3

Р Е Ш Е Н И Е

№ 129 С., 13.07. 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на десети март две хиляди и единадесета година в състав:

Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 72/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 539 от 16.06.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 339 от 23.10.2009 г. по в. гр. д. № 508/2009 г. на Хасковския окръжен съд по касационна жалба на К. Т. Т., който иска то да бъде отменено като неправилно.
Ответниците по касация Г. Г. Паунова и М. Г. Г. не са взели становища.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 498 от 24.07.2009 г. по гр. д. № 410/2008 г. на Хасковския районен съд, с което са отхвърлени предявени от касатора искове с правно основание чл. 74, ал. 2 ЗС за сумата 4 200 лева, или по 2 100 лева от всяка от ответниците, съставляващи 2/3 от стойността на извършени подобрения в недвижим имот в [населено място].
Въззивният съд приел, че ищецът пребивава в имота, съсобствен между ответниците и трето за спора лице, и упражнява фактическа власт по сключен устен договор от наемно естество. В рамките на договорното отношение и като изпълнение на насрещната и дължима от него престация са извършени дейности по текуща поддръжка на имота и неговото пазене, а не претендираните строителни и ремонтни дейности. Оттук съдът заключил, че ищецът е държател по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС и този статут изключва въобще основателността на претенции и права в режима на чл. 71-76 ЗС, в частност по чл. 74, ал. 2 ЗС.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК по въпросите за правото на държателя да претендира стойността на извършени подобрения в чужд имот и за задължението на съда да установи характера на претендираните строителни работи - кои представляват необходими разноски, и кои - подобрения в имота.
Постановление № 6 от 27.12.1974 г. на Пленума на Върховния съд и последвалата трайна съдебна практика приемат, че разпоредбите на чл. 72 и чл. 74 ЗС регулират правоотношения, породени от неоснователното обогатяване на собственика на вещта с подобренията, извършени само от владелеца на същата. Тези разпоредби не се отнасят до лица, които не упражняват владение. Въпросът за правното основание на предявения иск обаче, е дейност на съда по приложението на материалния закон, която се извършва въз основа на фактическите твърдения и съдържанието на петитума в исковата молба. Съдът не е обвързан от посочената от ищеца правна квалификация, а е длъжен сам да определи правното основание на иска. При ликвидацията на облигационни отношения, породени от извършен от подобрителя ремонт в чужд имот, е необходимо да се изясни преди всичко в какво качество той го е извършил. С оглед на това становище настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното:
В случая ищецът, сега касатор, е твърдял, че въз основа на предварителен договор за покупко-продажба, сключен с ответниците, е получил владението на имота, като за извършения от него ремонт претендира стойността на вложените материали и труд към 2005 г. Въззивният съд, който приел за недоказано наличието на уговорка за продажба на имота, неправилно е квалифицирал отношенията между страните като такива, породени от договор от наемно естество - наемателят да пребивава в имота, срещу задължението да го пази и поддържа, като това според съда съставлява и насрещната престация, дължима от наемателя. Такова съдържание на облигационното отношение е относимо към заема за послужване, при който съгласно чл. 245, изр. 1 ЗЗД заемателят понася обикновените разноски за поддържането, запазването и използуването на вещта, а съгласно чл. 245, изр. 2 ЗЗД той има право да иска от заемодателя да му заплати извънредните разноски, ако те са били необходими и неотложни. Това, че отношенията между страните не са породени от договор с определената от въззивния съд престация от страна на ищеца, е видно и от претенцията по насрещния иск на ответниците /който не е приет за съвместно разглеждане с първоначалния/ за наем от 100 лева месечно за периода от 19.05.2005 г. до 19.05.2008 г., през който ищецът живеел и ползувал имота.
Ето защо едва след изясняване на фактическото положение, при което ищецът е извършил строителни дейности /за това, по преценка на съда, може да се изискат и обяснения от страните/, ще се определи правното основание на предявената претенция. Ако не се касае до договорни отношения, то за основание на иска ще послужи нормата на чл. 60 ЗЗД.
Следващият въпрос е за характера на претендираните строителни работи. В това отношение ищецът не е поддържал и не е претендирал заплащане на увеличената стойност на имота, т. е. самият той не е твърдял да е извършил подобрения в имота в смисъла, който съдебната практика, илюстрирана с решение № 532 от 17.06.1994 г. по гр. д. № 382/94 г. на ВС, I-во г. о., влага в това понятие. Претенцията е с предмет действителният разход на труд и материали, вложени при ремонта през 2005 г. Както е изяснено в посоченото решение, необходимите разноски са свързани с наложителността от запазване съществуването на самия имот и без тяхното извършване той би погинал или състоянието му би се влошило съществено. В този смисъл са твърденията на ищеца и показанията на св. П., извършвал строителни дейности.
С оглед на всичко изложено обстоятелството, че ищецът е бил държател на имота, не го лишава от възможността да претендира заплащане на извършени от него строителни дейности. Обжалваното решение, с което е прието обратното, като постановено при отменителните основания по чл. 281, т. 3 ГПК следва да бъде отменено, и тъй като се налага извършването на допълнителни действия по изясняване фактическата страна на спора и обсъждане на събраните доказателства във връзка с доводите на страните, делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК ще бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение № 339 от 23.10.2009 г. по в. гр. д. № 508/2009 г. на Хасковския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Хасковския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: