Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, II-ро отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

При участието на секретаря Силвиана Шишкова,
като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т. д. № 157/2022 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ф. фууд“ ЕАД (с предишно наименование „Итал Ф.“), чрез процесуален пълномощник, против решение № 625 от 19.10.2021 г. по в. т. д. № 2478/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 15-ти състав, в частта, с която е потвърдено решение № 977 от 11.07.2020 г., постановено по т. д. № 22/2018 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 20-ти състав. С последното са отхвърлени предявените от настоящия касатор срещу „Дъ Бейкърс“ АД (конституирано по реда на чл. 227 ГПК на мястото на „Дъ Бейкърс“ Е. и „Ню Бейкъри“ Е.) искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 и ал. 2, т. 3 ЗМГО (отм.), както следва: за установяване факта на извършено от ответника нарушение на словна марка „Брускети“, peг. № 00056718 на ПВ, регистрирана на 30.11.2006 г. за стоки и услуги в класове 29, 30, 35, 41 и 43 от МКСУ със срок на закрила до 2025 г., и на комбинирана марка със словен елемент „Bruschette Maretti“, peг. № 00088129 на ПВ, регистрирана на 11.04.2014 г. за стоки и услуги от класове 30, 40 и 43 от МКСУ със срок на закрила до 2023 г.; за осъждане на ответника да преустанови извършване на нарушението и да заплати обезщетение за вредите, претърпени от ищеца в причинна връзка с него, в размер на по 25 001 лв. за всяка марка, предявени като частични от по 200 000 лв.; за постановяване изземването и унищожаването на стоките, предмет на нарушението, и на средствата за неговото извършване, както и за осъждане на ответника да разгласи за своя сметка диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.
„Ф. фууд“ ЕАД е подало и частна касационна жалба срещу въззивното решение в частта, имаща характер на определение, с която е потвърдено определение № 260181 от 21.09.2020 г., постановено по т. д. № 22/2018 г. на Софийския градски съд, ТО, 20-ти състав, за отхвърляне на молбата на касатора по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, чрез намаляване на присъденото в полза на „Дъ Бейкърс“ АД адвокатско възнаграждение в размер на 15 000 лв.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. По подробно изложени съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за уважаване на предявените искове, с присъждане на сторените разноски, евентуално – делото да бъде върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг съдебен състав. В частната касационна жалба се развиват аргументи за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение в съответната част, представляваща определение, въз основа на които се моли за отмяната му като неправилно и за уважаване на молбата по чл. 248 ГПК.
Ответникът по касация „Дъ Бейкърс“ АД, чрез процесуалните си пълномощници, заявява становище за неоснователност на жалбите и моли въззивното решение да бъде оставено в сила.
Касационен контрол на въззивното решение е допуснат на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – поради вероятната му недопустимост, като в определението по чл. 288 ГПК съдът е посочил, че по частната касационна жалба ще се произнесе в зависимост от изхода на спора пред настоящата инстанция.
При разглеждането на касационната жалба съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение съобрази следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд на първо място е формирал преценка, че предявените от „Ф. фууд“ ЕАД (с предишно наименование „Итал Ф.“) срещу „Дъ Бейкърс“ АД (конституирано по реда на чл. 227 ГПК на мястото на „Дъ Бейкърс“ Е. и „Ню Бейкъри“ Е.) обективно съединени искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 и ал. 2, т. 3 ЗМГО (отм.) са процесуално допустими, а относно основателността им, при условията на чл. 272 ГПК, е препратил към фактическите и правни изводи на първата инстанция. В изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК въззивният съдебен състав е намерил за неоснователни всички оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила, а по отношение на останалите доводи за неправилност на решението, посочени във въззивната жалба, е изложил следните съображения:
Съгласно законовата дефиниция на чл. 9, ал. 1 ЗМГО (отм.), марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично, като такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци. Правото върху търговска марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката – чл. 10, ал. 1 ЗМГО (отм.), като притежателят му по силата на чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм.) има правото да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да я използват в търговската си дейност. Самата регистрация на търговска марка се извършва по отношение на един или повече класове, съдържащи конкретни стоки и/или услуги съгласно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки (МКСУ или Ницска класификация). Следователно, притежателят на запазена търговска марка има изключително право върху нея (чл. 10, ал. 3 ЗМГО (отм.)), включващо в себе си от една страна правото да я използва (положително право), а от друга – правото да забрани на трети лица да я използват (отрицателно право). От това е направен извод, че за уважаването на така предявените искове по чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 и ал. 2, т. 3 ЗМГО (отм.) ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че притежава изключителното право върху процесните марки (словна марка „Брускети“ и комбинирана марка със словен елемент „Bruschette Maretti“), след което и да докаже факта на нарушението от страна на ответника и проявните форми, в които то е реализирано по смисъла на чл. 13, ал. 2 вр. с чл. 73, ал. 1 ЗМГО (отм.). Въззивният съд е съобразил разпоредбата на чл. 13 ЗМГО (отм.), която изрично очертава съдържанието на изключителното право върху марка, но същевременно и ограничаването на това право с разпоредбата на чл. 14 ЗМГО (отм.), съгласно която притежателят на правото върху марка не може да забрани на трето лице да използва в търговската си дейност, при условие че използването не противоречи на добросъвестната търговска практика: 1) своето име или адрес; 2) указания, отнасящи се до вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на стоките или на предоставянето на услугите или други характеристики на стоките или услугите; 3) марката, когато е необходимо да се посочи предназначението на стоките или на услугите и по-специално в качеството им на принадлежности или резервни части.
Според въззивния съд, след като по делото е установено, че думата „bruschetta“ съставлява указание за вид хранителен продукт и именно в този смисъл се използва от ответника, без това да противоречи на добросъвестната търговска практика, следва изводът, че използването на процесния знак не попада в ограниченията, които ищецът като маркопритежател би могъл да наложи на третите лица, респективно – че поведението на ответника не е противоправно. Изложени са съображения, че използването само на словния елемент на марките, както е сторено и в настоящия случай, по никакъв начин не би довело до нарушаване правата на притежателя върху самите търговски марки, тъй като това използване е търпимо по смисъла на закона. Да се приеме противното, като под предлог защита правата на маркопритежателя се забрани на всички останали търговски субекти да извършват дейност по производство, предлагане на пазара и пр. на хранителния продукт „брускети“, ще означава да се ограничи несъразмерно и по един непозволен начин конкуренцията между отделните частноправни субекти на пазара.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение намира, че въззивното решение е недопустимо, а съображенията за това са следните:
Съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 1/2017 г. от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС, ако съдът не приложи императивното правило на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, когато основанието за спиране е било налице към момента на постановяване на въззивното решение, то последното е недопустимо, като постановено при наличието на абсолютна процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело. При обжалване пред ВКС, в изпълнение на задължението да следи във всяко положение на делото за валидността и допустимостта на съдебните актове, съдът следва служебно да селектира жалбата поради вероятна недопустимост на въззивния акт, а при установяване наличието на посочената процесуална пречка, ВКС следва да обезсили решението и да върне делото за ново разглеждане и решаване от друг състав на въззивния съд, с указания за извършване на необходимите съдопроизводствени действия, с оглед етапа, на който се намира обуславящото дело.
В случая от данните по настоящото дело е видно, че с определение № 323 от 17.07.2019 г. по ч. т. д. № 1587/2019 г. на ВКС, I т. о. е отменено определение № 1583 от 13.05.2019 г. по ч. гр. д. № 2088/2019 г. по описа на Софийския апелативен съд и потвърденото с него определение № 1723 от 26.03.2019 г. по т. д. № 22/2018 г. на Софийския градски съд, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е било спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила акт на административното дело, висящо пред АССГ, образувано по жалба срещу решение № 170 от 05.10.2018 г. на председателя на Патентното ведомство на Република България, с което по искане на „Дъ Бейкърс“ АД е заличена регистрацията на марка рег. № 56718 „Брускети“ с притежател „Ф. Ф.“ ЕАД, словна, за част от стоките от клас 30 МКСУ, а именно „брашно, произведения от зърнени храни, хляб, сладкиши“, на основание чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМГО (отм.); и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съгласно задължителните указания на постановеното впоследствие Тълкувателно решение № 2/2022 г. от 14.03.2023 г. на ОСТК на ВКС във връзка с исковете за нарушение по чл. 57 ЗПД, но относимо съобразно изричното разпореждане в мотивите му и спрямо исковете за нарушение по чл. 76 ЗМГО (отм.), наличието на висящо пред административен съд производство по обжалване на решението на председателя на Патентното ведомство на Република България за заличаване на промишлен дизайн съставлява основание за спиране по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на производството по искове с правно основание чл. 57 от Закона за промишления дизайн. Това разрешение е възприето по съображения, че предоставянето на защита по иск за нарушение по ЗПД е обусловено от съществуването на субективното право върху дизайн, като евентуалното заличаване на регистрацията на дизайна с влязло в сила решение би довело до отпадане с обратна сила на предявеното за защита право, поради което и изходът от административното дело е обуславящ за исковото производство по чл. 57 ЗПД.
Предвид изложеното и с оглед фактите по делото се налага изводът, че към момента на постановяване на обжалваното въззивно решение е било налице основание за спиране на производството съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, което, макар и не по вина на решаващия съдебен състав, не е било съобразено. В резултат на това материалноправният спор е разрешен преди приключването на производството по обуславящото административно дело. По посочената причина и с оглед характера на порока на въззивното решение в този случай, изяснен с Тълкувателно решение № 1/2017 г. от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС, обжалваният съдебен акт следва да бъде обезсилен като недопустим и делото да се върне на Софийския апелативен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Въззивното решение следва да се обезсили изцяло, а не само в частта по исковете по чл. 76 ЗМГО (отм.) относно словната марка „Брускети“, т. к. принадлежността на правото върху словната марка се включва и в основанието на исковете за защита на правото върху комбинираната марка със словен елемент - „Bruschette Maretti“, т. е. представлява преюдициален факт.
Доколкото в срока за произнасяне по касационната жалба по делото са постъпили доказателства за окончателно приключване пред Върховния административен съд на производството по преюдициалния спор, които касационният съд няма правомощие да преценява, същите следва да бъдат взети предвид при новото разглеждане на делото от въззивния съд.
С оглед обезсилването на обжалваното решение в неговата цялост, частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане, тъй като е лишена от предмет.
На основание чл. 294, ал. 2 ГПК въззивният съд ще следва да се произнесе и по отговорността за разноските, сторени за настоящото касационно производство.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

ОБЕЗСИЛВА решение № 625 от 19.10.2021 г. по в. т. д. № 2478/2021 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 15-ти състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на посочените в мотивите указания.
ОСТАВЯ без разглеждане частната касационна жалба на „Ф. Ф.“ ЕАД срещу решение № 625 от 19.10.2021 г. по в. т. д. № 2478/2021 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 15-ти състав в частта му, имаща характер на въззивно определение по чл. 248 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: