Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                N 105

                                                гр.София,01.07. 2010 г.

                                          В   ИМЕТО   НА  НАРОДА

            Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и шести май  две хиляди и десета  година       в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА  ВЪРБАНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  КАМЕЛИЯ  ЕФРЕМОВА

                                                                                     БОНКА  ЙОНКОВА

при участието на секретаря  Ирена Велчева

изслуша докладваното от председателя /съдия / Татяна Върбанова  

търг. дело  N  952/ 2009 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. за с. контрол/сега А. за приватизация и с. контрол/, гр. С., срещу решение № 986 от 15.07.2009 г. по т.д. № 441/2009 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, трети състав, с което е обезсилено като недопустимо решението на Софийския градски съд по т.д. № 1829/2008 г. и е прекратено производството по делото по предявените срещу „Б” АД обективно съединени искове с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 93 718.86 щ.д. и чл.86 ЗЗД за сумата 29 676.67 щ.д., на основание споразумение от 24.07.2000 г.

Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с искане за отмяната му. Счита за необосновани изводите на въззивната инстанция за самостоятелния характер на споразумителния протокол от 24.07.2000 г. , с твърдения, че същият е оформен съобразно изричното изискване на чл. 23 от приватизационния договор и следователно съставлява неразделна част от него, а следприватизационният к. е възложен на А. , поради което тя е активно процесуалноправно легитимирана да предяви исковете за неустойка и за обезщетение за забава.

С определение № 83 от 15.02.2010 г. е допуснато касационно разглеждане на делото, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроси, свързани с процесуалноправната легитимация на А. за с. к. за водене на иск по чл.92, ал.1 ЗЗД, основан на неизпълнено задължение по допълнително споразумение, сключено на основание приватизационен договор и представляващ неразделна част от него, във връзка с правомощията на А. по чл.19 от Закона за приватизация и с. к. при постигнати на допълнителни договорености във връзка с приватизационната продажба.

Ответникът по касация „Бен Д. Т. Ве Д. А. Ш. ”, със седалище в Република Турция, не е заявил становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на касатора, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният състав на Апелативен съд – София е приел, че А. за с. к. не разполага с процесуалноправна легитимация за водене на исковете по чл.92, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, основани на неизпълнени задължения по подписано на 24.07.2000 г. споразумение. Този извод е основан на изразеното от съда становище, че споразумителният протокол не отговаря на квалификацията „приватизационен договор” по смисъла на чл.1, ал.2 ЗПСК. Прието е, че се касае за споразумение, което видно от упомената в него цел и обвързване с възникнали в полза на трето за спора лице – „Б” АД права, урежда ново задължение при това с цел инвестиране вероятно в чуждо имущество. Според въззивният съд се касае за нов договор, извън приватизационната продажба осъществена с договора от 22.07.1997 г., който не представлява встъпване в правоотношението по приватизационната продажба, или субективна новация на същата.

Обжалваното решение е неправилно.

Основателни са поддържаните в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на направените от въззивния съдебен състав изводи относно правната характеристика и същността на споразумителния протокол от 24.07.2000 г., подписан не само от страните по приватизационната продажба на акции от „М” ЕАД, гр. Д. сега с фирма „Б” АД/, но и от дружеството – ответник по делото. Видно от клаузите на споразумението, собствеността върху придобитите по силата на приватизационния договор акции от капитала на „Б” АД е прехвърлена от купувача – „С” АД на дружеството – ответник, вписано на 06.12.1999 г. в книгата на акционерите на приватизираното дружество. По този начин ответникът е придобил правата по договора преди изтичане на предвидения в т.10.4. от приватизационния договор забранителен срок, с изричното съгласие на приватизационния орган/ макар и заявено едва със споразумителния протокол/. При произнасяне по същността на споразумителния протокол, решаващият състав не е преценил всички негови клаузи и не е подложил на тълкуване, съобразно критериите по чл.20 ЗЗД, отделните уговорки и то най-вече тези, свързани с основни задължения на купувача по приватизационния договор: за извършване на инвестиции с посочен общ размер от 1 000 000 щ.д., включително и извършените до момента на подписване на споразумението, както и във връзка със задължението за поддържане и откриване на нови работни места. С раздел ІІ, т.1.1 и т.1.2. от споразумението, наред с валидно извършените изменения в първоначално поетите задължения на купувача по приватизационния договор, е извършено и заместване в дълг на купувача от приобретателя на правата по договора, което неправилно не е отчетено от съдебния състав на Апелативен съд – София. Основателни са доводите в жалбата относно автономията на волята на страните по приватизационната продажба, както изрично е предвидено в чл.23 от приватизационния договор. Съгласно тази клауза, страните по договора са длъжни да оформят постигнатите договорености в споразумителни протоколи, неразделна част от договора. Следва да се отчете и липсата на законови основания за ограничаване на тази автономия. Към момента на подписване на тристранното споразумение, са приложими разпоредбите на ЗППДОбП/ отм./, поради което не се налага преценка във връзка с въведената с ал.5 на чл.32 ЗСПК забрана за предоговаряне на поети с приватизационни договори задължения. От друга страна, с оглед конкретните данни по делото, не би могло да се приеме, че се касае за предоговаряне по смисъла на посочената разпоредба.

При осъществяване на решаващата си правораздавателна дейност въззивният състав неправилно е преценявал дали споразумението съставлява приватизационна продажба по смисъла на чл.1, ал.2 от Закона за приватизация и с. контрол. Тази преценка е извън предмета на делото, очертан от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, а от друга страна, в процеса не е оспорена истинността на споразумителния протокол, съставляващ неразделна част от приватизационния договор.

Не би могло да се сподели и изразеното в решаващите мотиви разбиране на въззивния съд за липса на активна процесуалноправна легитимация на А. за с. контрол/ сега А. за приватизация и с. контрол- АПСК/. Действително, АПСК не разполага с универсална представителна власт от името на държавата да участва във всички искови производства при и или по повод приватизационни договори, а нейните правомощия са изрично уредени в чл.19, ал.2 ЗПСК/отм./, съответно в чл.22б, ал.4 от ЗПСК, след приемане на Закона за изменение и допълнение на ЗПСК/ ДВ бр.18 от 05.03.2010 г./ В рамките на правомощията на А. при осъществяване на функциите й, свързани със следприватизационния к. е и „осъществяване на действия по предявяване и събиране на предвидените в договорите неустойки, лихви, обезщетения ….- т.4, ал.4 на чл.22б ЗПСК. Относно правомощията на АПСК е налице и задължителна съдебна практика – Тълкувателно решение на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 година.

Предвид изложеното по-горе относно правната същност на процесното споразумение, съставляващо неразделна част от приватизационния договор, липсва основание за отричане на активната процесуалноправна легитимация на ищеца/сега касатор/ по надлежно предявените искове с правно основание чл.92, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД. Това обуславя отмяна на атакуваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – София, тъй като липсва произнасяне по съществото на материалноправния спор.

Така мотивиран, Върховния касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 986 от 15.07.2009 г. по т.д. № 441/2009 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, трети състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд и за произнасяне по същество по предявените от А. за приватизация и с. к. искове с правно основание чл.92, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: