5

№ 204
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно двадесет и седми октомври през две хиляди и десета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова

при секретаря И. В.
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 128/2010 година


Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД „Б И.” АД - гр. София срещу решение № 115 от 15.05.2009 г. по гр. д. № 937/2009 г. на Софийски градски съд, ІV „Д” отделение, с което е отменено решение № ІІ-І-80 от 25.04.2008 г. по гр. д. № 16412/2006 г. на Софийски районен съд, 64 състав, в осъдителната част, отхвърлен е предявеният при условията на евентуалност от ЗД „Бул И.” АД против Г. К. К. иск с правно основание чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./ за сумата 1 011.96 лв. и е оставено в сила решението в частта за отхвърляне на иска спрямо предпочитания ответник З. /сега ЗК/ „Л. И.” АД.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното решение поради наличие на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът поддържа, че въззивният съд е накърнил принципа на диспозитивното начало като е отхвърлил исковете единствено по съображения за недоказаност на елемент от фактическия състав на чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./ - валидно извършено плащане на претендираното с иска застрахователно обезщетение, за съществуването на който страните не са спорили в хода на делото.
Ответникът ЗК „Л. И.” АД - гр. София изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за оставяне на въззивното решение в сила.
Ответникът Г. К. К. от гр. Варна не заявява становище по основателността на подадената жалба.
Въззивното решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 312 от 31.05.2010 г. на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК - по процесуалноправния въпрос допустимо ли е съдът да отхвърли иск по чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./ поради непредставяне на доказателства от ищеца - застраховател за заверяване на сметката на кредитора /увреденото лице/ с преведената като застрахователно обезщетение сума, и на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК - във връзка с материалноправния въпрос заверяването на сметката е ли елемент от фактическия състав на плащането и предпоставка за възникване на суброгационното право по чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и въведените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното :
Ищецът и настоящ касатор ЗД „Б И.” АД е предявил против З. „Л. И.” АД иск с правно основание чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./ за сумата 1 011.96 лв., представляваща застрахователно обезщетение за вреди, причинени на лек автомобил „Ситроен С 5” с рег. № В 7383 СМ при пътно-транспортно произшествие на 23.01.2004 г., реализирано по вина на Г. К. К. като водач на превозно средство. Според твърденията в исковата молба, сумата 1 011.96 лв. е изплатена на собственика на увредения автомобил в изпълнение на договор за застраховка „Автокаско”, вследствие на което ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу прекия причинител на вредите и неговия застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” - ответникът З. „Л. И.” АД, до размер на платеното обезщетение. В хода на първоинстанционното производство деликвентът Г. К. е конституиран при условията на чл.117, ал.4 от ГПК /отм./ като евентуален ответник по иска, наред със З. „Л. И.” АД, посочен от ищеца като предпочитан ответник.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска срещу предпочитания ответник и е осъдил евентуалния ответник да заплати на ищеца претендираната на основание чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./ парична сума, ведно със законни лихви и разноски. Сезиран с въззивна жалба от осъдения ответник, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в осъдителната част, отхвърлил е иска спрямо евентуалния ответник и е оставил в сила решението в частта за отхвърляне на иска спрямо предпочитания ответник. Единственото съображение, с което е обоснована неоснователността на исковите претенции, е отсъствието на ангажирани от ищеца доказателства за активната му материалноправна легитимация в процеса като носител на регресно вземане към ответниците по чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./. Изводът е направен след преценка, че представеното с исковата молба платежно нареждане от 10.03.2004 г. удостоверява само отправено от ищеца нареждане до обслужващата го банка за превеждане на сумата 1 011.96 лв. в полза на застрахования, не и заверяването на сметката на кредитора с получената сума, съгл. изискването на чл.305 от ТЗ.
Решението е неправилно.
В решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 12/25.07.2010 г. по т. д. № 181/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., е прието, че издаденото от застрахователя - ищец по иск с правно основание чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./ платежно нареждане е достатъчно, за да удостовери не само предприемането на плащане, а и завършването на плащането по смисъла на чл.305 от ТЗ с постъпване на преведеното застрахователно обезщетение по сметката на увредения застрахован като предпоставка за възникване на вземането по чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./. Цитираните съдебни актове са постановени по реда на чл.290 от ГПК и съгл. указанията в т.2 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС имат характер на задължителна съдебна практика по материалноправния въпрос, във връзка с който е допуснато касационното обжалване.
Плащането на застрахователно обезщетение като факт, релевантен за възникване на регресното вземане по чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./, подлежи на доказване в процеса от застрахователя - ищец по иска с правно основание чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./. Съобразно възприетото в задължителната практика разрешение, изходящото от застрахователя и неоспорено преводно нареждане е достатъчно за доказване на плащането по см. на чл.305 от ТЗ. Според становището, застъпено в решение № 526/16.10.2007 г. по т. д. № 253/2007 г. на ВКС, І т. о., съдът не може да основе извода си за неоснователност на иска по чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./ само върху факт, който не е въведен състезателно в предмета на делото чрез твърдения и възражения на страните - заверена ли е или не сметката на кредитора с преведеното застрахователно обезщетение. На основание чл.291, т.1 от ГПК настоящият състав намира за правилна отразената в това решение съдебна практика, която съдържа и отговора на процесуалноправния въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване.
При разглеждане на правния спор въззивният съд се е отклонил от посочената съдебна практика по приложението на чл.305 от ТЗ във вр. с чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./ и е допуснал нарушения на материалния и процесуалния закон, довели до неправилно отхвърляне на иска.
С исковата молба касаторът е представил авизо по платежно нареждане, което доказва по несъмнен начин извършеното на 10.03.2004 г. плащане на сумата 1 011.96 лв. в полза на „Г. Т.” ООД. Ответниците не са оспорили нито документа, нито факта на плащането и получаването му от кредитора. Сумата е изплатена по силата на договор за застраховка „Автокаско”, сключен между „Г. Т.” ООД и ЗД „Бул И.” АД със застрахователна полица № 0326047301/17.05.2003 г., като застрахователно обезщетение за вреди, причинени на застрахования лек автомобил „Ситроен С5” с рег. № В 7383 СМ при пътно-транспортно произшествие на 23.01.2004 г. В първоинстанционното производство е приет като доказателство неоспорен двустранен констативен протокол по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, в който е отразено, че произшествието е настъпило поради неспазване на предвидените в ЗДвП правила за извършване на маневра „завой наляво” от водача на другия участвал в инцидента автомобил - евентуалният ответник Г. К., чиято вина, презумирана съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД, не е оборена. Безспорно е установено, че към момента на събитието отговорността на виновния водач по повод управлението на лек автомобил „М. 220” с рег. № ТХ 0077 СХ е била покрита от валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с предпочитания ответник З. „Л. И.” АД. Не е съществувал спор, че деликвентът не е изплащал обезщетение за вредите, чиято стойност е многократно по-ниска от размера на уговорената в договора за задължителна застраховка застрахователна сума, както и че преди предявяване на исковете неговият застраховател не е канен и не е отказал да обезщети вредите. Изложените обстоятелства обосновават извод, че с плащане на застрахователното обезщетение по застраховката „Автокаско” дружеството - касатор се е суброгирало по силата на чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./ в правата на увредения застрахован срещу прекия причинител на вредите Г. К., а наред с това и срещу неговия застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” - предпочитаният ответник ЗК „Л. И.” АД.
Съгласно изречение 4 на чл.213, ал.1 от Кодекса за застраховането, въведено с & 106 от З., обн. в ДВ бр.97/23.11.2007 г., когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят застрахователната сума по договора за задължителна застраховка, както и за вредите, за които застрахователят по задължителната застраховка е отказал да заплати обезщетение на основание чл.268 от Кодекса. С & 143 от З. е предвидено, че чл.213, ал.1, изр.4 от КЗ се прилага за всички случаи на встъпване в право, по които не е извършено плащане към деня на обнародване на закона в „Държавен вестник” - 23.11.2007 г. По приложението на & 143 от З. във вр. с чл.213, ал.1, изр.4 от КЗ е създадена задължителна съдебна практика по чл.290 от ГПК - решение № 212/24.03.2010 г. по т. д. № 447/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 47/11.05.2010 г. по т. д. № 655/2009 г. на ВКС, І т. о., и др., приемаща, че с & 143 от З. е придадено обратно действие на нормата на чл.213, ал.1, изр.4 от КЗ, която следва да се прилага за всички случаи на встъпване в право - независимо дали са възникнали при действието на КЗ или на ТЗ, с единственото условие - деликвентът да не е заплатил обезщетение към 23.11.2007 г. Съобразно установените по делото правнорелевантни факти и в съответствие с така възприетото разрешение, искът с правно основание чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./ е основателен по отношение на предпочитания ответник ЗК „Л. И.” АД в качеството му на застраховател на виновния водач по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”. Искът срещу водача е предявен при условията на евентуалност и с оглед изхода на спора по главния иск не подлежи на разглеждане.
Предвид изложените съображения, въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно на основание чл.293, ал.1 във вр. с ал.2 от ГПК и предпочитаният ответник ЗК „Л. И.” АД следва бъде осъден на основание чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./ да заплати на касатора претендираната сума от 1 011.96 лв., а искът спрямо евентуалния ответник Г. К. следва да бъде оставен без разглеждане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ЗК „Л. И.” АД следва да бъде осъден да заплати на касатора разноски за първоинстанционното и за въззивното производство в размер общо на 171.48 лв. Разноски пред касационната инстанция не са претендирани и не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1 във вр. с ал.2 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,

ОТМЕНЯ решение № 115 от 15.05.2009 г. по гр. д. № 937/2009 г. на Софийски градски съд, ІV „Д” отделение, вместо което постановява :

ОСЪЖДА ЗК „Л. И.” АД със седалище и адрес гр. София, бул. „Ц. Б. ІІІ” № 41, да заплати на ЗД „Б. И.” АД със седалище и адрес гр. София, бул. „В.” № 17, сумата 1 011.96 лв. /хиляда и единадесет лв. и деветдесет и шест ст./ - изплатено застрахователно обезщетение за вреди, причинени при пътно-транспортно произшествие на 23.01.2004 г. от водач на превозно средство, застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в ЗК „Л. И.” АД, на основание чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./, ведно със законната лихва от 28.07.2006 г. до окончателното плащане, и сумата 171.48 лв. /сто седемдесет и един лв. и четиридесет и осем ст./ - разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от ЗД „Б. И.” АД против Г. К. К. от гр. Варна, м. „Траката”, ул. „6-та” № 25, евентуален иск с правно основание чл.402, ал.1 от ТЗ /отм./ за сумата 1 011.96 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :