Р Е Ш Е Н И Е

№ 545

София,28.07..2010 година

В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на девети юни две хиляди и десета година в състав:

                                               Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА

                                                      Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

                                                                          АЛБЕНА БОНЕВА

            при секретаря  Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията  Цачева гр.д. № 825 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 1* от 19.08.2009 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 847 от 30.12.2008 година по гр.д. № 904/2008 година на Софийски окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Х. Б. Д. от гр. Г. против В. П. В. иск за разваляне на договори по нот. актове № 37/1990 г. и № 12/1991 г. до размер на 1/6 ид. части от прехвърлените имоти, както и в частта му за присъдените съдебни разноски.

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос: приложима ли е разпоредбата на чл. 124, ал. 3 ЗЗД при претенция за разваляне на алеаторен договор от наследник на прехвърлителя срещу солидарния длъжник по договора.

Съгласно чл. 124, ал.3 ЗЗД, сливането в едно и също лице на качествата на кредитор и солидарен длъжник погасява задължението на останалите за частта на този съдлъжник. Когато се претендира реално изпълнение на договорно задължение, сливането на качествата на кредитор и един от солидарните длъжници има погасителен ефект за съответната част. В този случай предмет на делото са вътрешните отношения между солидарните длъжници. Когато обаче се претендира разваляне на договор поради неизпълнение и задължението е неделимо, тогава при сливане на качествата кредитор и длъжник задължението не се погасява частично, поради неделимия му характер.

Когато задължението за издръжка и гледане по алеаторен договор е поето от един от съпрузите, развалянето на договора поради неизпълнение на задължението му има рефлексни последици спрямо другия съпруг, поради което в производството за разваляне на договор относно имот, придобит от единия съпруг в течение на брака се конституират като страни и двамата съпрузи, макар и като приобретател да фигурира само единият. В случаите, когато поради наследствено правоприемство, качествата на кредитор и длъжник се слеят в един от съпрузите, чл. 124, ал.3 ЗЗД е неприложим, тъй като при сливане на качествата се погасява потестативното право на съпруга длъжник да претендира като правоприемник на кредитора разваляне спрямо другия съпруг. За съпругът, длъжник по алеаторния договор обаче съществува възможността да проведе установителен иск спрямо другия съпруг, в който като собственик по наследство да установи, че договорът е подлежал на разваляне поради пълното му неизпълнение.

В обжалваното въззивно решение на Софийски окръжен съд е прието за установено, че с договори по нот. актове № 37/1990 г. и № 12/1991 г., ищцата Е съпругът и Б. Б. (починал на 08.05.1992 г. и оставил за наследници ищците Е съпруга, Х. Д. – син и Е. Т. – дъщеря) са прехвърлили на своя син Х. Б. Д. собствените си, придобити по време на брака им недвижими имоти в гр. Г. срещу задължение за издръжка и гледане. Алеаторните сделки са сключени по време на брака на Х. Д. и ответницата В, прекратен през 2000 година. Задължението за гледане на прехвърлителите и за осигуряване на издръжката им не е било изпълнявано от ответницата В, а доколкото приобретателят Х. Д. е престирал грижи и давал издръжка, то предоставеното изпълнение е било неточно – не в пълния му обем. Предвид пълното неизпълнение на договорите от страна на ответницата В, съдът е допуснал развалянето им до размер на 2/6 ид. части, уважавайки предявените искове от прехвърлителките Е. Б. и Е. Б. Т., в качеството и на наследник на Б. Б. и е отхвърлил иска за разликата до предявения му размер до притежаваната от ответницата ½ ид.част от имотите, приемайки, че за 1/6 ид. част задължението се е погасило поради сливане качествата на длъжник и кредитор в лицето на ищеца Х. Д. С въззивното решение на Софийски окръжен съд, първоинстанционното решение от 09.07.2008 г. по гр.д. № 24/2008 г. е обезсилено в частта му по исковете с правно основание чл. 431, ал.2 ГПК (отм.) и производството в тази му част е прекратено като недопустимо. В частта му, с която предявеният от Е. Г. Б. и Е. Б. Т. против В. П. В. от гр. Г. иск с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договори за прехвърляне на собственост върху недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, обективирани в нот. акт 37/1990 година и нот. акт № 12/1991 г. е уважен до размер на 2/6 ид. части от прехвърлените имоти, както и в частта му по исковете с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), въззивното решение е влязло в сила при условията на чл. 296, т.3, пр.І-во ГПК.

В касационната жалба против въззивното решение на Софийски окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен искът за разваляне на договорите за 1/6 ид. част от прехвърлените имоти, постъпила от Х. Б. Д. се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 124, ал. 3 ЗЗД, тъй като ответницата е длъжник във взаимоотношенията си с касатора, в качеството му на наследник на прехвърлителя по алеаторния договор.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че в обжалваната му част постановеното от Софийски окръжен съд решение е недопустимо. Прехвърлителят по алеаторните договори Б. Д. Б. е бил процесуално легитимиран да иска разваляне на договорите за всичко, което е прехвърлил, т.е. за ½ ид. част от прехвърлените имоти. След неговата смърт, правото на прехвърлителя да иска развалянето на договора поради неизпълнение е преминало върху наследниците му според наследствените им дялове. Процесуално легитимирани да претендират разваляне поради неизпълнение са правоприемниците му по закон – преживяла съпруга и низходящи, т.е. ищците по делото Е. Б. и дъщеря му Е. Б. Т.. С. на прехвърлителя Х. Б. Д., въпреки качеството му на наследник на прехвърлителя, не може да претендира разваляне на договора, по който е длъжник. В този случай, качествата на ищец и ответник се сливат, поради което искът за разваляне на договора по отношение на неговия дял от наследството е недопустим.

Несъобразявайки изложеното и произнасяйки се по съществото на предявения иск, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено на основание чл. 293, ал.4 ГПК. С оглед изхода на делото, решението, в частта му за присъдените в полза на ответницата по иска съдебни разноски следва да бъде оставено в сила.

Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.4 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 847 от 30.12.2008 година по гр.д. № 904/2008 година на Софийски окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Х. Б. Д. от гр. Г. против В. П. В. иск за разваляне на договори по нот. актове № 37/1990 г. и № 12/1991 г. до размер на 1/6 ид. части от прехвърлените имоти и ПРЕКРАТЯВА производството по така предявения иск.

Оставя в сила решението в останалата му обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: