Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 4310/ 2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по подадена от М. В. Г., действащ лично и като [фирма] с адрес на управление [населено място], частна касационна жалба против определение № 168 от 14.02.2012 г. по в.ч.гр.д. № 914/2012 г. на Хасковския окръжен съд. С него е оставена без уважение подадената от М. В. Г. в лично качеството и като [фирма] частна жалба вх.№ 2565/14.12.2012 г. против определението на Районен съд- Хасково от 18.09.2012 г., с което е върната подадената от М. В. Г. въззивна жалба вх.№ 8033/ 23.04.2012 г. против решението на Хасковския районен съд, постановено по гр.д. № 2722/09 г., поради неотстраняване на нередовности на жалбата в указания срок.
В частната касационна жалба се поддържа, че не са били налице предпоставките за прилагането на чл. 41, ал. 2 ГПК, тъй като жалбоподателят е изпълнил своевременно задължението си да уведоми съда за промяната на адреса, на който да бъдат изпращани адресираните до него призовки и съобщения. Твърди, че адресът не е несъществуващ, както е приел въззивния съд, а е бил призоваван редовно на него по други дела. Счита, че въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване като постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за приложението на чл. 41, ал.2 ГПК.
В отговор на частната касационна жалба, подаден от насрещната страна [фирма] със седалище [населено място] чрез пълномощника по делото адв. Н. Т. , се изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество - че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От данните по делото се установява, че с определение от 06.07.2012 г. на Окръжен съд - Хасково е било отменено определение от 10.05.2012 г. по гр.д. № 2722/09 г. на Районен съд- Хасково, с което е върната подадената от М. Г. В. въззивна жалба вх. № 8083 от 23.04.2012 г. против постановеното по същото дело решение, и делото върнато на Хасковския районен съд за нейното администриране.
С разпореждане от 07.08.2012 г. Хасковският районен съд е постановил да се уведоми молителя, че частната му жалба е била уважена и му е указал в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на Хасковския окръжен съд държавна такса в размер на 25 лв. за въззивната жалба и да представи доказателства за това.
Съобщението с указанията на съда са били изпратени на посочения от М. В. Г. адрес в молбата му до съда от 27.06.2012 г.- [населено място], [улица], ет.2, ап. 9, чрез лицето Т. Д. Д., но е върнато в цялост с отбелязване, че на [улица]няма № 2. С резолюция върху съобщението от 30.08.2012 г. е разпоредено същото да се приложи към делото като редовно връчено и делото да се докладва след 10.09.2012 г. С разпореждане от 18.09.2012 г. съдът, след като е констатирал, че нередовностите на въззивната жалба не са отстранени в срок, е върнал същата на основание чл. 262, ал.2, т.2 ГПК.
Въззивният съд е потвърдил това определение по съображения, че след като жалбоподателят не е бил намерен на посочения лично от него с писмена молба съдебен адрес, правилно районният съд е приложил разпоредбата на чл. 41, ал.2 ГПК. Приел е, че посочването от страна на жалбоподателя на несъществуващ адрес представлява злоупотреба с право, което не следва да бъде толерирано.
Въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване по поставения в частната касационна жалба правен въпрос относно предпоставките за приложение на чл. 41, ал.2 ГПК, тъй като същия е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд. Този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, която е в смисъл, че за да приложи последиците, които законът предвижда при неизпълнение на задължението на страната по чл. 41, ал.1 ГПК, съдът следва да се убеди по несъмнен начин, че страната отсъства за повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж е било връчено съобщение, и не е уведомила съда за новия си адрес. Преценката за това се прави въз основа на удостоверяване от връчителя, който е длъжен да отрази в съобщението всички действия във връзка с връчването, включително по сведения от кои лица или въз основа на какви наблюдения е направил констатация, че лицето е променило адреса / решение № 298 от 10.07.2012 г. по гр.д. № 505/2011 г. на ВКС, ІV г.о./. Посочването на неверен или несъществуващ адрес е основание за прилагането на чл. 41, ал.2 ГПК, тъй като е равнозначно на неизпълнение на задължението на страната да уведоми съда за новия си адрес.
В случая от данните по делото се установява, че изпратените до жалбоподателя М. Г. съобщения от 07.08.2012 г. и от 09.08.2012 г. са върнати в цялост с отбелязване на връчителя, че на [улица]няма № 2. Същевременно по делото са приложени още 5 бр. съобщения, изпратени на посочения от жалбоподателя адрес за призоваване в [населено място], [улица], ет.2, ап.9, чрез лицето Т. Д. Д. / л. 70 и 72 от в.ч.гр.д. № 914/2012 г. на Хасковския окръжен съд; л.83, 84 и 88 от ч.гр.д. № 4310/2013 г. по описа на ВКС, І г.о./, които са връчени на лицето Т. Д.. Върху съобщенията не е отбелязано връчването да е извършено на адрес, различен от посочения, респ. в канцеларията на съда, в какъвто смисъл са наведените от [фирма] доводи в отговора на частната касационна жалба, което налага да се приеме, че връчването е извършено на посочения в тях адрес. С оглед на това и предвид липсата на доказателства, установяващи по несъмнен начин, че посоченият в молбата до съда от 27.06. 2012 г. административен адрес не съществува, изводът, че жалбоподателят е посочил несъществуващ адрес и следователно - не е изпълнил задължението си при напускане на адреса, който е посочил по делото и на който веднъж е бил призован да уведоми съда за новия си адрес, се явява необоснован. Затова, като е приел, че са били налице предпоставките за прилагане на фикцията за призоваване по чл. 41, ал.2 ГПК, въззивният съд е приложил неправилно процесуалния закон. По тези съображения обжалваното въззивно определение и потвърденото с него определение на Районен съд- Хасково от 18.09.2012 г., с което е върната подадената от М. В. Г. въззивна жалба вх.№ 8033/ 23.04.2012 г., следва да бъдат отменени и делото върнато на Районен съд- Хасково за изпълнение на процедурата по чл. 262, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 168 от 14.02.2012 г. по в.ч.гр.д. № 914/2012 г. на Хасковския окръжен съд.
ОТМЕНЯВА определение № 168 от 14.02.2012 г. по в.ч.гр.д. № 914/2012 г. на Хасковския окръжен съд и потвърденото с него определение на Районен съд- Хасково от 18.09.2012 г. по гр.д. № 2722/09 г.
ВРЪЩА делото на Р0айонен съд- Х. за изпълнение на процедурата по чл. 262, ал.1 ГПК за отстраняване на констатираните нередовности на подадената от М. В. Г. въззивна жалба вх.№ 8033/ 23.04.2012 г.




ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ: