Р Е Ш Е Н И Е                      № 598

                            София, 13.07. 2010 г.
 
                         В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

    Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и десета година в състав:

                                 Председател:Добрила Василева
Членове :Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева

При секретаря Е. Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 683/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 836 от 03.08.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 29.01.2009 г. по в. гр. д. № 583/08 г. на Кюстендилския окръжен съд. Касаторите И. А. С. и Е. Х. С. искат отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация Г. А. Г. счита, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното решение в сила е оставено решението от 18.07.2008 г. по гр. д. № 715/07 г. на Кюстендилския районен съд в частта, с която са уважени предявените от Г. Г. срещу И. и Е. С. иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на западната незастроена част от УПИ V-267 от кв. 1 по плана на с. Я.о и иск по чл. 109, ал. 1 ЗС за премахване на незаконно изградена стопанска постройка в същия парцел.
Въззивният съд приел, че упражняваната от ответниците, сега касатори, фактическа власт е без правно основание, тъй като не е установено да са придобили правото на собственост по давност поради забраната на чл. 59 ЗТСУ /отм./ за приложението на този придобивен способ спрямо реално определени части от дворищнорегулационни парцели, предвид недостатъчния срок на владението, считано от изменението на нормата съгласно публикацията в ДВ, бр. 34/2000 г. до предявяване на иска, и с оглед липсата на категорични доказателства за ясно изразено своене на имота.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 /съгласно разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ и т. 3 ГПК по приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ относно заявеното от касаторите основание за владение на имота, възникнало при действието на Закона за собствеността на гражданите /отм./, и на чл. 64 ЗС.
По делото е установено, че ищецът Г. Г. е придобил чрез покупко-продажба по реда на чл. 20 ЗСГ /отм./ - н. а. № 184/1974 г., правото на собственост върху 1/2 ид. ч. от парцел **** от кв. 1 по плана на с. Я., Кюстендилска община, а с н. а. № 129 от 22.03.2007 г., издаден по реда на чл. 483, ал. 1 ГПК /отм./, заедно със съпругата му В. Кр. Г. , са признати за собственици на втория жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, ведно с принадлежащите към същия етаж две избени помещение от по 12.60 кв. м., ведно с цялото таванско помещение, североизточния гараж с площ 15 кв. м. и принадлежащите идеални части от общите части на сградата. Собственик на останалата 1/2 ид. ч. от мястото е другият купувач по договора от 1974 г. - Цветан А. А. С договор от 09.02.2007 г. купувачите, заедно със съпругите си, разпределили ползуването на незастроената част от съсобствения парцел ****о начин, че семейство Г. ще ползува западната част, а семейство А. - източната.
Представен е протокол № 8 от 29.08.1974 г. на Изпълнителния комитет на Кюстендилския градски народен съвет, съдържащ решение № 38 за определяне на ответника И. С. - който е брат на ищеца Г. Ас. Г. , за приобретател, с право да се учреди суперфиция върху ¼ ид. ч. от спорния по делото парцел, собственост на Г. Ас. Г. и Ц. Ас. А. Събрани са гласни доказателства, че от построяването на сградата - около 1975-78 г., двамата братя имат по един жилищен етаж - ответниците живеят на първия етаж, ползуват западната част на дворното място, а със съгласието на съседите от юг - свидетелите В, изградили в дъното на парцела второстепенни постройки за отглеждане на животни. От около 1983-86 г. семейството на ищеца живее в с. Т., без да е преставало да упражнява собственическите си правомощия спрямо спорния по делото имот. Свидетелят Ц. А. - съсобственик на дворното място, е дал показания за влошени отношения между двамата братя във връзка с неуредени парични въпроси по строежа на жилищната сграда.
Съгласно чл. 79 ЗС правото на собственостт по давност върху недвижим имот се придобва с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съдебната практика по приложението на този придобивен способ трайно приема, че по давност може да се придобие право на собственост и върху идеални части от недвижим имот. Същевременно Законът за собствеността на гражданите от 1973 г. /отм./, при действието на който са се развили правоотношенията между страните, въвежда ограничения за придобиване на правото на собственост по общия ред - ЗС, ЗЗД, по отношение на определена категория обекти и за субекти, извън изрично допуснатите по изключение. Така установеният общ ограничителен режим се допълва със специални хипотези, които са регламентирани в чл. 29, т.т. 1-4 ЗСГ /отм./. В чл. 29, т. 4 ЗСГ /отм./ е предвидено, че придобивната давност не може да се използува за заобикаляне на законни разпоредби, които не допускат придобиването на недвижимия имот или вещно право от владелеца чрез други способи. Следователно, посоченият оригинерен способ за придобиване правото на собственост е допустим само дотолкова, доколкото използуването му не цели заобикаляне на общите забрани за придобиване чрез сделка. Съгласно изключението, уредено в третата хипотеза на чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗСГ /отм./, допустимо е сключване на сделка по общия ред, когато сделката се извършва между братя и сестри. Щом посочената категория лица са могли да придобият имота чрез сделка без посредничеството на общинския /районния/ народен съвет по местонахождението му, то същите субекти могат да придобият правото на собственост, съответно ограничените вещни права, визирани в чл. 15, ал. 1 ЗСГ /отм./, и по давност. В този смисъл е становището в решение № 3 от 1994 г. по гр. д. № 2/94 г. на Пленума на Върховния съд, което се възприема от настоящия състав.
С оглед даденото разрешение на въпроса за приложението на придобивната давност, следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно. В нарушение на материалния закон е отречена основателността на противопоставеното от ответниците - сега касатори, правопрекратяващо възражение за придобиване на идеална част от имота по давност. Съдът е процедирал и в противоречие с трайно установената съдебна практика по приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК / отм./, като не е придал правно значение на протокола от 1974 г. Липсата на намерение у владелците, позоваващи се на придобивна давност при действието на ЗСГ /отм./, за заобикаляне на закона, следва да се изведе от конкретните осъществени в релевантния период от време факти, а изразеното от местния народен съвет съгласие за придобиване на право, макар и друго по вид от претендираното от касаторите, е аргумент за тезата, че въведеният от ответниците придбивен способ не е използуван за заобикаляне на закона и постигане на целения правен резултат - придобиване на собствеността. При така създаденото правно положение се налага извода, че ответниците са собственици на 1/4 идеална част от дворното място, поради което упражняваното от тях владение е на основание придобитото право на собственост. Неприложимо в случая е ограничението на чл. 64 ЗС, тъй като не се установява ответниците да са изградили първия жилищен етаж при учредено право на строеж.
Налице са касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което обжалваното решение и потвърденият с него първоинстанционен съдебен акт в осъдителната част следва да се отменят и делото да се реши по същество, като искът за ревандикация бъде отхвърлен. Негаторният иск по чл. 109, ал. 1 ЗС също подлежи на отхвърляне, тъй като по делото не е доказана една от предпоставките за уважаването му - с изграждането на второстепенните постройки ответниците да пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху дворното място.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на касаторите -ответници по делото, следва да се присъдят 145 лева разноски за всички инстанции.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение от 29.01.2009 г. по в. гр. д. № 583/08 г. на Кюстендилския окръжен съд и оставеното с него в сила решение от 18.07.2008 г. по гр. д. № 715/07 г. на Кюстендилския районен съд в частта, с която са уважени предявените от Г. А. Г. искове, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. А. Г. срещу И. А. С. и Е. Х. С. искове по чл. 108 ЗС за ревандикация на западната незастроена част от УПИ V-267 от кв. 1 по плана на с. Я.о, Кюстендилска община, и по чл. 109, ал. 1 ЗС за премахване на стопанска постройка с площ 3 кв. м. и навеси от двете й страни, всеки от по 3 кв. м., изградени в същия парцел.
ОСЪЖДА Г. А. Г. да заплати на И. А. С. и Е. Х. С. разноски за водене на делото във всички инстанции в размер на 145 /сто четиридесет и пет лв./ лева.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: