РЕШЕНИЕ
№ 289

София, 10. септември 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на шести юни две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 809 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд от 11.02.2011 г. по гр.д. № 873/2009, с което е потвърдено решението на Петричкия районен съд от 21.03.2006 г. по гр.д. № 36/2006, с което е уважен предявеният иск по 49 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси за отговорността на държавата за вреди, причинени на юридически лица от незаконосъобразен акт, издаден и отменен преди 12.07.2006 г. и за възникването на вземането за лихва върху дължимото обезщетение.
По поставените въпроси Върховният касационен съд намира, че съгласно т. 1 ТР № 3/22.04.2005, ВКС, ОСГК по гр.д. № 3/2004 отговорността на държавата за вреди от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, претърпени от юридически лица не може да бъде реализирана по реда на ЗОДВПГ. До 12.07.2006 г. – влизането в сила на ЗОДОВ (И.. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г.) юридическите лица можеха да претендират произтичащата от чл. 7 на Конституцията отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица чрез деликтния иск по чл. 49 ЗЗД, като вземането за обезщетение става изискуемо от отриването на дееца. От този момент възниква вземането за лихва върху, дължимото обезщетение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че наказателно постановление № 689/11.02.2003, с което е отнета в полза на държавата внесената на 19.11.2002 г. стока е отменено от съда с влязло в сила решение на 14.01.2004 г. Отнетата стока (цитрусови плодове на стойност 4.147 евро) не е продадена своевременно, поради което е унищожена.
Правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че с отменяването на наказателното постановление за отнемане на внесената стока е установена неговата незаконосъобразност. Също правилно съдът е пприел, че стоката е отнета от ищеца и обезщетението от повреждането й се дължи нему. Също правилно съдът е приел, че равностойността на стоката е обявената от вносителя цена, тъй като стоката е развалена в резултат на неправомерното й задържане. Унищожаването на стоката от ответника, след като са започнали процесите на развала е правомерно, но задържането на стоката (шест дни след въвеждането й) и несвоевременната й продажба са били неправомерни.
Неправилно въззивният съд е приел, че правната квалификация на предявения иск е чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Незаконосъобразното отнемане на внесената стока е извършено на 19.11.2002 г. – преди изменението на ЗОДВПГ с ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г. По това време отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица е могло да бъде реализирана единствено чрез деликтния иск по чл. 49 ЗЗД. При деликта вземането за обезщетение става изискуемо от откриването на дееца (в случая той е известен – М.К.) и от този момент възниква вземането за лихва върху, дължимото обезщетение.
Неправилната квалификация на предявения иск обаче не се е отразила на правилността на въззивното решение, тъй като с него е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск по чл. 49 ЗЗД със законната лихва от 19.11.2002 г.
Видно от изложеното обжалваното решение е по същество правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Ответникът по жалбата [фирма], Д. не претендира разноски.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Благоевградския окръжен съд от 11.02.2011 г. по гр.д. № 873/2009.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.