Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2

86_10_dec_290gpc.doc


Р Е Ш Е Н И Е

№ 699

София, 15.11. 2010 година


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и десета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева

ВЛАДИМИР Й.

при участието на секретаря С. Т.,

разгледа докладваното от съдия Й.

гр.дело N 86 /2010 г.:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Министерство на отбраната – П. 24140 – с. С. срещу решение от 14.10.2009 г. по гр.д. № 2212 /2007 г. на Софийски апелативен съд, г.к., І с-в., с което е оставено в сила решение на Софийски градски съд, І-3 с-в., постановено на 15.03.2007 г. по гр.д. № 1422 /2005 г., с което е отхвърлен искът на жалбоподателя срещу И. С. И. за заплащане на сумата 10,945.20 лева по съставен акт за начет с вх. № Ф-2022 /13.11.2003 г.жалбоподателят е осъден за разноски.

Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 845 от 21.07.2010 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпроса дали констатациите на акта за начет за опровергани, който въззивният съд е разрешил в противоречие със съществуваща практика – т.2 та Постановление № 7 /1981 г. на Пленума на ВС, според което при липси в актове за начет не е необходимо да се правят констатации за виновно поведение на ответника и с Решение № 226 /18.03.2009 по гр.д. № 926 /2008 г. ВКС, І г.о., според което съмнението във верността на констатациите в акта за начет не е достатъчно, за да се приеме, че те са опровергани.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – съдът е обсъдил и се основава единствено на експертизата от 08.10.2009 г., без да обсъжда по никакъв начин предходната експертиза от 09.04.2009 г., както и не обсъжда приложен акт за наличност, новата таблица – утвърдена на 15.12.2003 г. – след съставянето на акта за начет е абсолютно неотносима към спора, тези нарушения са довели до необоснованост – неправилен извод, че фактическите констатации в акта за начет не отговарят на обективната истина – че таблицата от 1993 г. отчита неправилно количествата бензин в резервоара; допуснати са и нарушения на мат закон – неправилен извод, че установената в акта за начет липса е в рамките на допустимите липси - този извод не се основава на закона. Доводите ще бъдат обсъдени по-долу. Жалбоподателят иска отмяна на обжалваното решение и уважаването на иска, както и присъждането на разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът в касационното производство И. И. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

По основателността на жалбите и на основание чл.290 и сл. ГПК :

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че са събрани доказателства за това, че : с акта за начет е установено, че ответникът, който е военен служител и материално - отговорно лице, е допуснал липса на 7,818 кг. бензин, което е установено при ревизия за периода 1996 г. – 2003 г.; ревизионната комисия е основала фактическите констатации в акта за начет на сравнителна таблица от 1993 г., видно от заключението на вещите лица тази таблица не отчита правилно и точно реалните количества бензин в резервоара, неточността се дължи на отчитането на различни диаметри и височини в съдовете, в които се съхранява горивото от реалното, въз основа на новата таблица вещите лица от комплексната експертиза дават заключение, че за периода на проверката, отразена в акта за начет, липсващото гориво е в рамките на допустими липси от течове, неточни измервания и фири. При тези фактически констатации въззивният съд е направил следните правни изводи: оборимата презумпцията за истинност по чл.301 ГПК (отм.) е оборена, доколкото има липси, те не се дължат на вина на ответника, а на обстоятелства, за които той не носи отговорност – течове, неточности при измерванията и естествени фири; фактическите констатации при актовете за начет са неточни доколкото измервателната таблица е неточна; следователно претенцията на ищеца, която се основава само и единствено на акта за начет, е неоснователна.

По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира следното:

По първия изведен въпрос е прието разрешение с т.2 на Постановление № 7 /1981 г. на Пленума на ВС, според което при щети от липси в акта за начет не е необходимо да се правят констатации за виновно поведение на отчетника, достатъчно е да са изложени фактически констатации за предаденото на отчетника по надлежния ред имущество, за отчетеното и неотчетеното от него, подкрепени с надлежни доказателства. Това разрешение е задължително за съдилищата съгласно чл.124 от Конституцията и чл.130,ал.2 ЗСВ.

По втория изведен въпрос е правилно разрешението, дадено с решение № 226 /18.03.2009 по гр.д. № 926 /2008 г. ВКС, І г.о. според което съмнението във верността на констатациите в акта за начет не е достатъчно, за да се приеме, че те са опровергани. Настоящият състав приема, че установената с чл.301 ГПК (от 1952 г. отм. 2008 г.) и с чл.30,ал.4 ЗДВФК (от 2001 г., отм. 2006 г.) законна доказателствена сила на актовете за начет, съставени от надлежен орган на вътрешен финансов одит (проверка, контрол) по установен от закона ред, задължава съда да приеме, че установените в акта факти са се осъществили така, както са удостоверени (че фактическите констатации са верни), тази доказателствена сила важи срещу ответника, срещу който е съставен актът и който е взел участие в производството по неговото съставяне; законната доказателствена сила на такъв акт за начет е оборима, тя важи, докато бъде доказано обратното; фактическите констатации в акта, извършени от одитора, могат да бъдат оспорвани заради тяхната необоснованост; оборването на законната доказателствена сила на акта за начет се състои в доказване, че отразените в него фактически констатации не отговарят на действителността, поради това доказването от страна на ответника е насрещно, а не главно, но поради законната доказателствена сила на акта за начет, трябва да бъде пълно доказване. За да се обори актът за начет, не е достатъчно да се създаде съмнение в неговата истинност.

По наведените касационни основания:

Въззивният съд е допуснал и приел две комплексни съдебни експертизи с еднакви задачи, заключенията им се различават (л.74 и л.93), съдът действително не е обсъдил (нито споменал) заключението на първата комплексна експертиза, нито е обсъдил посочения документ – акт за наличност, който не е обсъждан от втората комплексна експертиза, видно от изявлението при представянето на заключението. С това въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, което се е отразило върху неговите фактически и правни изводи и върху правилността на решението му (за това – по-долу), поради което е съществено.

Доводът, че новата измервателна (калибровъчна) таблица, която е утвърдена на 15.12.2003 г. – след съставянето на акта за начет, е абсолютно неотносима към спора, е неоснователен. Тя е способ за измерване на наличното количество гориво, както и предходната (според нивото на горивото в съдовете, в които се съхранява). От значение е коя от двете таблици отчита вярно количествата гориво. Доколкото с второто комплексно заключение е установено, че новата, а не тази, по която е съставен актът за начет, отчита правилно наличното количество гориво (л.96) (че е изготвена от лицензирана техническа лаборатория, а съдът (резервоарът), в който се съхранява горивото е с деформирано дъно и различни вътрешни диаметри), и това заключение следва да се кредитира, то изводите на съда за наличното количество гориво към момента на фактическите констатации на акта за начет, основани на нея, следва да се приемат за обосновани и верни.

Следователно следва да се приеме, че липсващото гориво не е 7,848, кг. изчислено по старата таблица, а 1,844.59 кг., изчислено по новата от първото заключение.

Основателен е доводът, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като е приел, че установената в акта за начет липса, е в рамките на допустимите липси. Така е защото съдът не е съобразил, че извършеният одит е признал пределно допустими естествени фири преди да изчислява липси. И защото е основателен доводът, че приложимият закон (ЗДВФК и Правилникът за приложението му) не предвиждат такива допустими липси (не придават значение на никакви липси на допустими).

Поради което следва да се възприеме установеното с първата комплексна експертиза, че установената липса е липса по смисъла на закона и нейната стойност е определима - 1,844.59 кг. бензин х 1.40 лева = 2,582.43 лева, за която искът е основателен.

Обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него – да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен за сумата 2,582.43 лева и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер.

Жалбоподателят иска присъждането на разноски и на юрисконсултско възнаграждение и освобождаване и връщане на платените 30 лева за допускане до касационно обжалване..

Неоснователно е искането на касатора за освобождаване и връщане на сумата 30 лева за допускане до касационно обжалване, тя е дължима за държавна такса, т.к. искът съгласно чл.84,т.1 ГПК е за частно държавно вземане. Но е основателно искането за присъждане на направените разноски за допускане до касационно обжалване в размер на 30 лева, както и на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.6 ГПК съразмерно на уважената част от иска в размер на 295 лева, определено съгласно чл.7,ал.2,т.2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ВКС сумата 51.65 лева за касационното производство, съразмерно на уважената част от иска.

Ответникът в това производство не претендира разноски и такива не следва да му се присъждат.

Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение от 14.10.2009 г. по гр.д. № 2212 /2007 г. на Софийски апелативен съд, г.к., І с-в. Вместо това постановява:

Осъжда И. С. И. с ЕГН xxxxxxxxxx, от с. „Г. малина”, ул. „Единадесета” № 11, да заплати на Министерство на отбраната – П. 24140 – с. С., сумата 2,582.43 лева по съставен акт за начет с вх. №-Ф 2022 /13.11.2003 г., ведно със законната лихва, считано от подаването на акта за начет в съда на 12.05.2005 г. до окончателното изплащане, както и 30 лева разноски и 295 лева юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер 10,945.20 лева.

Осъжда И. С. И. да заплати на Върховния касационен съд сумата 51.65 лева за държавна такса за касационното производство

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.