4

Р Е Ш Е Н И Е


№ 56


София, 17.03.2011 год.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично заседание на девети февруари, две хиляди и единадесета година в състав:


Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова


при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Б. гр.д. № 1511 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. В., подадена от пълномощника й- адв. Р. Д. срещу въззивно решение № 461 от 11.05.2010 г. по гр.д. № 218/2008 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 133 от 3.01.2008 г. по гр.д. № 65/2007г. на С. окръжен съд в частта, с която А. Славчева Б. е осъдена да заплати солидарно с жалбоподателката сумата 14 544.34 лв., дължима по акт за начет № 11-04-002 от 6.04.2007 г. и вместо това е постановено отхвърляне на иска по чл.299 ГПК /отм./ на [община] срещу А. Славчева Б. по акта за начет и за посочената сума, като първоинстанционното решение е оставено в сила в останалата му обжалвана част, с която жалбоподателката е осъдена да заплати на [община] сумата 14 544.34 лв.дължима по акта за начет. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушения на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В писмения отговор на касационната жалба [община], чрез процесуалните си представители изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Ответницата А. Славчева Бомбашева не е подала писмен отговор на касационната жалба.
Контролиращата страна- Министерство на финансите,[населено място] не е подала писмен отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С определение № 1075 от 4.11.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по процесуалноправния въпрос относно процесуалната допустимост на особеното исково производство по финансов начет по реда на глава ХХХІ /чл.299-302 ГПК /отм./ в случаите, когато са налице данни, че щетата е резултат от престъпление, за което на ответника е повдигнато обвинение и наказателното производство не е приключило с влязъл в сила акт на компетентния орган.
По поставеният правен въпрос съдът приема следното:
Разпоредбата на чл.299, ал.1 ГПК /отм./ установява, че актовете за начет съставени по Закона за държавната финансова инспекция в случаите, когато няма извършено престъпление, се изпращат от ревизионната служба, извършила ревизията, на съответния съд по местонахождението на ощетените лица, подлежащи на държавна финансова инспекция. Следваният от законодателя принцип е гражданският съд да се произнася по материалната отговорност на отчетника в случаите когато тази отговорност не е реализирана в рамките на наказателното производство. Производството по чл.299 ГПК /отм./ е допустимо винаги, когато наказателния съд не се е произнесъл по щетата и независимо дали е ангажирана или не наказателната отговорност на дееца. Това е даденото разрешение на поставения въпрос в задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение № 604/27.09.2010 г. по гр.д. № 803/2009 г. на ВКС, ІV г.о.
При така дадения отговор на поставения въпрос, който се възприема от настоящия съдебен състав по жалбата на М. М. В. съдът намира следното:
За да потвърди решението на С. окръжен съд в частта, с която жалбоподателката е осъдена да заплати на [община] сумата 14 544.34 лв. дължима по акт за начет № 11-04-0002 от 6.04.2007 г. въззивният съд е приел за установено въз основа на събраните доказателства по делото, че двете ответници- жалбоподателката и Б., които са изпълнявали едни и същи длъжности и са имали едни и същи длъжностни характеристики, са имали качеството на фактически отчетници, но отговорността им е разделна, а не солидарна, тъй като установените по делото липси на неотчетени парични средства са свързани /последица са/ единствено от противоправното поведение на жалбоподателката.
При постановяване на решението въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че претенцията за реализиране отговорност за щети от липси по акт за начет по реда на чл.299 ГПК /отм./ когато щетата е резултат от престъпление е допустима, когато материалната отговорност на отчетника не е реализирана в рамките на наказателното производство. Или, производството по чл.299 ГПК /отм./ е допустимо винаги, когато наказателния съд не се е произнесъл по щетата, независимо дали е ангажирана или не наказателната отговорност на дееца. В случая от данните по делото, включително и от представеното постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 8.09.2008 г. на Районна прокуратура,[населено място] се установява, че наказателното производство по ДП № 3М-40/08 по описа на Р.-Д., респ.преписка № 44/06 г по описа на РП-Д. в частта на обвинението спрямо А. Б. в извършено престъпление по чл.201, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. чл. 26,ал.1 НК е прекратено, поради липса на извършено престъпление, като обвинението срещу М. М. В. се счита за престъпление по чл.201, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК. При тези данни се налага изводът, че наличието или не на престъпление не е установено по надлежния за това ред- в наказателно производство с влязъл в сила акт на компетентния орган. Смисълът на чл. 299, ал. 1 ГПК /отм./, когато се говори за изпращане на делото в съответния съд, когато няма извършено престъпление е, че при наличие на данни за извършено престъпление и сезиране на компетентния орган за това, актът за начет може да бъде разгледан от съответния съд по реда на чл. 299 и сл. ГПК след влизане в сила на акта постановен в наказателното производство, когато наказателния съд не се е произнесъл по щетата. От изложеното следва, че абсолютна процесуална предпоставка за започване и развитие на особеното исково производство по акта за финансов начет е да няма данни за извършено престъпление. При наличие на висящо наказателно производство искът се явява преждевременно заявен и като такъв недопустим. Постановените по недопустим иск решения са процесуално недопустими и следва да се обезсилят, а производството по делото се прекрати.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 461 от 11.05.2010 г. по гр.д. № 218/2008 год. на Пловдивския апелативен съд и решение № 133 от 3.01.2008 г. по гр.д. № 65/2007г. на С. окръжен съд.
Прекратява производството по делото.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :