Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова

при секретаря КЛАВДИЯ ДАЛИ………………….и с участието на прокурора ………………………..….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 148 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
С определение № 797/7.ХІІ.2012 г., постановено по делото, касационният контрол по отношение въззивното решение на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 19.VІІ.2011 г. по гр. дело № 991/2011 г. е бил допуснат в хипотеза на констатирана вероятност същото да представлява процесуално недопустим съдебен акт.
В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторката Д. Цв. С. от С. не се е явила и не е била представлявана, но от процесуалния й представител по пълномощие от САК са постъпили по делото писмени бележки /”становище”/, в които се поддържа касационната жалба с наведените в нея оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение. В тях допълнително се инвокират доводи, че предявеният от касаторката иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решения на общото събрание на ответното читалище от датата 28.ХІ.2005 г. бил допустим: „поради обстоятелството, че законът за народните читалища не урежда правна възможност член на читалището да иска отмяна на решение на общото събрание на юридическото лице”, а също и защото предвидената правна възможност в чл. 6, ал. 2 ЗНЧ министърът на културата да предяви иск пред окръжния съд за отмяна на решенията на общите събрания на читалищата, които противоречат на устава и закона, не представлявала „изчерпателно посочване”. Освен това, независимо от противоположната констатация на въззивния съд, в случая конститутивният иск бил предявен от С. в пределите на преклузивния срок, щом като при свикване на проведеното на 28.ХІ.2005 г. общо събрание на ответното читалище не било спазено изискването за изпращане на писмена покана до всеки един от неговите членове.
Процесуалният представител на ответното по касация софийско читалище „В. Д.” в[жк]адв. К. Ив. А. от САК е изразил устно в съдебното заседание пред ВКС, както и в писмена защита по делото становището, че обжалваното от С. като неправилно въззивно решение следвало да бъде потвърдено /оставено в сила/ независимо от това, че то всъщност страда от порок по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, представлявайки един процесуално недопустим съдебен акт.
Като взе предвид оплакванията и доводите в жалбата и в писмените бележки по делото на Д. Цв. С., становището и аргументите на ответното по касация народно читалище и извърши проверка по относно процесуалната законосъобразност на атакуваното решение на САС, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното:
Касационната жалба на Д. Цв. С. от С. е основателна – в смисъл, че атакуваното въззивно решение е порочен /процесуално недопустим/ съдебен акт.
За да отхвърли искът й с правно основание по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ - като предявен след изтичането на 1-месечния преклузивния срок по ал. 6 на същия законов текст, въззивната инстанция е приела, че именно този материален закон е приложим към процесния случай, щом като според легалната дефиниция на чл. 2 ЗНЧ народните читалища са културно-просветни сдружения, представляващи юридически лица с нестопанска цел и при съобразяване в тази връзка на обстоятелството, че вписването на оспорените от С. решения от ОС на ответното читалище от датата 28.ХІ.2005 г. било извършено в нарочния регистър на 7.ІІ.2006 г., т.е. при един сигурен момент на узнаването им от всички трети лица.
Този решаващ правен извод на САС не може да бъде споделен. Той изцяло противоречи на разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ЗНЧ /в сила от 25.ХІ.2005 г./, според която министърът на културата единствен е бил оторизиран с възможността да иска отмяна на решенията на общите събрания на читалищата, които противоречат на устава или закона, от окръжния съд, в чиито район се намира седалището на читалището. Цитираната разпоредба на ЗНЧ е действала към датата на подаването на исковата молба /18.VІІІ.2006 г./, но също и към датата на провеждането на ОС на ответното читалище, чиито решения С. претендира да бъдат отменени. Към тези две дати обаче, все още не е била приета в ЗНЧ нормата на чл. 30 (Нов – ДВ, бр. 42 от 2009 г.), предвиждаща за в бъдеще субсидиарно приложение на ЗЮЛНЦ за неуредените в специалния закон за читалищата случаи. Ето защо, а и според правилото, че специалният закон /в случая ЗНЧ/ дерогира приложението на общия /ЗЮЛНЦ/, по необходимост се налага извод, че С. не е разполагала с правото на иск за отмяна на решенията на ОС на Народно читалище „В. Д.”-С., проведено на 28.ХІ.2005 г. Този извод намира потвърждение и в последващата уредба на съдебния контрол относно законосъобразността и съответствието им с устава на решенията на общите събрания на читалищата, възприета в трите новели на чл. 15 ЗНЧ, в сила от 7.VІ.2009 г. и понастоящем, според които две трети от членовете на общото събрание на читалището или прокурорът „могат да предявят иск пред окръжия съд по седалището на читалището за отмяна на решение на неговото общо събрание”, т.е. отделните членове на това ОС никога не са разполагали самостоятелно с правото на такъв /конститутивен/ иск. В заключение, предявеният от настоящата касаторка иск е процесуално недопустим, но не защото е бил предявен извън пределите на 1-месечния преклузивен срок по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ, а защото С. не е разполага с правото да води такъв иск с предмет отмяната на решения на общо събрание на читалище. С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал. 4 във вр. чл. 270, ал. 3, изр. 1-во ГПК постановеното от САС решение ще следва да бъде обезсилено, а като резултат от това – да се прекрати производството, образувано по иска на Д. Цв. С. от С. с правно основание по чл. 25, а. 4 ЗЮЛНЦ срещу ответното столично читалище „В. Д.” в[жк].

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

ОБЕЗСИЛВА решение № 1388 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 19.VІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 991/2011 г. И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ИСКА на Д. Цв. С. от С. с правно основание по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, предявен против Народно читалище „В. Д.”-гр. С.,[жк], чиито предмет е било искане за отмяна на решенията, взети на проведеното на 28 ноември 2005 г. негово Общо събрание.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1


2