Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав


като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело № 1852/2016г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК.
М. В. П. чрез процесуалния представител адв. О.Б. е обжалвала определението на Софийския апелативен съд № 227 от 21.01.2016г. по ч. гр.д.№ 4346/2015г., с което е потвърдено определение на първата инстанция за спиране на производството по делото.
Частната жалба е постъпила в срок , допустима е и подлежи на разглеждане по реда на чл. 280 ал.1 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба Д. В. И. е подал възражение, в което изразява становище, че частната касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Ответникът В. Д. Д. изразява становище, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено.
С обжалваното определение Софийският апелативен съд е приел, че правният интерес от производството по предявения иск с правно основание чл. 135 ал.1 ЗЗД за прогласяване относителна недействителност на договор за дарение, произтича от подкрепените с писмени доказателства твърдения , че в качеството си на съдружник , прекратил участието си в събирателно дружество, ищецът Д. В. И. е кредитор на дружеството за вземането си за равностойността на дружествения дял и дела от годишната печалба. С невлязлото в сила решение на Плевенския окръжен съд , това му качество е признато по отношение на дружеството и неограничено отговорния съдружник – ответника Д. И. Д. , поради което решението по този висящ спор е от значение за правилното решаване на спора от Софийския градски съд.
При тези мотиви на въззивния съд, поставеният в изложението за допускане на касационното обжалване правен въпрос дали следва в производство по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на сделка да се преценява от съда валидността на правоотношението, от което ищецът черпи качеството си на кредитор и това обуславя ли връзка на преюдициалност на висящия процес по чл. 135 ал.1 ГПК, е от значение за делото. Същевременно по същия правен въпрос е налице задължителна съдебна практика на ВКС по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК , в която той е разрешен в обратен смисъл, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Следва да бъде възприето становището в определение № 295 от по ч.гр.д.№3681/2013г. на ВКС, І г.о. и цитираните в него решение №552 от 15.07.10г. по гр.д.№171/09г. на ВКС, ІV ГО, решение №639/06.10.10г. по гр.д.№754/09г. на ВКС, ІV ГО и др., че в производството по чл.135 ЗЗД съдът не следва да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор и че възникването на това качество не е обусловено от установяване на вземането с влязло в сила решение.
С оглед на изложеното, определението за спиране на производството по настоящото дело до приключване на спора по т.д.№ 11/2012г. на Плевенския окръжен съд с правно основание чл. 97 ал.2 ТЗ следва да се отмени, а делото да се върне на Софийския градски съд за продължаване на процесуалните действия.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийския апелативен съд. № 227 от 21.01.2016г. по ч. гр.д.№ 4346/2015г..
ОТМЕНЯ определението на Софийския апелативен съд. № 227 от 21.01.2016г. по ч. гр.д.№ 4346/2015г. и потвърденото с него определение на Софийския градски съд, гражданско отделение, девети състав от съдебното заседание на 11.06.2015г. по гр.д.№ 14792/2012г. за спиране на делото на основание чл. 229 ал.1 т.4 ГПК и
Връща делото на Софийския градски съд за продължаване на процесуалните действия.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: