4
Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 784/2009 година

Производство по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение на Софийски апелативен съд № 1001 от 14.07.2009 г. по ч.гр.д.№ 2065/2006 г., с което се оставя в сила определение от 09.10.2006 г. по ф.д.№ 3504/1991 г. на Софийски градски съд, ФО. С последното е оставена без уважение молбата на Д. Т. Т. в качеството му на управител на [фирма] и на В. И. Г. за възстановяване по реда на чл.74 ПСАРОВАС (отм.) на изгубено решение № 2 от 01.10.1991 г. по ф.д.№ 3504/1999 г., с което е извършено преобразуване на Д. “Д. К.” в [фирма].
Недоволни от определението са Д. Т. Т. и В. И. Г., които чрез процесуалните си представители адв.К. М. и адв.Т. А. го обжалват в срок, като обосновават допустимостта му с наличието на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на Търговска колегия, Второ отделение, след като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно с правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С обжалваното определение е прието, че в представения по делото индигиран препис от решение № 2 от 01.10.1991 г. на СГС, ФО с печати на СГС, чието възстановяване се иска, посоченият номер на фирменото дело е поправен от 3501/91 г. на 3504/91 г. При извършената служебна справка се установило, че по ф.д.№ 3501/91 г. е регистрирана КФГ “Пепеляшка”, която впоследствие била прекратена, в представеното от молителите решение С. № 130/25.10.1991 г. на БТПП било посочено, че решение № 2/01.10.1991 г., с което се преобразува Д. “Д. К.” в [фирма] е постановено по ф.д.№ 3501/1991 г., а не по ф.д.№ 3504/1991 г. и което решение не било вписано по партидата на преобразуваната фирма Д. “Д. К.”.
Въз основа на посочените доказателства, вкл. и на заключението на изслушаната по делото комплексна графическа и техническа експертиза, според което изписаните върху представения по делото оригинал на решение № 2 ръкописни надписи – букви и цифри за изписани от две различни лица с различна химикална паста, въззивният съд приел, че са налице основателни съмнения относно автентичността на акта, чието възстановяване се иска. Като се позовал на разпоредбата на чл.142, изр.2 ГПК (отм.) приел, че посочените обстоятелства обосновават извод за несъществуване на валидно постановено по ф.д.№ 3504/1991 г. съдебно решение за преобразуване, което да подлежи на възстановяване.
Въззивното определение е незаконосъобразно.
В производството по възстановяване на изгубено дело, регламентирано по аналогичен начин в чл. 99 от сега действащия ПАРОАВАС, съдът следва да даде възможност на всяка от страните да представи находящите се в нейно държане книжа, за които твърди, че са се съдържали в изгубеното дело, както и да посочи такива книжа, намиращи се в държане на трети лица и начина, по който да бъдат приобщени, като съдът може да предприеме и служебно действия по изискване на копия от тези документи, за които в наличните книжа съществуват данни, че са били събрани в хода на делото, да пристъпи към съставяне на проект на възстановяваните книжа и призове страните в отрито съдебно заседание, за да изслуша становищата и възраженията им по съставения проект и след обсъждане на последните да пристъпи към постановяване на определението за възстановяване на изгубеното дело.
Недопустимо е в това производство е да се извършва проверка на автентичността на представен от страната официално заверен препис от документ, за който се твърди, че се е съдържал в изгубеното дело. Касае се за специално, а не исково производство, целта на което е единствено възстановяването на книжата, които са били част от изгубеното или унищожено дело, поради което съдът може да се произнася само досежно факта дали той е бил част от делото или не, но не и по въпроса за неговата истинност, както незаконосъобразно е процедирал въззивния съд, извличайки включително и съображения от правилността на съдебния акт, чието възстановяване е предмет на производството.
Вярно е, че според чл.142, изр.2 ГПК (отм.), на който съдът се позовал, доказателствената сила на документ, в който има зачерквания, поправки, прибавки между редовете и други външни недостатъци следва да се оценява с оглед всички обстоятелства по делото. В разглеждания случай действително в представения по делото препис от решение № 2 от 01.10.1991 г. на СГС, ФО посоченият номер на фирменото дело е поправен от 3501/91 г. на 3504/91 г. Първоначално изписаният номер на фирменото дело – 3501/91 г. обаче съответства на номера на делото, по което с регистърно решение от 22.02.1991 г. (приложено на л.31/) е извършена регистрацията на Д. “Д. корпорейшън”, който номер е и посочения в издаденото на 05.03.1991 г. удостоверение от СГС (л.32) за актуалната му към този момент регистрация. Именно този номер фигурира и в представеното решение С. № 130/25.10.1991 г., с което Д. “Д. корпорейшън” е регистрирана в БТПП.
Обстоятелството, че регистърно решение от 22.02.1991 г. е вписано в търговския регистър като постановено по ф.д.№ 3504/91 г. сочи на допусната при постановяването му явна фактическа грешка, която обяснява извършването на поправката на посочения в решение № 2 номер на фирменото дело от № 3501/91 г. на № 3504/1991 г. Що се отнася до коментираната с определението липса на автентични подписи на членовете на състава върху регистърното решение, то тя е напълно логична предвид обстоятелството, че възстановяването му се иска именно поради изгубването на оригинала.
Основателен е поддържаният от частния жалбоподател В. Г. довод за незаконосъобразност на направения с обжалваното определение извод, че установените обстоятелства обосновават наличие на основателни съмнения за действителното постановяване на решение № 2 от 01.10.1991 г. При изграждането му съдът е игнонирал публикацията му в неофициалния раздел на Д.в. бр.88/25.10.1991 г., която е възможна само въз основа на служебно изпратено на редакцията му искане от регистърния съд. Извън коментара на съда са останали освен това Удостоверение на Ц. статистическо управление при МС от 19.11.1991 г. и Удостоверение на Национален статистически институт от 22.10.1993 г., издадени относно регистрирания на името на [фирма] шифър № 010651529 по единния класификатор на предприятията, организациите и учрежденията (ЕКПОУ), както и Удостоверение № 1218/23.09.1991 г. на Б. за земеделски кредит относно размера на внесения от съдружниците на [фирма] част от записания капитал, съответстващ по размер на посочения такъв в процесното регистърно решение № 2 от 01.10.1991 г. на СГС, ФО по ф.д.№ 3504/1991 г.
Изложеното позволява да се приеме, че с оглед на съставения акт за липсващото досие на ф. д. № 3504/1991 г. и събраните писмени доказателства незаконосъобразно въззивният съд е счел, че не са налице основанията на чл.74 ПСАРОВАС (по който е проведено производството) да се допусне възстановяване на липсващото решение № 2 от 01.10.1991 г.
Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение и същото да бъде отменено, както и оставеното с него в сила определение на първоинстанционния съд, като вместо него се постанови възстановяване на липсващото решение № 2 от 01.10.1991г. по ф.д.№ 3504/1991 г. на СГС, ФО.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Софийски апелативен съд № 1001 от 14.07.2009 г. по ч.гр.д.№ 2065/2006 г.
ОТМЕНЯВА определение на Софийски апелативен съд № 1001 от 14.07.2009 г. по ч.гр.д.№ 2065/2006 г., както и оставеното с него в сила определение от 09.10.2006 г. по ф.д.№ 3504/1991 г. на Софийски градски съд, ФО, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ВЪЗСТАНОВЯВА решение № 2 от 01.10.1991 г. по ф.д.№ 3504/1991 г. на Софийски градски съд, Ф. отделение, както следва:
Протокол от учредителното събрание на съдружниците на смесеното дружество с ограничена отговорност [фирма], проведено на 12.09.1991 г.; Учредителен договор-Устав от 12.09.1991 г. на [фирма], Екземпляр от ДВ, бр.88/25.10.1991 г., стр.15 и 16, съдържащ публикация за преобразуването на дружествена фирма “Д. К.”-София в смесено дружество с ограничена отговорност [фирма] със седалище[населено място]; Решение № 2 от 01.10.1991 г. по ф.д.№ 3504/1991 г. на СГС, ФО.
Възстановеното дело да се изпрати на Софийски градски съд, Ф. отделение.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: