Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 79

София, 30.03.2010 година

 

                            В    И   М   Е   Т   О    Н   А    Н   А   Р   О   Д   А

 

Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно  заседание на  осми  февруари две хиляди и десета  година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

          ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

                      ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА

 

 

при  участието на секретар  Теодора Иванова

изслуша докладваното от съдията  БАЛЕВСКА

гр.дело № 3356 /2008  година, образувано по описа на I отд. и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по чл.290-293 ГПК.

 

С. И. П. , С. Р. П. и Ю. С. К. , обжалват и искат да се отмени въззивно Решение от 11.06.2008 година, постановено по гр.възз.д. Nо 107/2008 година на Окръжен съд Монтана , с което е отменено Решение от 25. 02. 2008 година по гр.д. Nо 643/ 007 година на Ломския районен съд и постановено ново решение , с което е уважен иска , заявения от И. П. К. / починал в хода на производството/ и М. Т. К., по чл. 135 ЗЗД.

С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални правила и е необосновано, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.

Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК е обусловена от констатираното противоречивото разрешаване на въпроса за законовите основания, определящи ищеца по делото като кредитор по см. на чл. 135 ЗЗД и запазване правата на третите лица по отношение на разпоредения в тяхна полза недвижим имот, придобити преди вписване на исковата молба, по посочените решения на ВС и ВКС.

По делото липсва подаден отговор от ответника по касация в срока по чл.287 ГПК, с писмена молба се поддържа , че обжалваното решение е законосъобразно , не страда от пороци и следва да бъде оставено в сила.

Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка за релевираните доводи по чл.281 т.3 ГПК и в рамките на правомощията по чл. 291 и чл. 293 ГПК, намира :

По материално-правния въпрос – за законовите основания, определящи ищеца по делото като кредитор по см. на чл. 135 ЗЗД и запазване правата на третите лица по отношение на разпоредения недвижим имот , придобити преди вписване на исковата молба, следва да се има предвид следното ;относно законовите изисквания, установени в разпоредбата на чл. 135 ЗЗД и тяхното съдържание , е налице задължителна съдебна практика по ТР 1/1965 година ОСГК на ВС, приложима и днес. Всяко лице , което има качеството на кредитор/ включително и по непарично вземане/ спрямо ответника- длъжник е материално-легитимиран да заяви иска по чл. 135 ЗЗД . Без значение е и от каква облигационна връзка произтича вземането на кредитора спрямо длъжника, достатъчно е да е налице вземане и нужда от неговото обезпечаване, обусловено от поведението на длъжника- неизпълнение на задължението и разпореждане с имуществото, с процесната сделка, което имущество по принцип служи за обезпечаване на всяко вземане в случай на неизпълнение. С разясненията на ТР 1/1965 г. ОСКГ на ВС е прието и че вписването на отчуждителната сделка, предмет на иска по чл. 135 ЗЗД , на основание чл. 113 ЗС, не може да бъде пречка за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД .

Посочената съдебна практика с Решение Nо 1397/29.11.1993 година по гр.д. Nо 36/1993 г. на IV отд., е в смисъла на цитираното тълкувателно решение - вписването на отчуждителната сделка преди иска за разваляне на алеаторния договор , не е пречка за предявяване на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД , доколкото с него се цели обявяване на недействителността по отношение на кредитора на всякакви увреждащи го действия, включително и отчуждителни сделки, който са надлежно вписани.

С Решение Nо 267/19.02.2003 г. по гр.д. Nо 1325/ 2002 година на IV отд. и Решение Nо 219/15.04.1986 година I г.о. се приема , че развалянето по реда на чл. 87 ал.3 ЗЗД на подлежащите на вписване договори, не засяга придобитите от трети лица вещни права преди вписване на исковата молба. В случая, доколкото се касае до искове с различен предмет- за разваляне на алеаторен договор от една страна и прогласяване относителна недействителност на сделка, то противоречиво разрешаване на въпроса за зачитане на придобитите права от трети лице преди вписване на исковата молба , няма тъй като по иска по чл. 135 ЗЗД именно лицето, което счита че има придобити права е страна, необходим другар по иска.

В този смисъл и на основание чл. 291 т.3 ГПК посочената практика с тези съдебни решения следва да се приеме за неотносима.

С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на И. П. К. / починал в хода на касационното производство/ и М. Т. К. , е отменил решението на първата инстанция по отхвърления иск на жалбоподателите по чл. 135 ЗЗД , заявен срещу С. И. П.,С. Р. П. и Ю. С. П. и е постановил ново решение , с което е прогласил за относително недействителна , в отношенията между страните, на договор за дарение , обективиран в НА N 97/2006 година , на основание чл. 135 ЗЗД като е приел, че ищците И, прехвърлители по алеаторен договор по НА Nо1598/1997 година, имат качеството на кредитори спрямо преобретателите по този договор- С. П. и С. П. на вземане, касаещо изпълнение на престацията за грижи и издръжка по този договор, поради което извършеното разпореждане с недвижим имот от страна на длъжниците в полза на тяхната дъщеря –дарението по НА Nо 97/2006 година макар и извършено преди предявяване по съдебен ред на иск по чл. 87 ал.3 ЗЗД а разваляне на алеаторния договор , е увреждаща сделка и в отношенията между страните следва същата следва да се прогласи за относително недействителна , на основание чл. 135 ЗЗД.

Решението е правилно и законосъобразно,а в контекста на изложените съображения, следва да е приеме, че не са допуснати релевираните с касационната жалба нарушение по приложението на чл. 135 ЗЗД .

С разпоредбата на чл.135 ЗЗД е уредена правната възможност на едно лице - кредитор да поиска да бъдат обявени за недействителни спрямо него онези правни действия , с които се уврежда неговия интерес за удовлетворяване при принудително изпълнение спрямо този длъжник.

Материално легитимиран ищец по делото следва да е лице , което има качеството на кредитор на лицето- ответник, в т.ч. кредитор и на непарично вземане за издръжка и гледане по алеаторен договор.

При конкретните данните по делото , изводите на въззивния съд , че ищците И. П. К. и М. Т. К. имат качеството на кредитори на ответниците С. И. П. и С. Р. П., е правилен и законосъобразен. Вземането на кредиторите е обусловено от поетото задължение на техния син –С. П. и съпругата му С. П. , като приобретатели по алаторния договор между тях, обективиран по НА Nо 1598/1997 г.

Алеаторният договор е развален по съдебен ред ,поради пълно неизпълнение от страна на преобретателите С. и С. П. , с влязло в сила решение от 24.11.2006 година по гр.д. 764/2006 г. на Ломския РС.

Законосъобразно е прието, че извършеното от С. и С. П. дарение в полза на дъщерята Ю. С. П. от 07.08.2006 година на недвижимия имот , придобит с договора по НА Nо 1598/1997 година , макар и дни преди завеждане на иска по чл. 87 ал.3 ЗЗД за разваляне на същия , е относително недействително в отношенията между страните по делото, по причина , че целта на дарението е била увреждане интересите на кредиторите И. и М. К. .

Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правното действие, длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си. Дарението като безвъзмездно разпореждане обективно предполага намаление актива на длъжника, който актив би послужил за удовлетворяване кредитора –взискател при принудителното изпълнение.

Правилно не е възприета тезата на касаторите-ответници по иска по чл. 135 ЗЗД , че ищците се легитимират като кредитори едва от момента на завеждане на исковата молба т.е. след като имотът е разпореден и третото-лице, в случая дъщерята Ю. П. , на основание чл. 88 ал.2 ЗЗД следва , като добросъвестен преобретател , да запази права си. Илия и М. К. имат непарично вземане / за издръжка и гледане / от момента на сключване на договора по НА Nо 1598/1997 година , т.е. от тоиз момент те са кредитори , а от момента на неизпълнението на договорните задължения , те са неудовлетворени кредитори. Които могат по съдебен ред да искат защита поради неизпълнение в т.ч. и с иска по чл. 87 ал.3 ЗЗД. Искът по чл. 135 ЗЗД е насочен и срещу приобретателя по отчуждителната сделка –дарението , именно защото надареното лице е придобило права , но по нищожна сделка.

Необходим елемент на уважаване на иска по чл.135 ЗЗД е длъжникът да знае, че чрез извършване на атакуваното правно действие/ разпореждане с имущество/, уврежда кредитора си- ищец.

По иск по чл.135 ЗЗД , като ответник наред с длъжника, извършил увреждащото действие, следва да участва и лицето, придобило права по него. Недобросъвестността на участниците в сделката не се предполага и следва да се докаже от ищцовата страна , освен в хипотезата на чл.135 ал.2 ЗЗД. Когато третото лице, придобило права по сделката , е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, недобросъвестността се предполага.

След като отчуждителната сделка е безвъзмездна и в полза на низходящ – дъщерята на страните , ответника Ю, то изводите на съда в насока , че са налице всички изискуеми от чл. 135 ЗЗД условя да бъде уважен иска, са обосновани и законосъобразни.

По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение от 11.06.2008 година, постановено по гр.възз.д. Nо 107/2008 година на Окръжен съд Монтана , с което е отменено Решение от 25. 02. 2008 година по гр.д. Nо 643/2007 година на Ломския районен съд и постановено ново решение , с което е уважен иска, заявения от И. П. К. / починал в хода на производството/ и М. Т. К. срещу С. И. П., С. Р. П. и Ю. С. П. , по чл. 135 ЗЗД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

ЧЛЕНОВЕ: