2

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 4202 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. А. срещу решение № 987/12.02.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 3621/2012 г. на Софийския градски съд. С него е отменено решение № ІІІ-86-193/05.12.2011 г. по гр. дело № 1726/2011 г. на Софийския районен съд (СРС) и е уважен, предявеният от В. М. А. срещу жалбоподателката, иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК, като: родителските права по отношение на малолетното дете на страните Й. В. А. са предоставени за упражняване на бащата – ищеца, с право на майката – жалбоподателката да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от 9 часа в събота до 17 часа в неделя с преспиване, както и на В. празници, на всяка четна година на Коледните празници и на всяка нечетна година на Новогодишните празници и 30 дни през лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск на бащата; жалбоподателката е осъдена да заплаща на детето месечна издръжка в размер 80 лв., считано от 18.02.2011 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване; в тежест на жалбоподателката са възложени и държавна такса и разноските по делото.
В касационната жалба се излагат оплаквания и подробни съображения за частична недопустимост и за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Доводите се поддържат и доразвиват в хода на устните състезания в откритото съдебно заседание и в писмена защита.
Ответникът по касационната жалба – ищецът В. М. А. в отговора на касационната жалба и в хода на устните състезания в откритото съдебно заседание излага подробни съображения за неоснователност на жалбата.
С определение № 1325/21.11.2013 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение по следните правни въпроси по приложението на чл. 59, ал. 9 от СК, а именно: 1) следва ли съдът да обсъди, не отделни, а съвкупността от всички конкретно установени по делото обстоятелства, при преценката относно тяхното изменение и относно интересите на детето, при спор по иск по чл. 59, ал. 9 от СК – на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК; 2) при уважаване на иск по чл. 59, ал. 9 от СК за промяна на мерките по упражняването на родителските права, от кой момент родителят, който съгласно предходното съдебно решение е упражнявал родителските права, дължи издръжка – от влизане в сила на решението, с което се уважава искът, или от датата на предявяване на иска – на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК; и 3) допустимо ли е съдът служебно да присъжда издръжка от датата на предявяване на иска по чл. 59, ал. 9 от СК до влизането в сила на решението по него – на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.
В определението по чл. 288 от ГПК е прието е, че първият правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с т. V, във вр. с т. ІІ от ППВС № 1/12.11.1974 г. Съгласно дадените там задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, под „изменение на обстоятелствата” се разбират, както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето. Настоящият съдебен състав намира, че тези разрешения са актуални и при действието на СК от 2009 г. В допълнение следва да се посочи, че по своето съдържание изменението на обстоятелствата, респ. – новите обстоятелства могат да имат най-различна проявна форма. Те могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества на родителите, до тяхното и на децата поведение, до желанието на децата и на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните, битовите и материалните условия и т. н. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразява, и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото, като висшият критерий за решението на съда е интересът на децата. В тази връзка следва да се има предвид, че чрез режима на упражняване на родителските права и на лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като отново се изхожда изключително от интереса на детето – с оглед спецификите на конкретния случай. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата.
В случая с бракоразводното решение от 19.10.2005 г. по гр. дело № 1800/2005 г. на СРС е било утвърдено споразумение по чл. 99, ал. 3 от СК от 1985 (отм.) между страните, с което родителските права спрямо малолетното дете са предоставени за упражняване от майката, като е определен режим на лични отношения и контакти на бащата с детето – всеки понеделник, сряда и събота – с преспиване, както и един месец през лятото, когато майката не се намира в отпуск; бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер 80 лв.
С иска, предявен по настоящото дело на 18.02.2011 г., ищецът е поискал съдът да промени тези мерки, като предостави упражняването на родителските права на него, и като определи режим на лични контакти на детето с жалбоподателката – всяка първа и трета седмица от месеца от 9 ч. в събота до 17 ч. в неделя, през В. празници и двадесет дни през лятото, които да не съвпадат с годишния отпуск на ищеца, както и жалбоподателката да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер 80 лв., считано от влизане на решението в сила. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като е приел, че по делото не е установено изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 от СК, което да обуславя промяна на постановените с бракоразводното решение мерки.

За да отмени първоинстанционното решение и уважи предявения иск по чл. 59, ал. 9 от СК, въззивният съд е приел следното: И двамата родители полагат грижи за детето, което е емоционално привързано и към двамата. Майката основно полага грижи, свързани с хигиената, храната и здравето на детето, като не се установява тя да полага грижи, свързани със специфичните му нужди – установената по делото необходимост от специални грижи и специални образователни потребности, поради страдането му от генерализирано разстройство в развитието – аутистичен спектър. Бащата активно участва в грижите за детето, отделя му значително време в заниманията, свързани с неговото състояние; за да му бъде полезен е преминал специален курс на обучение за работа с деца с аутизъм. Въззивният съд е приел за неоснователен довода на майката, че бащата няма възможност да се грижи пълноценно за детето с оглед работното му време, като е посочил, че бащата е представил трудов договор, от който се установява, че той е с ново работно място. От друга страна, съдът е изтъкнал, че жалбоподателката е заявила по делото, че работи по график – седем дни дневна смяна и седем дни нощна смяна, както и че когато тя е служебно ангажирана, нейната майка й помага в грижите за детето, а именно – обличане, хранене и водене на училище и взимане оттам, без да е установено бабата да занимава и упражнява детето по задачите, предписани от психолога, което означава, че заниманията с него се прекъсват и то няма напредък в развитието си. Предвид така изложеното, въззивният съд е намерил, че бащата е по-пригодният родител, който да упражнява родителските права, като в тази връзка е посочено и че той се грижи за психическото и физическото състояние на детето и е загрижен за състоянието му, което го е накарало да завърши курса на обучение за работа с деца с аутизъм. Посочено и че предвид досегашния режим на лични отношения между бащата и детето – всеки понеделник, сряда и събота в месеца с пренощуване, на практика детето прекарва повече време с бащата, отколкото с майката и преместването на местоживеенето му няма да се отрази на неговото психическо състояние; то е свикнало да живее в жилището на бащата, където е обособен негов кът.

От така изложените решаващи мотиви към обжалваното въззивно решение е видно, че в противоречие с цитираните по-горе задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с т. V, във вр. с т. ІІ от ППВС № 1/12.11.1974 г., градският съд не е посочил и обсъдил в какво се изразява в случая изменението на обстоятелствата по смисъла на чл. 51, ал. 4 и чл. 59, ал. 9 от СК, респ. – кои конкретно са новите обстоятелства, които да влошават положението на детето при майката, на която е предоставено упражняването на родителските права с утвърденото с бракоразводното решение споразумение между страните, както и кои конкретно са новите обстоятелствата, с които би се подобрило положението на детето при предоставянето на родителските права за упражняване от бащата, нито е извършена преценка, изхождаща от интересите на детето, как приетите за установени по делото обстоятелства се отразяват на неговото положение и на ефикасността на мерките, определени със споразумението по бракоразводното дело.

Както е прието и в определението по чл. 288 от ГПК, като е присъдил издръжката, считано от датата на подаването на исковата молба, а не от датата на влизане в сила на постановеното от него решение, въззивният съд е разрешил втория и третия правни въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, в противоречие с ТР № 11/03.03.1969 г. на ОСГК на ВС (което е прието при действието на отменения ЗУС и не представлява задължителна практика). В него е прието, че началният момент на присъжданата служебно от съда издръжка е влизането в сила на решението за предоставяне упражняването на родителските права на единия от родителите. По тези два правни въпроса относно началния момент, от който се дължи и следва да се присъди издръжка при уважаване на иск по чл. 59, ал. 9 от СК, е налице и задължителна практика на ВС и ВКС, като въззивното решение е постановено в противоречие и с нея. С т. 18 от ППВС № 5/16.11.1970 г. са дадени задължителни за съдилищата указания, че при промяна на упражнението на родителските права по иск по чл. 29, ал. 2 от СК от 1968 г. (отм.) (разпоредбата е аналогична на чл. 59, ал. 9 от СК от 2009 г.) съдът служебно прекратява присъдената в тежест на ищеца издръжка и едновременно с това определя нова, като осъжда родителя, от когото се отнема детето, като началният момент на така определената издръжка започва от привеждането в изпълнение на решението. В мотивите към това ППВС е посочено, че цитираното по-горе становище, изразено в ТР № 11/03.03.1969 г. на ОСГК на ВС, се поддържа, но то следва да бъде допълнено в смисъл, че ако към момента на решението детето живее при родителя, на когото то не е предоставено за отглеждане и упражняване на родителските права, началният момент на служебно присъдената издръжка започва от привеждане на решението в изпълнение. Това разрешение е възприето и в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 798/22.11.2010 г. по гр. дело № 501/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. В допълнение следва да се посочи, че когато съдът уважи иска по чл. 59, ал. 9 от СК в частта му за издръжката, като присъди същата от посочен от ищеца момент, който предхожда привеждането в изпълнение на решението в частта му относно упражняването на родителските права, такова решение е неправилно в частта, с която издръжката е присъдена за този период. Когато при иск по чл. 59, ал. 9 от СК съдът служебно присъди издръжката от момент, по-ранен от искания от ищеца, е налице произнасяне свръхпетитум, поради което решението в тази част е процесуално недопустимо.

От гореизложеното следва, че е основателно оплакването на жалбоподателката за недопустимост на въззивното решение в частта, с която издръжка е присъдена за периода от датата на подаването на исковата молба – 18.02.2011 г. до датата на влизане в сила на решението, тъй като в случая ищецът е претендирал присъждане на издръжка именно от влизане в сила на решението. На основание чл. 270, ал. 3, изр. 1, във вр. с чл. 293, ал. 4, пр. 2 от ГПК, в тази негова процесуално недопустима част въззивното решение следва да се обезсили, като производството по делото следва да се прекрати в същата част.

Също от възприетите по-горе разрешения на поставените по делото правни въпроси следва и че въззивното решение е неправилно в останалата част.
Основателни са оплакванията в касационната жалба, че въззивният съд не е обсъдил всички установени по делото обстоятелства с оглед интересите на детето, а избирателно е обсъдил част от тях, както и неправилно е кредитирал и възприел част от доказателствата, а други не е кредитирал. Това е довело до неправилност и на решаващите изводи на градския съд, че бащата е по-пригодният от двамата родители, който да упражнява родителските права, тъй като той активно се грижи за психическото и физическото състояние на детето и е загрижен за състоянието му, което го е накарало да завърши курс на обучение за работа с деца с аутизъм, докато майката основно полага грижи, свързани с хигиената, храната и здравето на детето, като не се установява тя да полага грижи, свързани със специфичните му нужди – установената по делото необходимост от специални грижи и специални образователни потребности, поради страдането му от генерализирано разстройство в развитието – аутистичен спектър. В тази връзка, въззивният съд неправилно е дал превес на писмените доказателства по делото, от които се установява, че бащата е посещавал няколко еднодневни и двудневни лекции и семинари за обучение за полагане на грижи и работа с деца с аутизъм, както и на показанията на свидетелката П., която макар и да не е заинтересована по делото, няма непосредствени впечатления за повечето обстоятелства, посочени в показанията й, а преразказва споделеното с нея от ищеца, като от друга страна съдът изобщо не е кредитирал показанията на свидетелката Ч., която макар и да е заинтересована по делото като майка на жалбоподателката, има най-трайни и непосредствени впечатления за цялостните отношения между страните и детето, и показанията й не са в противоречие с останалите доказателства по делото. Основателни са и оплакванията на жалбоподателката, че по делото не са установени такива изменения на обстоятелствата, които да влошават положението на детето при нея, както и че въззивният съд не е взел предвид обстоятелствата, че при установените с решение на ТЕЛК, 80 % степен на увреждане на работоспособността на детето и необходимост от чужда помощ, вследствие генерализираното разстройство в развитието му, при отглеждането му в дома на майката последната може да разчита, освен на помощта на своята майка – баба на детето, така и на помощта на по-голямата си пълнолетна дъщеря – едноутробна сестра на детето, докато в дома на бащата същият може да разчита само на помощта на своята майка – баба на детето.
От изложеното следва, че въззивното решение, като неправилно, следва да се отмени, и тъй като не се налага повтарянето или извършването на съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, спорът следва да се реши по същество от касационната съдебна инстанция.
По делото е установено, че в сравнение с 2005 г., когато детето е било четиригодишно и когато с бракоразводното решение между страните е утвърдено споразумението между тях относно упражняването на родителските права от майката, режима на лични отношения с бащата и заплащането на издръжка от него, несъмнено е налице изменение в обстоятелствата – детето е пораснало, тръгнало е на училище; в хода на производството по настоящото дело е установено, че то страда от генерализирано разстройство в развитието – аутистичен спектър, поради което с решение на ТЕЛК му е определена 80 % степен на увреждане на работоспособността и необходимост от чужда помощ, като това заболяване, изискващо полагането на специфични грижи и специални образователни потребности, се е проявило и преди това, което е наложило работа с ресурсен учител, психолог и логопед. Установено и че през този период от време, при спазване като цяло на установените със споразумението по чл. 99, ал. 3 от СК от 1985 (отм.) мерки, и двамата родители са полагали грижи и са задоволявали всички потребности на детето, което е силно емоционално привързано и към двамата. Съгласно изготвените по делото социални доклади, и двамата родители притежават висок родителски капацитет и отговорност към детето си. И двамата родители са в добро здравословно състояние, работят по трудово правоотношение – на смени по график, имат сравнително еднакви доходи; и двамата разполагат със собствени жилища в близост едно до друго в[жк]на [населено място]. В изпълнение на споразумението, утвърдено с бракоразводното решение, детето живее в жилището на майката, като бащата го взима и през посочените в споразумението делнични дни, но то преспива при него най-вече в събота – когато не е на училище на следващия ден. Имало е инцидентни случаи, когато детето е било болно и бащата не е могъл да го вземе, като тогава той се е държал непристойно пред него – обиждал е майката и бабата на детето по майчина линия. Отношенията между родителите са се изострили в течение на производството по настоящото дело, което несъмнено се е отразило и на детето. Бащата е по-активен, в сравнение с майката, в грижите, свързани със специалните образователни потребности на детето – посещавал е посочените по-горе лекции и семинари за обучение за полагане на грижи и работа с деца с аутизъм, по-често се интересува и е съдействал за обучението му в училище и вкъщи, както и при работата с ресурсен учител и психолог. От друга страна, в жилището на майката е създадена по-благоприятна семейна среда, където те двамата с детето разполагат с две стаи (т.е. с възможност и за самостоятелна стая на детето), и където – с оглед необходимостта от постоянни грижи на възрастен за детето, майката може да разчита на помощта, както на своята майка – бабата на детето, към която то също е силно емоционално привързано, така и на пълнолетната му едноутробна сестра, която също полага грижи и се занимава с него; за разлика от жилището на бащата, където те двамата с детето ползват една стая и където и бабата на детето по бащина линия полага грижи за него, но не е установено между тях да има такава силна емоционална връзка, като съгласно социалния доклад по делото, не става ясно дали тя е достатъчен подкрепящ ресурс.
От гореизложеното следва, че изменението на обстоятелствата, в сравнение с положението към момента на утвърждаването на споразумението по чл. 99, ал. 3 от СК от 1985 (отм.) между страните, не налага изменение на същото в частта му относно упражняването на родителските права. По делото не се установява нито влошаване на положението на детето при майката, която упражнява родителските права съгласно споразумението, нито се установяват обстоятелствата, предвид които би се подобрило положението на детето, ако упражняването на родителските права бъде предоставено на бащата. Напротив – съдът намира, че с оглед възрастта и специфичността на заболяването, от което страда детето, в изключителен негов интерес е то да остане под непосредствените грижи на майката и да живее при нея – в условията на създадената и осигурена му по-благоприятна, в сравнение с тази при бащата, семейна среда, където за него са осигурени постоянни грижи на възрастен – освен непосредствено от майката, и от бабата по майчина линия, към която детето също е силно привързано, и от пълнолетната му едноутробна сестра. Същевременно, при един значително разширен режим на лични контакти с бащата (обсъден по-долу), за което благоприятства и близостта на жилищата на двамата родители, бащата ще може да продължи активно да полага грижи за детето, включително свързаните със специалните му образователни потребности, каквито грижи той е полагал и досега.
По горните съображения, предявеният по делото иск по чл. 51, ал. 4 и чл. 59, ал. 9 от СК следва да бъде отхвърлен в частта му относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете и непосредствено обусловената от нея част относно заплащането на издръжка за него.
От друга страна, фактът, че детето вече ходи на училище, за разлика от 2005 г., когато е било утвърдено споразумението между страните, представлява такова изменение на обстоятелствата, което налага изменение на утвърдения с бракоразводното решение, режим на лични отношения между бащата и детето. Това е така, защото съгласно досегашния режим на лични отношения между тях, бащата може да взима детето и през делнични дни, когато то трябва да посещава училище, а това очевидно не е в интерес на детето, тъй като от една страна пречи на нормалното развитие на процеса на неговото обучение – още повече, предвид и специфичното му заболяване, а от друга страна – препятства и пълноценния контакт на детето с бащата, който не би могъл да е заедно с него, докато то е на училище. С оглед на това и предвид изложеното по-горе, следва да бъде определен нов – също така значително разширен режим на лични отношения между бащата и детето, при който обаче техните контакти да са концентрирани в неприсъствени дни – през време, когато детето не е на училище, като същевременно се даде възможност и на майката да има пълноценен контакт с детето във времето, през което то не е на училище, а именно:
Бащата да взима детето в 18 ч. всеки първи, трети и пети петък от месеца (когато съответният месец има и пети петък) до 18 ч. в неделя на същата седмица – с преспиване, както и през първите пет дни от пролетната ваканция на детето, а също и четиридесет дни през лятната му ваканция, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като последната се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска си, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година, и като през посочените периоди по време на пролетната и лятната ваканции бащата взима детето в 10 ч. на първия ден до 20 ч. на последния ден;
При положение, че родителите не постигнат съгласие за провеждане на официалните празници и личните празници на детето, те следва да спазват следния режим:
През нечетните години бащата да взима детето по време на следните официални празници: Трети март, Г., Деня на съединението и К. (Б. вечер и Р. Х.), като взима детето в 18 ч. в деня, в който ги разпускат от училище, до 18 ч. в деня преди детето да тръгне на училище, с изключение на К., когато да връща детето до 20 ч. на 28 декември; както и да взима детето на имения му ден – от 10 ч. до 18 ч.;
През четните години бащата да взима детето по време на следните официални празници: В. (от Велики петък до понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му), Първи май, Двадесет и четвърти май, Деня на независимостта и Нова година, като взима детето в 18 ч., в деня, в който ги разпускат от училище, до 18 ч. в деня преди да тръгне на училище, с изключение на Нова година, когато да взима детето в 16 ч. на 28 декември и го връща до 18 ч. на 2 януари; както и да взема детето на рождения му ден – от 10 ч. до 18 ч.;
За осъществяване на личните контакти бащата следва да взима детето от дома на майката и съответно да го връща в този дом.
Предвид данните по делото, следва изрично да се обърне внимание, че е необходимо и двамата родители да спазват установения със споразумението между тях, утвърдено от брачния съд, и с настоящото решение, режим за упражняването на родителските права от майката, за личните отношения на детето с бащата и за заплащане на издръжка от последния. При разногласия в тази насока, страните следва да търсят първо пътя на диалога, ако е необходимо и услугите на Дирекция „Социално подпомагане”.
Разбира се, при изрично споразумение за това между родителите, в интерес на детето ще е то да има контакти с бащата и в дни, извън тези по изложения по-горе режим (за което също благоприятства близостта между жилищата на родителите), в които случаи обаче родителите следва да съобразят с изложеното по-горе, че това не следва да препятства, а напротив – следва да спомага за нормалното обучение на детето в училище, както и за работата (ако такава още е необходима) с ресурсен учител, психолог, логопед и с други специалисти – с оглед необходимостта от специализирани грижи и специални образователни потребности, произтичащи от особеностите на заболяването му.
Също предвид данните по делото, следва да се посочи, че от изключителен интерес на детето е родителите да преодолеят противоречията помежду си относно неговото отглеждане и възпитание, както и съществуващата неприязън в личните си отношения, което неизменно се отразява на детето, особено предвид здравословното му състояние. Бащата следва да се въздържа от непристойно поведение и обиди към майката и нейните близки, особено в присъствието на детето; от друга страна, майката следва да е по-активна в грижите си, свързани със специалните образователни потребности на детето. За целта и с оглед благополучието на детето, двамата родители могат и в тази връзка да потърсят подходящи услуги и индивидуална работа от специалистите при Дирекция „Социално подпомагане”. От своя страна, служителите от ангажираната със случая Дирекция „Социално подпомагане” могат при необходимост, ако интереса на детето го налага, да предприемат нужните действия, включително да сезират съда.
Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК жалбоподателката-ответницата дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, претендираните и направени от него разноски в производството пред трите съдебни инстанции по делото за заплащане на държавни такси, възнаграждение на вещото лице и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважаваната част от иска, а именно – сумата 291.67 лв. Също предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК ищецът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата, претендираните и направени от нея разноски в производството пред въззивната и касационната съдебни инстанции по делото за заплащане на държавни такси и адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърляната част от иска, а именно – сумата 893.33 лв.
Мотивиран от всичко гореизложено, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОБЕЗСИЛВА решение № 987/12.02.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 3621/2012 г. на Софийския градски съд, в частта, с която издръжка е присъдена за периода от датата на подаването на исковата молба – 18.02.2011 г. до датата на влизане в сила на решението; като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част;
ОТМЕНЯ решение № 987/12.02.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 3621/2012 г. на Софийския градски съд, в останалата част; и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 51, ал. 4 и чл. 59, ал. 9 от СК, утвърденото с решение от 19.10.2005 г. по гр. дело № 1800/2005 г. на Софийския районен съд, споразумение по чл. 99, ал. 3 от СК от 1985 (отм.) – в частта относно режима на лични отношения между бащата В. М. А. и малолетното дете Й. В. А., като
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между тях:
Бащата да взима детето в 18 ч. всеки първи, трети и пети петък от месеца (когато съответният месец има и пети петък) до 18 ч. в неделя на същата седмица – с преспиване, както и през първите пет дни от пролетната ваканция на детето, а също и четиридесет дни през лятната му ваканция, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като последната се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска си, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година, и като през посочените периоди по време на пролетната и лятната ваканции бащата взима детето в 10 ч. на първия ден до 20 ч. на последния ден;
При положение, че родителите не постигнат съгласие за провеждане на официалните празници и личните празници на детето, съдът постановява следния режим:
През нечетните години бащата да взима детето по време на следните официални празници: Трети март, Г., Деня на съединението и К. (Б. вечер и Р. Х.), като взима детето в 18 ч. в деня, в който ги разпускат от училище, до 18 ч. в деня преди детето да тръгне на училище, с изключение на К., когато да връща детето до 20 ч. на 28 декември; както и да взима детето на имения му ден – от 10 ч. до 18 ч.;
През четните години бащата да взима детето по време на следните официални празници: В. (от Велики петък до понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му), Първи май, Двадесет и четвърти май, Деня на независимостта и Нова година, като взима детето в 18 ч., в деня, в който ги разпускат от училище, до 18 ч. в деня преди да тръгне на училище, с изключение на Нова година, когато да взима детето в 16 ч. на 28 декември и го връща до 18 ч. на 2 януари; както и да взема детето на рождения му ден – от 10 ч. до 18 ч.;
За осъществяване на личните контакти бащата следва да взима детето от дома на майката и съответно да го връща в този дом;
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. М. А. срещу А. Д. А., иск с правно основание чл. 51, ал. 4 и чл. 59, ал. 9 от СК в останалата част – за изменяне на утвърденото с решение от 19.10.2005 г. по гр. дело № 1800/2005 г. на Софийския районен съд, споразумение по чл. 99, ал. 3 от СК от 1985 (отм.) в частта относно упражняването на родителските права и относно издръжката;
ОСЪЖДА А. Д. А. да заплати на В. М. А. сумата 291.67 лв. (двеста деветдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки) – разноски по делото;
ОСЪЖДА В. М. А. да заплати на А. Д. А. сумата 893.33 лв. (осемстотин деветдесет и три лева и тридесет и три стотинки) – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните и на Дирекция „Социално подпомагане” „Л.”, [населено място].

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.