Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в открито заседание на четвърти април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков

при секретаря Теодора Иванова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1255 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. В. против решение №77/11.06.2010 г. по в.гр.д.№ 174/2010 г.
С писмени отговор, ответникът е оспорил основателността на касационната жалба, като в открито съдебно заседание не изпраща представител и не се явява.
Касационното обжалване е допуснато с определение №18/10.01.2011 г., на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Обжалването е допуснато във връзка с произнасянето на въззивния съд по въпроса, следва ли след развалянето на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, да се върне обратно в патримониума на прехвърлителя същия имот, въпреки че приобретателя по разваления договор го е придобил на друго основание. По сочения правен въпрос, въззивния съд е направил извод, че страната по алеаторния договор е „трето лице” по смисъла на чл.88, ал.2 от ЗЗД и се ползува със законовата защита на „трето лице” по смисъла на тази разпоредба, докато с представеното към изложението решение №1114/29.12.2008 г. на ВКС, по гр.д.№4758/2007 г., ІІ г.о., е възприето обратното становище, т.е. че страната по разваления алеаторен договор не е „трето лице”, по смисъла на чл.88, ал.2 от ЗЗД и не се ползува със защитата на тази разпоредба, макар да е придобила право на собственост върху същия имот, предмет на разваления договор, на друго правно основание. Това противоречиво разрешаване на поставения правен въпрос е обосновало допустимостта на касационното обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, касационния съд, на основание чл.291, ал.1, т.1, изр.първо от ГПК, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1 от ЗЗД, развалянето на договор има обратно действие, т.е. всяка една от страните по договора е длъжна да върне престацията, която е получила в изпълнение на задълженията си по договора, след неговото разваляне. Тогава, когато развалянето е по силата на влязло в сила съдебно решение – чл.87, ал.3 от ЗЗД, връщането на полученото следва да стане след влизане в сила на съдебното решение. Тъй като исковата молба, с която се иска развалянето на договор по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД подлежи на вписване, то вписването защитава правата на трети лица, придобили права върху вещта, подлежаща на връщане, преди вписването на исковата молба, съгласно разпоредбата на чл.88, ал.2 от ЗЗД. Под трети лица, по смисъла на разпоредбата на чл.88, ал.2 от ЗЗД, предвид систематичното място на нормата, следва да се разбират лица, извън страните по договора, развален по съдебен ред. Страна по разваления договор не може да се ползува от защитата на разпоредбата на чл.88, ал.2 от ЗЗД, макар да е придобила права върху вещта на друго основание, различно от основанието по разваления договор. Независимо от основанието за придобиването, страната по разваления договор е длъжна да върне вещта, по силата на развалянето на договора и неговото обратно действие, предвид разпоредбата на чл.88, ал.1 от ЗЗД. В тази връзка, на основание чл.291, ал.1, т.1 от ГПК, настоящия състав споделя възприетото по този правен въпрос с решение №1114/29.12.2008 г. на ВКС, по гр.д.№4758/2007 г., ІІ г.о.
По касационната жалба на А. Г. В..
След развалянето на алеаторния договор, приобретателят на правото на собственост върху недвижимия имот дължи връщането му на основание чл.88, ал.1 от ЗЗД. Действително, преди вписването на исковата молба по иска с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, Д. П. Й. е прехвърлила правото на собственост на трето лице – С. Х. Б.. Доколкото прехвърлянето на имота е станало преди вписването на исковата молба, то това трето лице се ползува от защитата на разпоредбата на чл.88, ал.2 от ЗЗД, но с последваща сделка от 16.06.2009 г., С. Б. и съпругата му са продали обратно на страната по разваления договор Д. Й. същия недвижим имот. Към момента на предявяването на настоящия иск с правно основание чл.108 от ЗС във вр. с чл.55, ал.1 във вр. с чл.88, ал.1 от ЗЗД, недвижимия имот се намира в патримониума на приобретателя по разваления алеаторен договор, поради което за него съществува задължението да го върне на продавача по алеаторния договор. Д. Й. не е трето лице по смисъла на чл.88, ал.2 от ЗЗД, тъй като е страна по сделката, развалена на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД и не може да се ползува от защитата на чл.88, ал.2 от ЗЗД, доколкото тя брани правата на трети лица, придобити преди вписването на исковата молба за развалянето на договора, по съображенията, изложени по-горе при отговора на правния въпрос, дадени по реда на чл.291, ал.1, т.1 от ГПК.
Като е приел обратното, въззивния съд е постановил неправилно съдебно решение, поради противоречие с разпоредбата на чл.88, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, като решението следва да се отмени и на основание чл.293 от ГПК се постанови ново решение по съществото на спора, с което ответникът Д. Й. се осъди да предаде на ищеца А. Г. В. спорния недвижим имот.
Направено е искане от страна на ищеца за отмяна на основание чл.537, ал.2 от ГПК на нотариалния акт за собственост, легитимиращ ответницата като собственик на недвижимия имот, както и нот.акт, легитимиращ С. Б. като собственик. Двата нотариални акта обективират правни сделки, които са действителни и са породили права и задължения за страните по тях, в т.ч. и след развалянето на алеаторния договор. По отношение на нотариалния акт за сключването на договора за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за издръжка и гледане, искането с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК е неоснователно, тъй като правната сделка е действителна и с нея не се засягат права на трети лица в охранителното производство, доколкото ищцата е страна по този договор, като защитата, която се цели с направеното искане, ищецът ще получи по силата на вписването на съдебното решение, постановено по спора с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД – за развалянето на сключения с този нотариален акт договор. По отношение на последващия договор, с който третото лице е прехвърлило обратно на ответница собствеността върху недвижимия имот, правната сделка е действителна, породила е правни последици и по отношения на нея не следва да се прилагат правилата за отмяна акт, издаден в охранителното производство, с който се засягат права на трето лице. В случая не се касае за констативен нотариален акт, като ищецът е трето лице по отношение на това действително правоотношение и не разполага с процесуална и материалноправна възможност да влияе върху така създадените между други лица правоотношения.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, в полза на ищеца следва да се присъдят всички направени в производството по делото съдебни и деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1от ГПК, общо в размер на 2 449 лева.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №77/11.06.2010 г., постановено по в.гр.д.№ 174/2010 г. от Окръжен съд – Ямбол, в частта, с която е отхвърлен предявения от А. Г. В. от[населено място], [улица], ап.8 против Д. П. Й. от[населено място], [улица], вх.А, ап.11 иск с правно основание чл.108 от ЗС, като вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. П. Й. от[населено място], [улица], вх.А, ап.11, че А. Г. В. от[населено място], [улица], ап.8 е собственик на следния недвижим имот: апартамент №8, находящ се на ет.3 във вх.А на жилищен бл.№5,[населено място]”, ул.”К.”, заедно с прилежащите таванско помещение №6 и избено помещение №1, които по кадастралната карта на[населено място] са самостоятелен обект с идентификатор № ., а преустроеното избено помещение е самостоятелен обект – магазин с площ от 12 кв.м., с идентификатор № ..
ОСЪЖДА Д. П. Й. от[населено място], [улица], вх.А, ап.11 да предаде държането и отстъпи собствеността на А. Г. В. от[населено място], [улица], ап.8 върху следния недвижим имот: апартамент №8, находящ се на ет.3 във вх.А на жилищен бл.№5,[населено място]”, ул.”К.”, заедно с прилежащите таванско помещение №6 и избено помещение №1, които по кадастралната карта на[населено място] са самостоятелен обект с идентификатор № ., а преустроеното избено помещение е самостоятелен обект – магазин с площ от 12 кв.м., с идентификатор № ..
ОСЪЖДА Д. П. Й. от[населено място], [улица], вх.А, ап.11 да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на А. Г. В. от[населено място], [улица], ап.8 сумата 2 449 лева, представляваща съдебни разноски за всички инстанции.
Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.