6



Р Е Ш Е Н И Е


№.209

София.29.12. 2010 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЕФРЕМОВА
Б. Й.

при секретаря И. Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. Върбанова
т.дело № 509/2010 година

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационни жалби на: „К.-97” АД, гр.Пазарджик, представлявано от изпълнителния директор А. Б. и на И. Г. С. от гр.Пазарджик, срещу решение № 332/ 01.03.2010 г. по т.д.№ 1106/2008 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 47 от 03.07.2008 г. по т.д.№ 78/2008 г. на Окръжен съд – П. за обявяване неплатежоспособност и свръхзадълженост на „К. 97” АД, с начална дата на неплатежоспособността 30.05.2008 г.; откриване производство по несъстоятелност на дружеството, налагане на запор и възбрана върху имуществото на дружеството; назначаване на временен синдик и определяне датата на първото събрание на кредиторите.
В жалбите се поддържат доводи за недопустимост и неправилност на решението. Недопустимостта на съдебния акт е мотивирана с липсата на активна процесуалноправна легитимация на изпълнителния директор да подаде от името на акционерното дружество молба по чл.625 ТЗ, без да е овластен за това от общото събрание на акционерите; липсата на задължителна процесуална предпоставка за допустимост на въззивното производство, образувано по жалба на третото лице – кредитор, предвид настъпила в хода на процеса промяна на това качество, както и представляването на дружеството – длъжник от нелегитимирано лице – от синдика. С жалбите са релевирани и всички основания за неправилност на обжалвания съдебен акт по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяна на решението, поддържани и в съдебно заседание от процесуалния пълномощник на касатора С..
С определение № 413 от 29.06.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решението само по подадената от И. Г. С. касационна жалба, предвид вероятната недопустимост на въззивното решение.
Подадената от „К. – 97” АД касационна жалба е оставена без разглеждане и касационното производство е прекратено в тази част, като определението е влязло в сила.
По делото е постъпил отговор от синдика на „К. – 97” АД, чрез пълномощника му, с доводи за неоснователност на жалбите. В открито съдебно заседание на 24.11.2010 г. синдикът на дружеството е заявил становище както по допустимостта, така и по правилността на обжалвания съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията по чл.293 ГПК, приема следното:
Производството пред Окръжен съд – П. е образувано по молба по чл.625, във вр. с чл.626, ал.1 ТЗ, подадена от В. Г., в качеството му на изпълнителен директор на „К. 97” АД, гр.Пазарджик, представляващ към този момент дружеството, за откриване производство по несъстоятелност на дружеството. Предвид представените с молбата писмени доказателства, съдът по несъстоятелността е приел, че към датата, посочена в молбата - 30.05.2008 г. дружеството е в състояние на неплатежоспособност, налице е неизпълнение на изискуеми парични задължения по търговски сделки, обективно е спряло плащанията и е свръхзадължено, тъй като притежаваното от него имущество е недостатъчно да покрие паричните му задължения спрямо всички кредитори. С оглед на тези изводи, молбата е уважена.
По подадена въззивна жалба от И. Г. С., в качеството му на трето лице, имащо вземане, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, от „К. – 97” АД, въззивният съд е потвърдил решението на съда по несъстоятелността. За да постанови обжалваното решение, решаващият състав на Апелативен съд - Пловдив, след преценка на събрания по делото фактически и доказателствен материал, е приел за допустимо и правилно решението на съда по несъстоятелността, предвид икономическото състояние на дружеството – наличието на задължения, произтичащи от търговска дейност, които не може да покрие с наличното си имущество. Отчетена е липсата на стопанска дейност на длъжника от 2005 г., като евентуален източник на доходи, от което е направен извод, че затрудненията на дружеството не са временни, поради което и правилно е била уважена молбата му за откриване на производство по несъстоятелност. Въззивният съд е отчел извършеното в хода на производството погасяване на вземането на жалбоподателя И. С. от трето лице, но е направил извод, че независимо от променената роля на третото лице, това е въпрос по основателността на жалбата, а не по нейната допустимост.
Въззивното решение е процесуално недопустимо.
Действително, към момента на депозиране на въззивната жалба, И. С. е трето лице по смисъла на чл.613а, ал.2 ТЗ, легитимирано да обжалва решението за откриване производство по несъстоятелност, тъй като е кредитор с вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение по в.гр.д.№ 362/2007 г. След упражняване правото за обжалване/ след подаване на въззивната жалба/ е отпаднало качеството кредитор по см. на чл.613а, ал.2 ТЗ на С., поради погасяване на вземането му, от трето лице, по силата на договор за встъпване в дълг от 15.05.2008 г. и последващо плащане. Макар въззивният съд изключително прецизно да е преценил всички писмени доказателствени средства и доводи във връзка с допустимостта на производството, образувано по въззивна жалба на С., е направил незаконосъобразен правен извод, че погасяването на вземането на третото лице, чрез плащане, е въпрос по основателността на жалбата. В тази насока е допуснато отклонение от съществени процесуални норми, свързани с проверката относно активната процесуалноправна легитимация на въззивника и правният интерес от обжалването, за които съдът е длъжен да следи не само към момента на подаване на въззивната жалба, но и при разглеждане на делото и към момента на постановяване на въззивния съдебен акт. Изпълнението на посочените задължения на съда, като израз на служебното начало/чл.7, ал.1 ГПК/ е свързано с необходимостта да се предприемат само допустими процесуални действия при разглеждане на делото, съответно при постановяване на съдебното решение. Наличието на данни за надлежно погасяване на установено със съдебен акт вземане на въззивника С./сега касатор/, сочи на извода за несъществуване на вземането към момента на постановяване на обжалваното решение и липса на активна процесуалноправна легитимация на И. С., съответно липса на правен интерес за посоченото лице да иска постановяване на въззивно решение по същество.
По изложените съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293 ал.4, вр. с чл.270, ал.3 ГПК въззивното решение следва да се обезсили, като се прекрати производството по т.д.№ 1106/2008 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.
Като неоснователни следва да се преценят доводите на касатора за недопустимост на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, като подадена от лице без представителна власт – при липса на решение от общото събрание на акционерите за подаване на такава молба и липса на изрично овластяване на изпълнителния директор да сезира съда по несъстоятелността. С разпоредбата на чл.626, ал.2 ТЗ законодателят ясно е определил кои са активно легитимираните лица да подадат молба за откриване на производство по несъстоятелност от страна на длъжника. Практиката на Търговска колегия на ВКС по приложение на посочената разпоредба е непротиворечива и е в смисъл, че правото и задължението на управителния орган да подава молба за откриване на производство по несъстоятелност, е установено с оглед допълнително охраняване интересите на кредиторите, когато представляващият бездейства. В случая, представителната власт на В. Г., в качеството му на изпълнителен директор на „К. – 97” АД, в стадия по откриване производство по несъстоятелност на дружеството, произтича от законовата норма на чл.244, ал.4 ТЗ за овластяване на лица от състава на СД да управляват дружеството, каквото лице към момента на подаване на молбата по чл.626 ТЗ и съобразно представеното удостоверение за актуално състояние на дружеството, е именно Г.. В този смисъл са и данните от Търговския регистър както към момента на пререгистрация на акционерното дружество на 24.07.2008 г., така и към момента на последващи откази на Агенцията по вписванията/ напр. по заявления от 25.07.2008 г. – за вписване на нов състав на СД и на нов представляващ дружеството; от 01.08.2008 г. - за частично обявяване но нов устав, по съображения, че заявлението не е подадено от представителя на АД – В. Г., а от И. С., който не се легитимира като представител на дружеството и др./ Посочените данни следва да бъдат съобразени, с оглед служебното задължение на съда за проверка в Търговския регистър/ чл.23, ал.4 ЗТР/, вкл. и при извършване на преценката за допустимост на процесуалните действия на страните – търговци и техните законни представители. Позоваването от страна на касатора на практика на Наказателна колегия на ВКС – Р. № 431/15.06.2004 г., ІІ н.о., е неоснователно, тъй като посоченото решение не попада в обхвата по чл.280, ал.1 т.2 ГПК - с него съдът се е произнесъл по елементите от обективната страна на престъпление по чл.227б, ал.2 НК/престъпление против кредиторите/, а от друга страна е постановено преди изменението на ТЗ – ДВ бр.38/2006 г.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема за правилен извода на Апелативен съд – Пловдив за допустимост на молбата по чл.626 ТЗ, въз основа на която е постановено валидно и допустимо решение № 47/03.07.2008 г. по т.д.№ 78/2008 г. на Окръжен съд – П. за откриване на производство по несъстоятелност на „К. – 97” АД, гр.Пазарджик.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 332/ 01.03.2010 г. по т.д.№ 1106/2008 г. на Апелативен съд – Пловдив и ПРЕКРАТЯВА въззивното производство - по в.т.д. № 1106/2008 г. по описа на същия съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: