2



Р Е Ш Е Н И Е

№. 31

С., 09.09.2010 година


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и десета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева


при участието на секретаря Л. Златкова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 400/2009 година


Производство по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Т. К. срещу решение № 58 от 23.02.2009 г. по т.д.№ 26/2009 г. на С. окръжен съд, с което се оставя в сила решение № 939 06.11.2008 г. по гр.д.№ 2349/2008 г. на С. районен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу “Т.-С.” Е. отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК за признаване за установено по отношение на “Т.-С.” Е., че не дължи сумата 2 335.98 лв., представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за периода 01.12.1999 г. до 30.06.2002 г., за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 2002/2002 г. на С. районен съд.
Жалбоподателят поддържа оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - чл. 115 ал. 1 б. ”ж” ЗЗД и чл. 330, б.”д” ГПК (отм.). Неправилното тълкуване на посочената процесуална разпоредба довела до погрешния извод на въззивния съд, че изпълнителното правоотношение се прекратява с акта на съдебния изпълнител, а не по силата на закона - при настъпване на някое от посочените в нея основания.
Ответникът по касация “Т. – С.” Е. оспорва жалбата по съображения, изложени в депозирания по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор .
С определение № 607 от 10.09.2009 г., постановено на основание чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по поставения от касатора въпрос от кой момент започва да тече новата погасителна давност – от последното валидно предприето от взискателя изпълнително действие или от постановлението за прекратяване на изпълнителния процес, с произнасянето по който по същество ще се даде отговор и на въпроса кога настъпва прекратяване на изпълнителното правоотношение.
Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените от касатора доводи във връзка с наведените оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 и сл.ГПК приема следното:
Установено е по делото, че въз основа изпълнителен лист, издаден по реда на чл.237 ГПК (отм.) по молба на ответника срещу ищеца е образувано изп.д.№ 2454/2002 г. Същото е прекратено с постановление на Ч. на 20.08.2007 г. на основание чл.330, ал.1, б.”д” ГПК поради непредприети от взискателя “Т. – С.” Е. изпълнителни действия в продължение на повече от 2 години, като последното и единствено действие се изразява във връчване на покана за доброволно изпълнение от съдия-изпълнителя на 20.01.2003 г.
Спорът по делото се концентрирал върху въпроса изтекла ли е погасителната давност по отношение вземането на ответника и от кога започва да тече давността, като в тази връзка съдът обсъдил данните по делото, сочещи, че образуваното въз основа на процесния изпълнителен лист изп.дело.№ 2454/2002 г. е било прекратено на основание чл.330 , б.”д” ГПК (отм.) на 20.08.2007 г., а между същите страни за същото вземане е образувано ново изп.д.№ 175/2008 г. на Ч..
В обжалваното въззивно решение са изложени съображения, че по време на висящността на изпълнителния процес давност не тече, като съдът се позовал на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС, с което се изоставя разбирането, че давност тече и по време на изпълнителния процес, като е застъпено становището, че чл.115, б.”ж” ЗЗД обхваща двете части на съдебния процес, който включва и изпълнителния процес, като по време на последния погасителната давност спира да тече. Въз основа на цитираното постановление съдът приел, че с прекратяване на изпълнителното производство е започнала да тече нова давност. Независимо, че изрично не е посочено, очевидно съдът е приел, че в случая прекратяването е настъпило с издаването на постановление на съдебния изпълнител на 20.08.2007 г., след като е счетено, че започналата да тече нова погасителна давност не е изтекла към датата на предявяване на иска по чл.124, ал.1 ГПК – 11.06.2008 г.
Правилен и в съответствие със застъпеното в задължителната съдебна практика становище за приложимост на разпоредбата на чл.115, б.”ж” ЗЗД към съдебния процес в неговата цялост е направеният с обжалваното решение извод, че по време на висящия изпълнителен процес погасителната давност спира да тече. По основополагащия за делото въпрос обаче относно момента, от който започва да тече новата погасителна давност в хипотезата на чл.330, ал.1, б.”д” ГПК (отм.), аналогичен на чл.433, ал.1, т.8 от сега действащия ГПК, настоящият състав приема, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на закона.
В чл.330, ал.1 ГПК (отм.) се сочеха основанията за прекратяване на изпълнителното производство, които сега са възпроизведени в чл.433, ал.1 ГПК. Тълкуването на нормата налага извода, че изброяването им е свързано с първоначално несъществуване или последващо отпадане на условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен процес. Отсъствието на първоначалната липса на изпълнително основание поначало е пречка за неговото образуване, а отпадането му – за неговото продължаване, което налага извода, че с настъпване на основанията, визирани в чл.330, ал.1 ГПК (отм.), съответни на чл.433, ал.1 ГПК, прекратяването на изпълнението, схванато като изпълнително правоотношение настъпва по силата на закона. Постановлението на съдебния изпълнител само прогласява настъпването на някое от визираните в чл.330, ал.1 ГПК (отм.) основания, то има декларативно, а не конститутивно действие. Значението, придадено му от закона налага извода, че постановлението на съдебния изпълнител не е условие за прекратяване на изпълнението и поради това неговото настъпване не е предпоставено от издаване на постановлението.
Изводът на въззивния съд, че прекратяването на изпълнението по образуваното срещу наследодателя на ищеца изп.д.№ .№ 2454/2002 г. е настъпило по силата на издаденото на 20.08.2007 г. постановление на съдебния изпълнител е направен в противоречие с изложеното от настоящата инстанция по поставения от касатора въпрос.
Както вече бе посочено, изпълнителният процес в хипотезата на чл.330, ал.1, и в частност на б.”д” ГПК (отм.) се прекратява ex lege, което в конкретния случай е настъпило на 20.01.2003 г., на която дата е предприето единственото и последно изпълнително действие от ответника по посоченото изпълнително дело. Започналата да тече от този момент нова погасителна давност по чл.111, ал.1, б.”в”ЗЗД ( доколкото се касае до периодично вземане на ответника) е изтекла на 20.01.2006 г. Искът по чл.124 ГПК е предявен от настоящия касатор на 11.06.2008 г., т.е. след нейното изтичане, обстоятелство, обуславящо извод за основателност на възражението му за недължимост на сумата по издадения в полза на ответника титул, обективиращ погасено по давност към този момент вземане към ищеца.
Предвид горните съображения, настоящият съдебен състав на Търговска колегия на ВКС, приема, че въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно. Поради отсъствието на необходимост от извършването на нови съдопроизводствени действия, съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК спорът следва да се реши по същество, като се уважи предявения отрицателен установителен иск.
При този изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на касатора следва да се присъдят разноските, направени от него за всички инстанции в размер общо на 1 007 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение



Р Е Ш И:


ОТМЕНЯВА решение № 58 от 23.02.2009 г. по т.д.№ 26/2009 г. на С. окръжен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от В. Т. К. от гр.Сливен срещу “Т. – С.” Е. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че В. Т. К. не дължи на “Т. – С.” Е. сумата 2 202.73 лв. – цена за ползвана топлинна енергия за периода 01.12.1999 г. – 30.06.2002 г. и мораторна лихва върху нея за периода до 04.10.2002 г. в размер на 133,25 лв.
ОСЪЖДА “Т. – С.” Е. да заплати на В. Т. К. разноски за всички инстанции по делото в размер общо на 1 007 лв.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: