2

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 13 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по подадена от Л. Г. К., молба за отмяна на влязлото в сила решение № 565/18.05.2015 г., постановено по гр. дело № 06434/2015 г. на Пернишкия районен съд (ПРС), с което по предявен срещу нея иск на А. П. М., упражняването на родителските права върху малолетното им дете К. А. М. е предоставено на бащата, определен е режим на лични контакти с майката – молителката и последната е осъдена да заплаща на детето ежемесечна издръжка в размер 100 лв., като в нейна тежест са възложени и разноските по делото.
В молбата се навежда основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Поддържа се, че молителката, като ответник по делото, не е била призована от адреса, посочен в исковата молба, както и от постоянния и настоящия ѝ адрес, като вследствие това нарушение на чл. 38 от ГПК тя е била лишена от възможност да участва в производството по делото, което се е развило и приключило без нейно участие.
Ответникът по молбата за отмяна – ищецът А. П. М. не е подал отговор на молбата, като я оспорва в откритото съдебно заседание.
Както е прието и в определение № 3/09.01.2017 г., постановено по делото по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК, молбата за отмяната е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
Съдът е изпратил за връчване на молителката, в качеството ѝ на ответница по делото, преписите от исковата молба и приложенията ѝ на посочения от ищеца в исковата молба адрес: [населено място],[жк], [улица], бл. № 12, вх. „Б”, ап. 12. На 06.01.2015 г. връчителят е удостоверил във върнатото в цялост по делото съобщение, че адресът не е в[жк], както и че входът е заключен, няма достъп до апартамента, никой не се е отзовал на оставените съобщения и няма информация дали молителката живее на адреса. На 08.01.2015 г. съдът е разпоредил да се връчи на молителката съобщение по чл. 47 от ГПК (чрез залепване на уведомление) на същия адрес, както и ищецът да представи удостоверение за постоянния и настоящия ѝ адрес. На 12.01.2015 г. връчителят е удостоверил, че на същата дата е залепил уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на входа на блока на адреса по исковата молба, както и че молителката отново не е намерена на този адрес. С молба от 27.01.2015 г. ищецът е представил удостоверения за постоянния и настоящия адрес на молителката, които съвпадат, а именно: [населено място], [улица], като е заявил, че това е неговият адрес и молителката не живее там, което се установява и от останалите данни по делото. С определение от 28.01.2015 г. съдът, на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, е приложил по делото съобщението до молителката, изпратено на адреса по исковата молба, като го е счел за редовно връчено; постановил е и назначаване на особен представител на молителката. С определение от 17.02.2015 г. съдът ѝ е назначил за такъв адв. Н. М., чрез когото молителката е била призована и който е извършил от нейно име всички процесуални действия по делото, включително – получил е препис от решението, чиято отмяна се иска в настоящото производство.
От горното е видно, че съдът е нарушил процесуалните правила на чл. 38 и чл. 47, ал. 3, изр. 2 от ГПК, съгласно които, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото (в исковата молба) адрес, съобщенията до него се връчват на настоящия му адрес, а ако няма такъв – на постоянния му адрес, ако те са различни от посочения по делото, като ако не може да бъде намерен и там, връчването се извършва чрез залепване на настоящия, респ. – на постоянния му адрес. В случая съдът изобщо не е предприел връчване на настоящия и постоянния адрес на молителката, които съвпадат, но са различни от посочения в исковата молба адрес. Обстоятелството, че в случая настоящият и постоянен адрес на молителката е адресът на ищеца и че тя не живее там, не освобождава съда от задължението да извърши връчване, включително – чрез залепване на уведомление на този адрес, за да спази правилата по чл. 47 от ГПК – не само формално, а и предвид реалната възможност ответникът (в случая молителката), след като знае, че това е неговият настоящ, респ. – постоянен адрес, макар и да не живее там, да го посети и да се уведоми от залепеното уведомление за воденото срещу него дело, каквато е идеята на тези процесуални правила за връчване.
При така допуснатото нарушение от съда, молителката не е била уведомена за воденото срещу нея дело и е била лишена от възможността да участва лично в производството по него. Тя не е била и надлежно представлявана по делото, тъй като след като съдът не я е призовал от настоящия и постоянния ѝ адрес, включително – чрез залепване съгласно чл. 47, ал. 3, изр. 2, във вр. с ал. 1 и ал. 2 и във вр. с чл. 38 от ГПК, то не са били налице предпоставките по чл. 47, ал. 5 и ал. 6 от ГПК връчването да се приеме за редовно и да се назначи особения представител на молителката.
По изложените съображения молбата за отмяна на влязлото в сила решение на ПРС следва да бъде уважена и делото следва да се върне на същия съд – за новото му разглеждане от друг негов състав, като новото разглеждане следва да започне с надлежно връчване на молителката-ответница на преписите от исковата молба и приложенията ѝ.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОТМЕНЯ, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, влязлото в сила решение № 565/18.05.2015 г., постановено по гр. дело № 06434/2015 г. на Пернишкия районен съд;
ВРЪЩА делото на Пернишкия районен съд за ново разглеждане от друг негов състав, което следва да започне с надлежно връчване на преписите от исковата молба и приложенията ѝ.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.