Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 3474/2015 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба, предявена от адв. И. С. в качеството му на процесуален представител на С. 2004 Е. против определение № 2399/07.09.2015 г. по ч.гр.д.№ 3479/2015 г. на САС, ГО, 4 състав, с което е потвърдено определение № 3380/24.07.2015 г. по гр.д.№ 302/2014 г. по описа на Б.. С него е прекратено производството по делото и същото е изпратено за разглеждане на Административен съд – Благоевград по компетентност.
В частната жалба се излага, че определението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон. Ищецът претендира обезщетение за вреди от бездействие на [община], т.к. същата не е направила изричен писмен отказ да изкупи имот, собственост на дружеството и отреден по действащия устройствен план за мероприятие „градски парк”, обект на публична общинска собственост, който отказ съгласно чл.199 ал.2 ЗУТ е условие собственикът да се разпореди с имота. Неправилна е преценката на въззивния съд, че съгласието или отказът на ответната община по чл.199 ал.2 ЗУТ, макар че не представлява индивидуален административен акт, е израз на административна дейност, което предпоставя искът за обезщетение да се разгледа по реда на чл.203 – чл.207 АПК /чл.1 ал.1 ЗОДОВ/. Счита, че в случая отношенията не са административно-правни, т.к. липсва елементът на власт и подчинение, а гражданско-правни – между равнопоставени правни субекти. По тези съображения се моли обжалваното определение да бъде отменено.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поставя въпросът: Следва ли да се приеме, че бездействието на общината /или държавата/ да издадат изричен отказ от закупуване на имот при условията на чл.199 ал.2 ЗУТ представлява административна дейност и вредите от нея следва да се обезщетяват по реда на чл.1 ал.1 ЗОДОВ, респ. в производство по чл.203-207 АПК. По него не е формирана задължителна съдебна практика, поради което отговорът му ще бъде от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна – [община] не е депозирала писмен отговор против частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирано лице, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд, съставът на САС е споделил становището му, че в случая е приложима специалната подсъдност на административните съдилища, съгласно чл.1 ал.2 вр. ал.1 ЗОДОВ, вр. чл.128 ал.1 т.5 АПК, доколкото се касае за разглеждане на иск за обезщетение на вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Приел е, че е налице последната предпоставка за разглеждане на иска по реда на чл.1 ЗОДОВ, т.к. макар съгласието или отказът за изкупуване по чл.199 ЗУТ да не представляват индивидуален административен акт, то безспорно бездействието на общината за издаване на предвидения в закона нарочен отказ е в рамките на административната й дейност.
Съставът на ВКС, ТК, второ отделение намира, че определението следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса, от значение за изхода по конкретното дело, уточнен, както следва: Дали бездействието на държавата /общината/ да направи изричен отказ от изкупуване на имот при условията на чл.199 ал.2 ЗУТ е част от административната й дейност, с оглед реда, по който следва да се разгледа искът за обезщетяване на вреди, причинени от същото бездействие.
Становището на настоящия съдебен състав произтича от следното:
Съгласно чл.199 ЗУТ /изм. ДВ, бр.109/13 г./, държавата и общината имат право на предимство пред трети лица да изкупят недвижим имот по пазарни цени в случаите, когато по подробен устройствен план същият е предвиден за изграждането на обект - публична държавна или публична общинска собственост. Собственикът може да продаде такъв имот или части от него на трето лице, само след като го предложи за изкупуване на държавата или на общината в зависимост от предвижданията на ПУП и представи на нотариус писмен отказ. В отказа се посочват условията, при които е било предложено изкупуването.
С нормата на чл.199 ЗУТ се цели избягването на принудителното отчуждаване на частни имоти, когато те са предвидени за изграждане на обекти – публична държавна или общинска собственост, чрез създаване на възможност държавата или общината предимствено да замести купувача по предстояща покупко-продажба при вече уговорени между страните условия. Касае се за форма на ограничаване на намесата на публичната власт в частноправните отношения, респ. за норма, която гарантира конституционния принцип /чл.17 ал.3 от КРБ/ на неприкосновеност на частната собственост. Признатото право на държавата или общината на „първи купувач” може да се осъществи, само ако съществува съгласуване на воли по смисъла на ЗЗД /предложение и приемането му/ между равнопоставени субекти. Следователно, нормата предвижда правото на разпореждане с имот, подлежащ на отчуждаване, да се осъществява по начин, сходен с общия гражданскоправен ред, при който общината и държавата не упражняват властнически правомощия, а встъпват в гражданскоправна сделка или съдействат за сключването й между трети лица. Ето защо както съгласието за изкупуване, така и отказът имотът да бъде изкупен в хипотезата на чл.199 ЗУТ от държавата или общината не представляват израз на осъществявана от тях административноправна дейност. Задължението на посочените субекти, при липса на съгласие с предложените параметри на сделката, да представят писмен отказ от изкупуване, произтича от императивна норма на закона, която няма административен характер. Неизпълнението на това задължение за съдействие е по повод частноправна, а не административноправна дейност на държавата /общината/. С оглед горното, искът за обезщетение за вреди, настъпили поради непредоставяне на изискуемия от закона писмен отказ, че държавата или общината не са съгласни да изкупят частния недвижим имот при условията на планираната сделка, следва да бъде разгледан от гражданския съд по реда на ГПК, а не от административния съд, съгласно чл.1 ал.2 ЗОДОВ.
Предвид така дадения отговор на въпроса от значение за изхода на конкретното дело, обжалваното въззивно определение се преценява като неправилно и следва да бъде отменено, а делото да се върне на първо-инстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ТК, състав на второ отделение

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2399/07.09.15 г. по ч.гр.д.№ 3479/2015 г. на САС, ГО, 4 състав.
ОТМЕНЯ определение № 2399/07.09.2015 г. по ч.гр.д.№ 3479/2015 г. на САС, ГО, 4 с-в и потвърденото с него определение № 3380/24.07.15 г. по гр.д.№ 302/2014 г. по описа на Б..
ВРЪЩА делото на Благоевградския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: