Р Е Ш Е Н И Е


№ 13

София, 16.02.2016г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и шестнадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА


при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3888 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Е. Р. Х. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 75 от 23.03.2015г. по в.гр.д. № 492 по описа за 2014г. на Шуменски окръжен съд, с което е изцяло отменено решение № 559 от 10.07.2014г. и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан нейния иск срещу Д. Н. А. с правно основание чл.21 ал.4 от СК за признаване на установено, че липсва съвместен принос на ответника за придобиване по време на брака на апартамент № 139, находящ се в [населено място] [улица] вх.6 ет.5 с площ от 75.68кв.м., ведно с избено помещение № 26 с площ от 2.89 кв.м. и съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. Искането на касатора е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на иска. Претендира всички направени по делото разноски, които общо за инстанциите възлизат на 3 893лв.

В съдебно заседание страните не се явяват лично и не се представляват.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното :

С определение № 954 от 23.10.2015г. е допуснато касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, по въпроса: При придобиване на имот по време на брака, прехвърлен срещу задължение на издръжка и гледане, поето само от единия съпруг, който единствен го е изпълнявал в уговорения обем, допустимо ли е предявяване на иск за липса на съвместен принос на другия съпруг или последиците от неизпълнение на договорните задължения от страна на недоговорилия съпруг могат да настъпят едва след разваляне на договора с предявяване на иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД от прехвърлителите на имота, респ.техните наследници?, по който е констатирано противоречие на въззивния акт с постановени по реда на чл.290 от ГПК решение на ВКС с № 366 от 22.10.2012г. по гр.д.№ 64/2012г. на І г.о. на ВКС и ТР № 6/2011г. от 15.05.2012г. на ОСТК на ВКС

В конкретния случай няма спор по фактите :

Страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак е сключен през 1991г. и е прекратен с влязло в сила на 3.05.1999г. съдебно решение.

По време на брака си, ищцата е придобила с н.а.№ 17 т.ХІІ н.д. № 4526 от 5.12.1996г., чрез продажба, собствеността на процесния недвижим имот от родителите си. Продавачката С. Р. си е запазила право на ползване, за което с акт № 131 VІ д.№2524 е заявила отказ, вписан на 12.03.2011г.

С влязло в сила решение по гр.д.№ 1628/2001г. на Районен съд Шумен е прието за установено, че сключеното с н.а. №17/1996г. съглашение за покупко-продажба на апартамент № 139 вх.6 ет.5 ЖБ-ЕЖБ-13 в [населено място] [улица] площ от 75.68кв.м. е привидно и прикрива действителен алеаторен договор между същите страни за прехвърляне на същия имот срещу задължение за издръжка и гледане, като е прогласена нищожността на привидното съглашение.

С гласни доказателства по делото е установено, че ответникът никога не е живял, не е ползвал процесния имот в [населено място] и не е полагал никакви грижи за прехвърлителите. Според свидетелите С., В. и А., които живеят в три съседни на процесния имоти жилища, същият е бил ползван от майката на ищцата, но понастоящем в него никой не живее. Страните по делото не са живеели в него /била са в други градове - Р., П. и В./. Ответникът само веднъж е бил в имота, за което всички са разбрали по повод на възникнал скандал, предизвикан от него. Той не е работел, семейството се е изхранвало с парите, спечелени от ищцата. Свидетелките А. и В. заявяват, че волята на родителите е била жилището да е за дъщеря им /”за това жилище знам, че е предписано на Ж., доколкото знам срещу гледане” и „беше прехвърлен на Е.”/.

Според свидетеля Г. – вуйчо на ответника – през месец декември 1996г. - ответникът му е казал, че има намерение да купи апартамент в Шумен със собствени пари, които държал в Стопанска банка. В тази връзка, свидетелят го придружил до банката, откъдето ответникът изтеглил 20 000лв. По-късно му казал, че е купил имота. Според свидетеля той никога не е живял в него.

При гореизложените данни, въззивният съд е счел предявения иск с правно основание чл.21 ал.4 СК за липса на съвместен принос от страна на ответника в придобиването на имота и за приемане на установено, че ищцата е негов изключителен собственик, за неоснователен. Мотивирал се е с презумцията по чл.21 ал.1 СК за съвместен принос на двамата съпрузи в придобиването по време на брака на вещни права и с характеристиката на конкретната алеаторна сделка, при която се прехвърлят права срещу поемане - за в бъдеще - на задължения за издръжка и гледане. Счел е, че при този вид сделки „е недопустимо да се изследва липса на съвместен принос”, тъй като неизпълнението на поетото по алеаторната сделка бъдещо задължение лежи на плоскостта на договорната отговорност и при евентуално неизпълнение, последиците могат да настъпят едва след разваляне на сключения договор по реда на специалния иск по чл.87 ал.3 ЗЗД, инициативата за предявяване на който е на прехвърлителите. Затова насочените към установяване, че ответникът не е полагал грижи за прехвърлителите твърдения на ищцата и всички събрани по делото доказателства, е счел за ирелевантни. Крайният му извод е, че презумцията по чл.21 СК не е оборена.

Настоящият съдебен състав не споделя извода на въззивния съд, че наличието на сключен договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, пораждащ задължение в тежест на приобритателите -съпрузи за в бъдеще, изключва възможността единият от тях да предяви иск срещу другия за липса на съвместен принос в придобиването му. Съгласно установената с решение № 366 от 22.10.2012г. по гр.д.№ 64/2012г. на І г.о. практика на ВКС, която настоящия състав споделя, по възражение /следователно на още по-голямо основание и по иск/ на единия приобритател съпруг може да се установява липса на принос на другия поради това, че не е полагал грижи и не е давал издръжка. Когато се установи неизпълнение на сключения договор, същото е основание да се претендира трансформация поради липса на принос, съгласно чл.23 СК, а не за облигационни претенции за стойността на дължимата престация от неизпълнилия длъжник.
По въпроса във връзка с който е допуснато касационно обжалване, намира следното :
Съвместният принос е в основата на съпружеската имуществена общност. Ако такъв е налице, има общност, ако липсва - общност не възниква. Законът определя двете възможни форми на приноса – с пряко материално съдействие за придобиване на имуществото и с косвено – и установява законно предположение за съществуването му. В основата на всяко законно предположение лежи нормалното състояние на нещата /”това което обикновено става”/. Когато е налице отклонение от нормалното състояние на брачните отношения, съпругът, който твърди това, следва го установи като докаже пълна липса на съвместен принос /нито с пари, нито с труд, нито с работа в домакинството или отглеждане на децата/ от другия съпруг и тогава имуществото ще се третира не като общо за двамата, а като лично. Липсата на съвместен принос може да установява за всички имущества или за отделни имуществени обекти.
Съгласно чл.21 ал.1 от сега действащия СК, съпружеска имуществена общност са само вещните права и то тези, които са придобити през време на брака в резултат на съвместен принос. Следователно, ако е безспорно, че през време на брака единият съпруг е придобил вещно право /каквото е правото на собственост върху недвижим имот/, без това да е станало на абсолютно лично основание /каквито са даренията и наследяването/, единственият начин, по който е възможно да се установи, че този имот не е съпружеска имуществена общност, е да се обори предположението за съвместен принос. Това може да стане само по съдебен ред, чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл.21 ал.4 СК.
За възникването на съпружеска имуществена общност определящ е момента на придобиването на правото на собственост. Когато същото е придобито по време на брака, то става съпружеска имуществена общност и не се влияе от последваща промяна в обстоятелствата. При сключване на договор на прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, собствеността се прехвърля със сключване на договора, независимо че изпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане предстои след датата на подписването му. Следователно с подписването му по време на брака, възниква бездяловата съпружеска собственост, по силата на закона. Оборването на предположението за съвместен принос е възможно само по съдебен ред, чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл.21 ал.4 СК.
Тезата на въззивния съд, че придобиването на право на собственост въз основа на договор за издръжка и гледане е основание, което по естеството си - изключва доказване на отсъствие на принос на другия съпруг, противоречи на приетото в ТР № 6 от 15.05.2012г. по т.д.№ 6/2011г. на ОСГК на ВКС. Според същото когато няколко длъжници /в случая съпрузи/ са поели едно неделимо по своята същност задължение /каквото е това за издръжка и гледане/ и на кредитора са били осигурявани в пълен обем поетите по сключения договор грижи само от единия длъжник, липсата на изпълнение от другия, не може да доведе до разваляне на сключения договор на основание чл.87 ал.3 ЗЗД поради неговото неизпълнение /защото кредиторът е получил изпълнение/. Удовлетвореният кредитор няма права спрямо освободения длъжник, като отношенията между изпълнилия и неизпълнилия задължението си длъжник следва да се уредят съобразно общите правила на ЗЗД. Когато обаче тези отношения са на плоскостта на СК, следва да намери приложение предвидения в него специален ред и за страната е налице правен интерес от предявяване на процесния иск по чл.21 ал.4 СК.
Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос и горепосочените конкретни факти по делото, настоящият съдебен състав намира предявения иск за основателен.
Значението на приноса за възникването на общността не е в неговото количество, а в неговото качество – преценката е за това дали съществува принос в някоя от горепосочените две форми или не. Значението и формите на приноса се тълкуват във връзка със задълженията на съпрузите по чл.17 СК. В конкретния случай е безспорен факта, че ответникът няма пряко материално съдействие за придобиване на процесния имот, тъй като същият е бил собственост на родителите на ищцата, ползван е от тях, до последно нейната майка е била тази, която е живеела в него, прехвърлен е лично на ищцата, със сделка, за която с влязло в сила решение е установено, че прикрива действителен алеаторен договор за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане. Настоящият съдебен състав намира, че ответникът няма и косвено съдействие за придобиване на процесния имот, тъй като по делото липсват ангажирани доказателства, установяващи какъвто и да е /дори минимален/ негов принос. Обратно – с гласни доказателства е установено, че той не е живял в имота, не е допринесъл с нищо за придобиване на собствеността му, не е полагал никакви грижи за прехвърлителите, а по време на брака не е работел и преимуществено семейството се е изхранвало с парите, спечелени от ищцата. Показанията на свидетеля Г. не дават основание за противен извод, тъй като те са твърде общи, сочат евентуално намерение на ответника да закупи апартамент, без конкретно да установяват дали това е направено, какъв е конкретния имот и дали посочената сума от 20 000лв. е вложена в него /още повече, че придобивната сделка за процесния имот не е продажба и при нея пари не са заплащани/.
Пред вид изложеното, постановеният въззивен акт като неправилен следва да бъде отменен, а въпросът разрешен по същество с уважаване на иска.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78 ал.1 и ал.3 ГПК в полза на касатора следва да се присъдят установените като реално направени разноски по делото, които включват : 259лв- държавна такса пред първата инстанция, 160лв.- държавна такса пред касационната инстанция /30лв.+1230лв./ и по 1000лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната и касационната инстанции, съгласно договори № 66227 от 27.07.2014г. и № 73060 от 24.11.2015г., в които изрично е записано, че сумите са платени. Съдът не присъжда възнаграждението, посочено в договор за правна защита и съдействие № 59924 от 23.10.2012г. /вж. стр.35 от гр.д.№ 3042/12г.на РС/, тъй като не са представени доказателства за реално изплащане на посочената в договора сума.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 75 от 23.03.2015г. по в.гр.д. № 492 по описа за 2014г. на Шуменски окръжен съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Н. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място] област П., че следният недвижим имот: апартамент № 139, находящ се в [населено място] [улица] вх.6 ет.5 ЖК- 569, състоящ се от две стаи, столова с кухненски бокс и сервизни помещения, с обща застроена площ 75.68кв.м., ведно с прилежащите: избено помещение № 26 с полезна площ 2.89 кв.м. и 0.878% ид.ч. от общите части на сградата, заедно с 0.878% ид.ч. от правото на строеж върху мястото, при съседи на апартамента: ляво- ап.№ 138, дясно- двор, горе- ап.№ 143, долу- ап.№ 135 и съседи на избеното помещение: ляво- коридор,дясно- изба № 19, който имот съгласно кадастралната карта на [населено място] представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.658.76.6.139, с административен адрес : [населено място] [улица] ет.5 ап.139, намиращ се в сграда № 6 разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.658.76 с предназначение – жилище, е индивидуална собственост на Е. Р. Х. ЕГН [ЕГН] с постоянен адрес : [населено място] [улица] вх.6 ет.5 ап.139, на основание чл.21 ал.4 СК.

ОСЪЖДА Д. Н. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], област П. да заплати на Е. Р. Х. ЕГН [ЕГН] с постоянен адрес : [населено място] [улица] вх.6 ет.5 ап.139, сумата от 2 419лв. /две хиляди и четиристотин и деветнадесет лева/, представляваща реално направени разноски за всички инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.




ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ : 1.


2.