Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                    №  566

                                           София 18.06.2010г.

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

          ВЪРХОВНИЯТ  КАСАЦИОНЕН  СЪД, ГК,ІV г.о.в открито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и десета година в състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСКА РАЙЧЕВА

                                                                         СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

при секретаря Юлия Георгиева  и в присъствието на прокурора....................

като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1473  по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по три касационни жалби от Л. Ц. К., В. И. К.,действащ като ЕТ”М” и И. К. чрез законния й представител М. К. срещу решение от 21.01.09г.,постановено по в.гр.дело № 651/07г.на Софийски градски съд,ІV”Г” въззивен състав,с което е оставено в сила решение от 11.12.06г.по гр.дело № 8012/04г.на СРС,ГК,48 състав. С него са обявени за относително недействителни по отношение на Д. Г. Д. договор за дарение от 24.06.99г.и договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 1.07.99г.

С определение № 1* от 28.12.09г. ВКС,ІV г.е.е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Прието е противоречиво разрешаване на материалноправен въпрос с обжалваното решение и решение № 655 от 5.07.07г.по гр.дело № 573/06г.на ІІ г.о.на ВКС.

В касационните жалби са въведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон – 135 от ЗЗД,необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила,изразяващо се в необсъждане на събраните доказателства по делото в тяхната взаимна връзка.

Ответницата по касационната жалба Д. Г. Д. моли решението да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото,приема следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел,че са налице предпоставките на чл.135 ал.1 от ЗЗД за успешното провеждане на иска. Според съда ищцата Д има качеството на кредитор спрямо ответника В,действащ като ЕТ”М”по вземане за неустойка по сключен между страните договор от 12.02.92г.,като възникналото въз основа на него правоотношение е съществувало към момента на извършване на атакуваните разпоредителни сделки от 1999г. Направен е извод,че прехвърлянето на собствеността върху процесните недвижими имоти от В. К. чрез договор за дарение и алеаторен договор срещу задължение за гледане и издръжка уврежда ищцата,защото намалява имуществото му,от което същата би могла да удовлетвори вземането си. Приел е за установено знанието на ответника К за увреждането,защото задължението му е възникнало още при сключване на договора за строителство. По отношение на втората ответница И. К. – внучка на длъжника и приобретател на имотите е приложена презумпцията на чл.135 ал.2 от ЗЗД. Съдът е приел въз основа на свидетелските показания на св. С св. Маджаров,че законната представителка на И. К. майка й М. К. е знаела за конфликта между ищцата и ответника В по повод неизпълнение на договора от страна на последния. По тези съображения предявеният иск е уважен на основание чл.135 ал.1 от ЗЗД.

Поставеният материалноправен въпрос,по който е допуснато касационното обжалване на въззивното решение,е допустимо ли е обезпечаването на дълг на единия от съпрузите,който не е за задоволяване на нуждите на семейството, с имущество в режим на СИО. Този въпрос е разрешен с решение № 229 от 8.06.2010г.по гр.дело № 37/09г.на ВКС,Търговска колегия,ІІ г.о.,постановено по реда на чл.290 от ГПК. Възприето е за правилно разрешението по поставения въпрос,съдържащо се в решение № 655 от 5.07.07г.по гр.дело № 573/06г.на ІІ г.о.на ВКС,в което е прието,че ако дългът е личен на единия съпруг,то обезпечението на задълженията му се покрива само от ½ ид.част от общото имущество на съпрузите,поради което и относителната недействителност не може да обхваща разпореждането и на другия съпруг.

След този отговор на въпроса,поради който е допуснато касационно обжалване,съдът намира по касационните жалби на Л. Ц. К.,В. И. К.,действащ като ЕТ”М” и И. И. К. ,действаща чрез майка и законна представителка М. К. следното: Жалбата на Л. К. е частично основателна,а останалите жалби са неоснователни.

Правилно въззивният съд е приел,че паричното вземане на ищцата е възникнало преди извършване на разпоредителните сделки през 1999г. Паричното вземане за неустойка е съществувало към 16.12.1998г.,от която дата е присъдена законната лихва върху главницата с решението от 11.07.03г.по гр.дело № 116/03г.на САС. С оглед на това съдът е дал вярната правна квалификация на спорното материално право по чл.135 ал.1 от ЗЗД. И без да е проведен съдебен процес за вземането ищцата може да има качеството на кредитор с парично вземане. Следва да бъде споделено разбирането на въззивния съд,че с влязлото в сила съдебно решение се установява размерът на вземането,за което правоимащия се ползва от възможността за принудително изпълнение за удовлетворяването му,но самото вземане е възникнало преди постановяване на решението. Ето защо,неоснователен е доводът на защитата на Л. К. ,че правното основание на иска е чл.135 ал.3 от ЗЗД.

Обоснован е изводът на съда,че атакуваните сделки –договор за дарение от 24.06.99г.и алеаторен договор от 1.07.99г.водят до намаляване на притежаваното в патримониума на ответника В имущество –първата е безвъзмездна ,а по втората се дължи единствено престиране на грижи и издръжка според нуждите и не е свързана с получаване на насрещна парична престация. Не е установено,че към момента на сключване на процесните сделки през 1999г.прехвърлителите,в т.ч.ответникът са били собственици на имотите,предмет на сделките,извършени през 2003г.,поради което следва да се приеме,че ответникът К. няма достатъчно имущество,което да послужи за удовлетворяване на паричното вземане на Д. Д. Неоснователен е доводът,че тъй като стойността на всеки един от процесните имоти надвишава дълга, с обявяването и на двете атакувани сделки за относително недействителни съдът е допуснал нарушение на материалния закон. С успешното провеждане на иска по чл.135 от ЗЗД излезлият от имуществото на длъжника актив все едно се завръща в това имущество и кредиторът-ищец има право да се удовлетвори от него по реда на изпълнителното производство. Тъй като се касае за обезпечаване на изпълнението на паричното вземане без значение е,че стойността на имуществото,предмет на атакуваната сделка по реда на чл.135 от ЗЗД надвишава размера на дълга,тъй като при изпълнението кредиторът ще се удовлетвори до размера на вземането си.

Неоснователни са и доводите на касаторите,че неправилно съдът е дал вяра на показанията на свидетелите С,въз основа на които е направен извод,че М. К. е знаела за увреждането . Настоящата инстанция намира,че въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение,като е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото. В тази своя дейност той е свободен да преценява убедителността на свидетелските показания и да реши на кои свидетели да се довери. Въззивният съд е посочил защо не дава вяра на показанията на св. Н,св. Кючюкян,св. Г. и св. Д. Касационният съд може да контролира само начина на формирането,но не и съдържанието на вътрешното съдийско убеждение,като направи своя преценка на събраните доказателства. Твърденията за лъжесвидетелстване се доказват единствено по надлежния съдебен ред- с влязла в сила присъда,каквито данни по делото няма.

Въз основа на отговора на поставения материалноправен въпрос,по който е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме,че направеният в обжалваното решение извод за основателност на иска по отношение на ½ ид.част от недвижимите имоти е незаконосъобразен. Ищцата се легитимира като кредитор само на ответника В за парично вземане за неустойка,възникнало от търговската му дейност като ЕТ. Следователно задълженията по тях не са поети за задоволяване нужди на семейството,обстоятелство,обуславящо извод за неоснователност на иска за притежаваната от ответницата Лfrac12; ид.част от апартамента. Ето защо решението в посочената му част следва да бъде отменено като неправилно,като на основание чл.293 ал.2 от ГПК вместо него се постанови друго,с което да се отхвърли иска за ½ ид.част от дарените имоти.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.7 от ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Националното бюро за правна помощ сумата 300 лв,представляваща адвокатско възнаграждение за адв. К адвокат на Л. К. ,назначен по ЗПП.

Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 21.01.09г.,постановено по в. гр.дело № 651/07г.на Софийски градски съд в частта,с която се оставя в сила решение от 11.12.2006г.,постановено по гр.дело № 8012/04г.на СРС,ГК,48 състав в частта,с която е уважен предявения срещу Л. Ц. К. иск с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Г. Д. с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД срещу Л. Ц. К. за признаване спрямо ищцата за относително недействителни следните договори :1. договор за дарение от 24.06.99г.,оформен с нот.акт № 190/99г.,с който В. И. К. и Л. Ц. К. са дарили на И. К. ,действаща чрез своята майка и законна представителка М. К. ½ ид.част от апартамент № 11,изграден в груб строеж от 183.85 кв.м.,ведно с принадлежащото мазе № 1 с площ от 7.94 кв.м.и съответните ид.части от сградата и от мястото,както и ½ ид.част от гараж № 2,изграден в груб строеж от 21 кв.м.,находящи се в гр. С.,бул.”А”№ 1*.договор от 1.07.99г.за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане ,оформен с нот.акт № 128/99г.,с който В. И. К. и Л. Ц. К. са прехвърлили на И. К. ,действаща чрез особен представител адв. Тfrac12; ид.част от дворно място в с. Б.,съставляващо парцел **** от кв.50 по плана на селото,с площ от 720 кв.м.,заедно с ½ ид.ч.от построената в парцела двуетажна жилищна сграда срещу задължението,което М. К. поема лично и като майка и законна представителка на И. К. да гледа и осигурява издръжка на прехвърлителите .

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА Д. Г. Д. от гр. С.,ул.”Б”№ 20 вх. Г ап.84 да заплати по сметка на Националното бюро за правна помощ сумата 300 лв/триста/,представляваща адвокатско възнаграждение за служебен адвокат на Л. К.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.