „Финанси и кредит” и да започне изпълнението на трудовите си функции. Прието е, че заявлението е подписано лично от ищеца, установено и възоснова на заключението на допуснатата по делото съдебно – графическа експертиза. Със заповед № 357/03.05.2012г., на основание чл. 325 ал. 1 т. 2 КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца Г. Г., тъй като същият не се е явил да заеме работата си в срока по чл. 345 ал. 1 КТ. Заповедта е издадена от зам. ректорът проф. д-р К., изпълняващ длъжността „Ректор”, според заповед №418/10.06.2011г. Съдът е приел за безспорно, че към 01.05.2012 г. брутното трудово възнаграждение на ищеца в С. а. е 1346,04 лв., а това за септември 2012 г. в новата му месторабота – В. у. по а. и р. на р. е 793, 65 лв. Установено е, че ищецът не работи по трудово правоотношение.
От правна страна съдът е приел, че трудовото правоотношение на ищеца Г. е било прекратено и с влязло в сила решение № 72/14.06.2011 г. по гр. д. № 219/2011 г. на Районен съд [населено място] заповедта за прекратяването на трудовия договор е призната за незаконна и ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „главен асистент” в катедра „Финанси и кредит” на СА „Д.А. Ц.” [населено място]. След влизане в сила на съдебното решение районният съд е изпратил до жалбоподателя-ищец съобщение на осн. чл. 345 ал. 1 КТ, че в двуседмичен срок от получаването му може да се яви на работа на заеманата преди уволнението длъжност. Въззивният съд е приел, че ищецът е получил това съобщение на 17.04.2012г. и срока по чл. 345 ал. 1 КТ изтича на 02.05.2012г., в който период ищецът е следвало да се яви на работа, за да я заеме. Според съда това означава, че трябва да се яви лично в С. а. в [населено място] и да изяви желание за заемане на предишната си длъжност.
Съдът е приел за недоказано обстоятелството, че в двуседмичния срок ищецът се е явил лично, за да заеме предишната си работа. Прието е за безспорно доказано, че Г. е отправил заявление за възстановяване на работа, като същото не е подадено пряко от него, чрез явяването му пред работодателя. Приел е, че процесното заявление е подадено от трето лице в деловодството и според съда депозирането му по този начин не доказва, че ищецът се е явил в С. а. с готовност да започне осъществяване на трудовите си функции. Прието е, че наличието на заявлението декларира намеренията на ищеца за това и представлява писмена кореспонденция между страните, която не е достатъчна, за да се приеме, че е изпълнено изискването на чл. 345 ал. 1 КТ. Като е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели и съответно не е възприел показанията на свидетеля В.Г. – брат на ищеца с оглед наличието на родствена връзка и заинтересованост от изхода на делото съдът е направил извода, че не е установен факта на личното явяване на ищеца пред работодателя, за да заеме предишната си работа.
Съдът е изложил и съображения, че и при извод за достоверност на показанията на свидетеля В. Г. времето за което установява свидетеля, че ищецът е обиколил рамките на С. а. и начина по който го е правил не индицира готовност на ищеца да се завърне на предишната си работа. Прието е, че еднократността на явяването в предприятието, не следва да се разбира като краткотрайност на присъствието и, че не се свежда до просто физическо присъствие в неговите граници. Съдът е приел, че времетраенето трябва да е достатъчно, съответно поведението на работника трябва да е такова, че да манифестира пред работодателя, съответно негови служители желанието му да се върне на работа. Прието е, че по делото не са изложени твърдения и че не е доказано ищецът да се явил в предприятието, за да заеме предишната си работа, в другите дни от срока по чл. 345 ал. 1 КТ. С оглед на тези съображения съдът е направил извода, че по делото не е установено явяването на ищеца пред работодателя с готовност да заеме предишната си работа. Прието е за доказано, че на 27.04.2012 г. молбата на жалбоподателя-ищец за възстановяване на работа е подадена от трето лице, че ищецът не се е явил в рамките на предприятието, за да възобнови осъществяването на трудовите си задължения. Съдът е направил извода, че писменото уведомяване на работодателя с намерението на работника да изпълнява предишната си работа има само информативно, но не и правно релевантно значение. Такова, според нормата на чл. 345 ал. 1 КТ, има само личното явяване пред работодателя с готовност за изпълнение на предишната си работа. Прието е, че не е доказано физическо явяване на ищеца, в рамките на С. а с готовност да заеме предишната си работа, в срока по чл. 345 ал. 1 КТ. Според въззивния съд трудовото правоотношение между страните е прекратено без предизвестие от която и да е от тях, считано от 03.05.2012 г. и че този факт е констатиран с процесната заповед, за която е прието, че има констативен характер – установява настъпило прекратяване на трудовото правоотношение.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за законосъобразност на заповедта за прекратяване трудовия договор на ищеца и за неоснователност на предявения иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ.
С оглед на законосъобразността на заповед № 357/03.05.2012 г. съдът е приел, че предявеният евентуален иск с пр.осн.чл.225,ал.3 КТ не следва да се разглежда. Прието е, че изводите на съда за неоснователност на иска с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ не води до висящност на спора по този евентуален иск и разглеждането му не е обусловено от изхода на спора по главния иск.
Съдът е приел за неоснователен и иска с пр.осн.чл.344,ал.1,т.2 КТ, поради неоснователността на иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ, както и на иска по чл.344,ал.1,т.3 КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение на ищеца.
С обжалваното решение съдът е отменил решението на първоинстанционния съд, с което са уважени исковете по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ и е постановил друго, с което е отхвърлил тези искове. Решението на Свищовския районен съд по иска с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ е потвърдено. Решението на районния съд е отменено в частта за разноските с оглед изхода на спора и са присъдени разноски в полза на С.а. „Д.А.Ц.”в размера на 540 лв.
С определение № 1356/27.11.2013 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 КТ по правния въпрос какво поведение на работник или служител, възстановен на предишната му работа от съда обхваща определеното според чл.345,ал.1 КТ, съответно в чл. 325,ал.1,т.2 КТ общо понятие явяване на работа, за да я заеме.
Съгласно разпоредбите на чл.345,ал.1 КТ при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. Под явяване на работа на работника, за да я заеме по смисъла на посочения текст, както и на чл.325, ал.1,т.2 КТ следва да се разбира работникът или служителят да се яви лично, фактически в предприятието и изрично да заяви желанието си да заеме длъжността на която е възстановен от съда, като явяването може да бъде удостоверено, както с подаване на писмено волеизявление пряко пред работодателя така и по друг подходящ начин, стига същият да може да бъде доказан при евентуален бъдещ съдебен процес с допустими от процесуалния закон доказателствени средства. Действията, които следва да извърши работника, съответно служителя са да се яви лично, фактически в предприятието и изрично да заяви желанието си да заеме длъжността, на която е възстановен от съда, като явяването може да бъде удостоверено по посочените начини. Достатъчно е еднократно явяване на работника или служителя на работа, за да се приеме, че е изпълнил задължението си по чл.345,ал.1 КТ.
Като взема предвид разрешението на поставения правен въпрос съдът намира, че обжалваното решение е неправилно, тъй като решаващите правни изводи за неоснователност на исковите претенции с пр.осн. чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ са постановени при нарушение на материалния закон и са необосновани. Обжалваното въззивно решение, като постановено при нарушение на материалния закон и при наличието на основанието по чл.281,т.3 ГПК – необоснованост следва да се отмени в частта по предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,т.2-ра и т.3-та в частта относно доказания размер на претендираното обезщетение. Поради това, че не се налага събиране на нови доказателства или извършване на допълнителни процесуални действия съдът следва да се произнесе по същество.
Установено е по делото, че с влязло в сила решение № 72/14.06.2011 г. по гр.дело № 219/2011 г. на Районен съд [населено място] е признато за незаконно уволнението на жалбоподателят-ищец Г. Г. и същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „главен асистент” в катедра „Финанси и кредит” на СА „Д.А.Ц.” [населено място]. Ищецът е получил съобщение на съда, че е възстановен на предишната работа на 17.04.2012 г. Установено е също от представеното заявление вх. № 93.00-25/27.04.2012 г., подадено в СА”Д.А.Ц.” [населено място], че в същото е обективирана волята на ищеца да заеме длъжността, на която е възстановен от съда. Заявлението е депозирано в деловодството на СА”Д.А.Ц.” [населено място] от адв.К. и е заведено в деловодството на академията на 27.04.2012 г.Възоснова на заключение на съдебно графическа експертиза, приета от първоинстанционния съд е установена истинността на заявлението – същото е подписано от ищеца. От показанията на разпитания свидетел В. Г. е установено, че ищецът се е явил лично в ректората на 27.04.2012 г. в рамките на работния ден в присъствието на К. К. и Б. К., за да заяви готовност да започне работа и поради това, че не е имало служители в деловодството отишли в сградата на К. по и. на последното работно място на ищеца, където също не намерили служители на ответника по жалбата. Възоснова на показанията на свидетеля В. Г., както и показанията на св. Е. С. е установено, че същият ден – 27.04.2012 г. около 15 часа ищецът е подал заявлението си за възстановяване на работа, като същото не е представено лично от него, а от адвоката му К. К.. С оглед отговора на поставения правен въпрос съдът намира, че на 27.04.2012 г. ищецът се е явил лично в СА”Д.А.Ц.” [населено място] и е изявил изрично желанието си да заеме длъжността на която е възстановен от съда и същият ден заявлението на ищеца, в която е обективирана волята му да заеме процесната длъжност е заведено в деловодството на академията. Това еднократно явяване на ищеца на работа и заявено желание да заеме длъжността, на която е възстановен от съда в срока по чл.345,ал.1 КТ е достатъчно, за да се приеме, че същият е изпълнил задължението си по посочения текст от КТ. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав преценява, че в двуседмичния срок по чл.345, ал.1 КТ от получаване на съобщението за възстановяване на работа ищецът Г. Г. се е явил лично, фактически на работа при работодателя да заеме длъжността, на която е възстановен от съда. Следователно не се установява фактическия състав на чл.325,ал.1,т.2 КТ, на което основание е издадена процесната заповед за прекратяване трудовия договор на ищеца. Поради това тази заповед № 357/03.05.2012 г., издадена от проф.д-р Л.К., изпълняващ длъжността ректор на С. а. „Д.А.Ц.” [населено място], с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца е незаконосъобразна и следва да се отмени. Предявеният иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ е основателен. Основателен е и искът с пр.осн.чл.344,ал.1,т.2 КТ. Ищецът следва да бъде възстановен на длъжността, заемана преди уволнението – „главен асистент” в Катедра „Финанси и кредит” при С. а. „Д.А.Ц.” [населено място].
Съдът намира, че е основателен и предявеният иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ. Като взема предвид изложените обстоятелства и петитума по така предявения иск съдът намира, че претендираното обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение е за периода от 11.05.2012 г. до 11.11.2012 г. Установено е по делото от извършените отбелязвания на л.20 и 21 от трудовата книжка на ищеца и приложените справки на л. 88 и л. 120 от първоинстанционното дело, че за процесния период от време същият е работил на длъжност главен асистент във В. у. по а. и р. на р. и е получавал брутно трудово възнаграждение в размер на 911.20 лв. Установено е също, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за длъжността „главен асистент” при ответника по жалбата за месеца предхождащ уволнението е в размер 1346.04 лв. Следователно за периода от време от шест месеца след незаконното уволнение от 11.05.2012 г. до 11.11.2012 г. ищецът е заемал по-нископлатена работа и на основание чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр. чл.225,ал.2, вр.ал.1 КТ има право на разликата в заплатите. Тази разлика е в размер на сумата 434.84 лв. месечно или общо в размер на сумата 2609.04 лв. В този размер искът с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3,вр.чл.225,ал.2,вр.ал.1 КТ е основателен и следва да се уважи, заедно със законната лихва от предявяване на иска до изплащането. В останалата част до пълния размер на сумата 2610 лв. искът е неоснователен.
Като взема предвид изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и са отхвърлени предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлената част на иска с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3,вр.чл.225,ал.1 КТ до размер на сумата 2609.04 лв. Вместо отменената част следва да се признае за незаконно извършеното уволнение на ищеца Г. със заповед № 357/03.05.2012 г. и се отмени тази заповед, съответно ищецът следва да се възстанови на длъжността, заемана преди уволнението – „главен асистент” в катедра „Финанси и кредит” към СА”Д.А.Ц.” [населено място]. В полза на ищеца следва да се присъди на основание чл.344,ал.1,т.3,вр.чл.225,ал.2 КТ сумата 2609.04 лв. обезщетение за периода от време от 11.05.2012 г. до 11.11.2012 г., представляващо разликата между получаваното брутно трудово възнаграждение на посочената по-нископлатена длъжност и брутното трудово възнаграждение за длъжността „главен асистент” при ответника по жалбата, ведно със законната лихва от предявяване на иска до изплащането. Въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Свищовския районен съд в отхвърлената част на иска с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ над сумата 2609.04 лв. до пълния размер от 2610 лв. следва да се остави в сила.
Съдът намира, че следва да се остави в сила въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е оставен без разглеждане предявения като евентуален иск от ищеца Г. за присъждане на сумата 2175 лв. на осн.чл.225,ал.3 КТ за недопускане да изпълнява работата, на която е възстановен от съда, който иск е предявен срещу СА”Д.А.Ц.” [населено място] и проф.В. А. Й. – ректор, проф. Л. Д. К.-зам.ректор, доц.Р. Л. Н. – декан на факултет „Финанси” и доц. С. М. С.-ръководител катедра „Финанси” на СА”Д.А.Ц.” [населено място]. Този иск е предявен като евентуален при условие, че предявените главни искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ бъдат отхвърлени като неоснователни. С оглед основателността на тези искови претенции съдът не следва да разглежда предявения евентуален иск. По тези съображения в посочената част въззивното решение следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя - ищец следва да се присъди сумата 2000 лв. разноски по делото за всички инстанции. В полза на ВКС следва да се присъди сумата 284.36 лв. държавна такса, а в полза на Районен съд [населено място] да се присъди сумата 120 лв. депозит за вещо лице.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя решение № 84/07.03.2013 Г. по в.гр.дело № 115/2013 г. на Окръжен съд [населено място] в частта, с която е отменено решение № 133/13.11.2012 г. по гр.дело № 455/2012 г. по описа на Свищовския районен съд в частта, с която уволнението на Г. П. Г., обективирано със заповед № 357/03.05.2012 г. на проф.д-р Л. К., изпълняващ длъжността ректор на С. а. „Д.А.Ц.” [населено място] е признато за незаконно, отменена е посочената заповед като незаконосъобразна и е възстановен Г. П. Г. на заеманата до уволнението длъжност „главен асистент” в катедра”Финанси и кредит” към СА”Д.А.Ц.” [населено място], както и в частта за разноските и вместо това са отхвърлени предявените от Г. П. Г. от [населено място] против СА”Д.А.Ц.” [населено място] искове за защита срещу незаконно уволнение с пр.осн.чл. 344,ал.1,т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Г. П. Г., извършено със заповед № 357/03.05.2011 г.на основание чл.325,ал.1,т.2 КТ и с пр.осн.чл 344,ал.1,т.2 КТ за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „главен асистент” в катедра”Финанси и кредит към СА”Д.А.Ц.” [населено място] и е потвърдено решението на Свищовския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск от Г. П. Г. с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ за сумата 2609.04 лв. обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение от 11.05.2011 г. до 11.11.2011 г., заедно със законната лихва, считано от 28.06.2012 г. до окончателното изплащане и е осъден Г. П. Г. да заплати на СА”Д.А.Ц.” [населено място] сумата 540 лв. разноски по делото и вместо отменената част постановява
Признава уволнението на Г. П. Г. с адрес [населено място], [улица], обектвирано в заповед № 357/03.05.2012 г. на проф. Д-р Л. К., изпълняващ длъжността ректор на С. а.”Д.А.Ц.” [населено място] за незаконно.
Отменя заповед № 357/03.05.2012 г. на проф. Д-р Л. К., изпълняващ длъжността ректор на С. а.”Д.А.Ц.” [населено място], с която на основание чл.325,ал.1,т.2 КТ е прекратено трудовото правоотношение на Г. П. Г. като незаконосъобразна.
Възстановява Г. П. Г. с адрес [населено място], [улица] на заеманата до уволнението длъжност „главен асистент” в катедра „Финанси и кредит” към СА”Д.А.Ц.” [населено място].
Осъжда С. а. „Д.А.Ц.” [населено място], [улица] да заплати на Г. П. Г. ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица] сумата 2609.04 лв. обезщетение по чл.344,ал.1,т.3КТ, вр.чл.225,ал.2 КТ за периода от 11.05.2012 г. до 11.11.2012 г., което обезщетение представлява разликата между брутното трудово възнаграждение, получавано от Г. П. Г. на длъжността „ главен асистент” във Висше училище по агробизнес и развитие на регионите и брутното трудово възнаграждение за длъжността „главен асистент” в СА”Д.А.Ц.” [населено място], заедно със законната лихва върху посочената главница, считано от 28.06.2012 г. до окончателното изплащане, както и да му заплати сумата 2000 лв. разноски по делото за всички инстанции.
Оставя в сила решение № 84/07.03.2013 г. по в.гр.дело № 115/2013 г. на Окръжен съд [населено място] в частта, с която е потвърдено решение №133/13.11.2012 г. на Свищовския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск от Г. П. Г. срещу СА”Д.А.Ц.” [населено място] с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ над сумата 2 609.04 лв. до пълния предявен размер, заедно със законната лихва, считано от 28.06.2012 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е оставен без разглеждане предявения от Г. П. Г. с посочен адрес и ЕГН иск с пр.осн.чл.225,ал.3 КТ срещу СА”Д.А.Ц.” [населено място] и проф.В. А. Й. – ректор, проф. Л. Д. К.-зам.ректор, доц.Р. Л. Н. – декан на факултет „Финанси” и доц. С. М. С.-ръководител катедра „Финанси” на СА”Д.А.Ц.” [населено място] за сумата 2175 лв. обезщетение за недопускане до работа за периода от 27.04.2012 г. до окончателното допускане до работа, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2012 г. до окончателното изплащане.
Осъжда С. а. „Д.А.Ц., [населено място], [улица] да заплати в полза на Върховен касационен съд на РБългария сумата 284.36 лв. държавна такса, а по сметка на Районен съд [населено място] да заплати сумата 120 лв. депозит за вещо лице.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: