Р Е Ш Е Н И Е

№. 233

гр. София,18.12.2013 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на десети декември, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ


и при участието на секретаря Лилия Златкова, като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1036/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-София срещу решение № 67/18.09.2012 г. по в.т.д № 188/2012 по описа на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение №34 от 28.02.2012 г. по т.д. №88/2011 на ОС-Бургас В ЧАСТТА , с която е отхвърлен установителният иск предявен по реда на чл.422 ГПК на касатора срещу [фирма]-гр. Б. за дължимостта на сумата от 36 557,75 евро на основание авал по запис на заповед издаден на 13.06.2006 г. от [фирма] в полза касатора. Навеждат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение. В останалата част решението е влязло в сила, поради необжалването му
Ответникът по касационната жалба [фирма]-гр. Б. в отговора на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 ГПК констатира следното:
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел, че процесният запис на заповед, издаден на 13.06.2006 г. от [фирма] в полза касатора [фирма]-София и авалиран от страна на [фирма] е издаден , за да гарантира вземането за първата вноска, дължима от страна на издателя –лизингополучател [фирма]-София в качеството му на лизингодател по сключен между страните договор за финансов лизинг на яхта „Б.”№ 1120 00128-0042/2006 , което се установява от съдържанието на договора и приложение №2 към същия относно обезпеченията на вземанията на лизингодателя-ищец . Въз основа на него по реда на чл.417 т.9 ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение от 26.03.2009 г. по гр.д. № 13 649/2009 на СРС,75 с-в ІІ Г.О., срещу която е постъпило на 20.03.2011 г.възражение по чл.420 ал.1 ГПК. Приел е също така въз основа на представените фактури и данните в заключението на ССЕ, че обезпеченото вземане е заплатено на ищеца на 12.07.2006 и на 13.07.2006 г.. От заключението на съдебно-графологическата експертиза се установява, че подписите на издателя в записа на заповед не са на лицата, които представляват дружеството-лизингополучател. Ето защо, съдът е заключил, че след като липсва основание за ангажиране отговорността на издателя на менителничния ефект, което следва и от последиците на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по отношение на самия издател ответника [фирма], която част от решението не е била обжалвана и е влязла в сила , то не е налице и основание за отговорността на авалиста [фирма]-гр. Б., доколкото същият не е издател на записа на заповед и за него разпоредбата на чл.461 ТЗ не се прилага.
Постановено е допускане до касационно обжалване по въпроса за приложението на чл.461 ТЗ и на чл.485 ал.2 ТЗ по отношение отговорността по менителничното поръчителство/авал/ в случаите, когато записът на заповед носи подпис на издател на лица без представителна власт, поради наличие на предпоставката за това, уредена от законодателя в чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:
Съгласно ясната разпоредба на чл.485 ал.2 ТЗ задължението на поръчителя по менителнично задължение е действително и когато самото обезпечено с него абстрактно задължаване е недействително на каквото и да е основание, освен поради недостатък във формата. Тази разпоредба доразвива общия принцип в чл.461 ТЗ, че нищожността на самата менителнична сделка не се отразява на свързаните с нея други менителнични правоотношения, при положение, че не става въпрос за недостатъци от формална страна на самата ценна книга /липса на форма и недостатък в съдържанието- без някое от задължителните законови реквизити/. Цитираната разпоредба на чл.461 ТЗ, в предложение четири изрично изключва подписът в ценната книга на лице, което не може да задължи посочения издател като пречка за ангажиране отговорността на останалите лица, поели със своите подписи задължения по менителницата. В този смисъл налице е основание за отговорност на поръчителя по менителничното поръчителство/авал/ и в случаите, когато записът на заповед носи подпис за издател на лице без представителна власт по отношение на издателя, доколкото в този случай липсва недостатък във формата и съдържанието на самата ценна книга.
По основателността на касационната жалба:
Въпреки разминаването в отговора по този въпрос на обжалваното въззивно решение, последното се явява правилно като краен резултат по спора. Това е така, доколкото е обоснован изводът на съда, че задължението по каузалното правоотношение основано на процесния договор за финансов лизинг сключен между ищеца и [фирма] на 10.06.2006 г. и гарантирано с издадения от последния в полза на ищеца- лизингодател запис на заповед в размер на 36 557,75 евро има за предмет само обезпечаване плащането на първоначалната вноска в размер на 38 153,80 евро с ДДС. Видно от данните в заключението на счетоводната експертиза, прието по делото се доказва, че към 01.09.2006 г. –датата на падежа на вземането по ценната книга и съобразно с падежа на вземането за първоначалната вноска по договора за лизинг -30 дена от подписването му, тази вноска е била заплатена на лизингодателя от лизингополучателя [фирма] на 12.07.2006 и на 13.07.2006 г., за което е била и надлежно издадена ф-ра № 77 / 14.07.2006 г.за сумата от 94 919,64 лева с посочено в нея основание за плащане-първоначална вноска. Това вземане е било надлежно отразено в счетоводството на [фирма]. При това положение логично следва изводът, че като се домогва да получи плащане и от авалиста [фирма]-гр. Б., след като е получил такова от длъжника по каузалното правоотношение [фирма] във връзка, с което е възникнало задължението по менителницата, кредиторът-ищец се явява недобросъвестен в смисъл на знание от негова страна за наличие на относителни възражения по каузалното правоотношение основани на погасяване на задължението чрез плащане от страна на длъжника по договора, съответно по записа на заповед . Тази недобросъвестност дава възможност на авалиста, поръчителствал поетото с ценната книга задължение, дори и в случаите когато самият той не е страна по каузалното правоотношение, да противопостави на приносителя на менителничния ефект основаното на каузалното правоотношение между него и издателя относително възражение за погасяване чрез плащане на процесното задължение и така да изключи собствената си отговорност/ в този смисъл Р №17 от 21.04.2011г. на ВКС по т.д. №213/2010 на ВКС,ІІ т.о. постановено по реда на чл.290 ГПК/ . По този начин се препятства възможността кредиторът да получи повторно удовлетворяване на вече погасено чрез плащане от длъжника по каузалното правоотношение вземане. Това следва с аргумент от общите разпоредби на чл.8 ал.2 ЗЗД и чл.63 ал.1 ЗЗД и чл.289 ТЗ относно задължението за добросъвестност при изпълнение на задължения и упражняването на права в гражданското и търговското право.
Ето защо, в този случай недобросъвестният кредитор няма вземане основано на авал, поради което искът чл. 422 ГПК се явява неоснователен, с оглед на което и правилното като краен резултат въззивно решение следва да се остави в сила.
Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение



Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 67/18.09.2012 г. по в.т.д № 188/2012 по описа на Бургаския апелативен съд.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.