?-??????

      О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

№ 636

 

     София, 16,07, 2010 год.

 

 

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия,   І т.о.   закрито заседание на девети юли през две хиляди и десета година в състав:

                                               Председател:   Таня Райковска 

                                                      Членове:   Дария Проданова

                                                                          Тотка Калчева

 

като изслуша докладваното  от съдията  Проданова т.д. № 262       по описа  за 2010  год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.

Постъпила е частна касационна жалба от ЗД”Б”АД срещу Определение № 30 от 15.01.2010 год. по ч.гр.д. № 26/2010 год. на Врачанския окръжен съд.

Въззивното определение е постановено по частната жалба на ЗД”Б”АД срещу разпореждането от 20.11.2010 год. по ч.гр.д. № 2949/2009 год. на Врачанския районен съд с което е бил постановен отказ за издаване по реда и на основание чл.417 т.9 ГПК на заповед за изпълнение в полза на акционерното дружество на парично вземане срещу солидарните длъжници К. К. и С. Д. , съдържащо се в издадени от тях записи на заповед.

Съдилищата са приели, че абстрактният характер на менителничните ефекти е разколебан, тъй като в тях се съдържа отразяване, че задължението е възникнало на основание договор за лизинг.

Касаторът не е представил отделно изложение на основанията по чл.280 ал.1 ГПК. В самата частна касационна жалба сочи, че материалноправният въпрос дали „отбелязванията извън изискуемите и допустими реквизити се смятат за неписани” поражда противоречива съдебна практика. Представил е определение по ч.гр.д. № 1883/2008 год. на Софийски градски съд и по ч.гр.д. № 1644/2008 год. на Софийски градски съд в които се съдържа позоваване на становището на проф. М в „З” изд.1993 год.

С тези определения, СГС е приел, че въвеждането на каузалното отношение като част от съдържанието на запис на заповед не съставлява недопустима добавка в менителничния ефект, а следва да се третира като неписана.

Настоящият съдебен състав счита, че поставеният правен въпрос е в приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, поради което ще следва да се произнесе по основателността на жалбата.

Частната касационна жалба е неоснователна.

Искането на ЗД”Б”АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парични вземания се основава на чл.417 т.9 ГПК. Представени са 5 бр. записи на заповед от 22.03.2006 год. с издател К. Г. К., поемател „Ф”ООД и поръчител (авалист) С. А. Д. Във всяка една от заповедите се съдържа текста, че сумата е „дължима по договор за финансов лизинг № 706/22.03.2006 год.” На 27.07.2009 год. заповедите са джиросани на ЗД”Б”АД. Това е дало основание на застрахователното дружество да депозира на 10.08.2009 год. заявление по чл.417 ГПК.

Становището на настоящия съдебен състав по обуславящия въпрос, а именно: Опорочават ли добавките абстрактния характер на менителничните ефекти е следното: Типично за абстрактните сделки е, че при тях каузата стои извън сделката. Вярно е, че менителничните задължения не са напълно независими от каузални отношения, но въвеждането на конкретното каузално правоотношение (в случая договор за финансов лизинг), като елемент от ефекта е в противоречие с абстрактния му характер. Т.е., възможно е да има добавки в записана заповед, които да се примат „като неписани”, но това е валидно за такива, които не са пряко свързани с конкретна кауза (основанието за поемането на задължението). В случай, че поемането на менителничното задължение пряко произтича от изпълнение на задължение по конкретна каузална сделка и това е отразено в ефекта, в този случай той би могъл да има значение на разписка или документ обслужващ каузалното правоотношение, но като документ по чл.417 т.9 ГПК би бил недействителен.

Произнасянето на въззивния съд съответства на това становище, поради което частната касационна жалба на ЗД”Б”АД ще следва да бъде оставена без уважение.

Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ без уважение частната касационна жалба на ЗД”Б”АД срещу Определение № 30 от 15.01.2010 год. по ч.гр.д. № 26/2010 год. на Врачанския окръжен съд. Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.