Р Е Ш Е Н И Е

№ 209

София, 18.03.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 9 март две хиляди и десета година в състав:

Председател: Ценка Георгиева

Членове: Мария Иванова

Илияна Папазова

При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 593/2009г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 471 от 29.04.2009г., постановено по настоящото дело № 593/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 339 от 30.12.2008г. по в.гр.д. № 495/2008г. на Пернишкия окръжен съд, ГК, І с-в, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК по материалноправните въпроси за правната квалификация на иска и относно валидността на представения договор за наем.

Ответникът С. „Ю” гр. П. в представения писмен отговор от пълномощника му адв. Б моли решението да се остави в сила и да му се присъдят разноските по делото.

За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното:

С въззивното решение е оставено в сила решение № 840 от 29.02.2008г. по гр.д. № 433/2007г. на Пернишкия районен съд, с което е осъден М. Г. да заплати на С. „Ю” гр. П. сумата 6 000 лв., представляваща стойността на получени за продажба билети, и е отхвърлен насрещният иск на М. Г. за заплащане на сумата 2926 лв., представляваща дължим наем по договор за наем от 01.07.2002г. на автобус Кароса. За да постанови този резултат съдът е приел, че между страните е бил сключен валиден трудов договор за длъжността „шофьор на автобус”, прекратен на 01.09.2005г. Същевременно страните по делото са сключили и договор за наем с елементи на договор за гражданско дружество, който обаче заедно с Вътрешните правила, е нищожен поради заобикаляне на закона, а именно изискванията на Закона за обществените поръчки и Наредба № 33/99г. за обществен превоз на пътници и товари. Поради това уговореният в договора и Вътрешните правила начин на отчитане на приходите и разходите, както и задължение за заплащане на наем за автобуса, не е основание за претенции и възражения.важил е искът на С. „Ю” за заплащане от ответника на стойността на предадени му за продажба билети като е приел, че за исковия период М. Г. е получил 15 000 бр. билети на стойност 6 000 лв., част от които /на стойност 5 720 лв./ са продадени, но парите не са отчетени в касата на дружеството, нито останалите непродадени билети са върнати. Съдът не е възприел доводите на ответника, че съгласно договора за наем на автобуса е имал право да получава приходите от превозната дейност, като е приел, че сумата 6 000 лв. се дължи на основание друго правоотношение, което не може да изключи наличието на трудов договор. След като работникът е получил билети, собственост на дружеството, същият е бил длъжен да възстанови средствата от продажбата им и да върне непродадените. Възражението за прихващане със сумата 4950 лв., представляваща дължим наем за автобуса, съдът е приел за неоснователно предвид приетата нищожност на договора за наем.

В касационната жалба на М. Б. Г. се поддържа, че въззивното решение е материално незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Конкретните оплаквания са, че съдът е дал неправилна квалификация на действителните правоотношения между страните, позовал се е на трудово правоотношение без доказателства в тази насока, приел е нищожност на договора за наем поради нарушение на закона без да посочи конкретната правна норма, която е нарушена.

Жалбата е основателна.

Въззивният съд е приел за основателна претенцията на С. „Ю” за заплащане на стойността на предадени на касатора М. Г. билети, на основание трудово правоотношение, без наличието на трудов договор и длъжностна характеристика, установяващи правата и задълженията по трудов договор, нито позоваване на трудов договор в исковата молба. Напротив, в исковата молба задължението за продажба и отчитане на стойността на билетите е обосновано с твърдения за падеж на задължението на 5 число на месеца, каквото задължение е уговорено в чл. 10 от Вътрешните правила за организация на транспортната дейност, на труда и заплащането на труда, за отчетност, правата, задълженията и отговорностите във фирмата след регистрацията й по ЗДДС. Неправилно съдът е игнорирал напълно клаузите на договора от 01.06.2002г. и Вътрешните правила за организация на транспортната дейност, на труда и заплащането на труда, за отчетност и пр., в които се съдържат приетите от страните правила относно приходите, /част от които са и постъпленията от билетите/ и разходите по транспортната дейност. Приел е за нищожни договора и Вътрешните правила поради заобикаляне на Закона за обществените поръчки и Наредба № 33/99г. без да разграничи отделните правоотношения. Дори да е налице заобикаляне на правилата за конкурса за извършване на превозваческа дейност, то не се отразява на действителността на уредените със същия договор облигационни отношения между страните по делото във връзка с приходите и разходите от дейността.

Изложеното налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото на основание чл. 293, ал. 3 ГПК на същия съд за ново разглеждане, при което с помощта на вещо лице следва да се прецени основателността на претенцията съобразно договора 01.06.2002г. и Вътрешните правила, като се съобразят както приходите от продажбата на предадените на ответника билети и стойността на неотчетени билети, така и разходите съобразно клаузите на същия договор.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение № 339 от 30.12.2008г. по в.гр.д. № 495/2008г. на Пернишкия окръжен съд, ГК, І с-в.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Председател:

Членове: