Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3

178_11_dec_290gpc_dopust.doc

Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Стефка Тодорова,

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр.дело № 178 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. на правосъдието срещу въззивно решение от 21.10.2010 г. по въззивно гр.д. № 330 /2010 г. на Великотърновския апелативен съд, г.о., с което е оставено в сила решение от 07.04.2010 г. по гр.д. № 5 / 2008 г. на Плевенския окръжен съд, с което е отхвърлен иск по чл.299 ГПК (от 1952 г., отм.) на М. на правосъдието против Й. Т. Д. за заплащане на сумата 10,079.19 лева, представляваща причинена вреда от м.о.л. на затвора в [населено място], констатирана с акт за начет с посочен номер от 2007 г., при извършена финансова ревизия по ЗДФИ и на сумата 1,443.03 лева, представляваща обезщетение за забава за посочен изтекъл период от време.

Въззивният съд е приел, че ответникът е бил служител към ДП „Фонд затворно дело”, което е самостоятелно юридическо лице, че след 05.04.2004 г. ответникът не е заемал длъжност в затвора в Б. нито по трудов, нито по граждански договор и следователно не е могъл да ощети М. на правосъдието (стр.6, най-долу) и така доказателствената сила на акта за начет по чл.301 ГПК (отм.) е опровергана, а в акта за начет липсва констатация за липса на активи от склад на ДП „Ф. з. д.” и за причинена на него вреда, поради което липсва правен интерес от конституирането му като страна в това производство и да участва като ощетено юридическо лице. Преди въззивното производство - в първоинстанционното производство Пл.ОС е отказал да конституира като ищец Държавно предприятие „Ф.з.д.” (нататък и ДП ФЗД) по искане на М. на правосъдието (нататък и МП), направено в последното съдебно заседание, произнесъл се е и е изложил мотиви едва в решението си.

Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 938 /11.07.2011 г. по процесуално-правния въпрос: може ли въззивният съд да се произнесе по порок на заповедта за уволнение, който не е въведен от ищеца с исковата молба, за който прието, че е обусловил изхода от спора и има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.

Касационните оплаквания са за съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон и необоснованост – съдът не съобразил, че затворът в Б. е териториално поделение на ДП ФЗД, което е юридическо лице и че щетата от склада на териториалното поделение, чийто м.о.л. е ответникът, е щета за ДП ФЗД, неправилен е изводът на съда, че не е следвало да конституира Държавно предприятие „Ф.з.д.”, неправилни са изводите на съда, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, който като материалноотговорно лице е допуснал липси – чл.301 ГПК и че доказателствената сила на акта за начет не е опровергана.

Ответникът Й. Т. Д. не изразява становище по основателността на касационната жалба.

По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира следното:

И. процесуалноправен въпрос е по приложението на чл.300,ал.4 ГПК от 1952 г. (отм.) - По делото се призовава като ищец ощетеното юридическо лице. Настоящият състав намира, че в производството по финансови начети по Глава 31 ГПК от 1952 г. (отм.) съдът следва да конституира ищец въз основа на твърденията в акта за начет за страната по материалното правоотношение. При противоречия в твърденията за страната, както и при противоречие между посочените в съпроводителното писмо и в акта за начет страни в материалното правоотношение, и когато от акта за начет може да се установи държавната структура, в патримониума на която е настъпила щетата, съдът следва да укаже на вносителя кой е надлежен ищец и че следва да направи искане за конституирането му.

По основателността на доводите за неправилност по чл.281 ГПК:

Производството в двете инстанции по същество е по реда на ГПК от 1952 г. (отм.), глава 31 – Производство по финансови начети.

Основателен е доводът, че в акта за начет е отразено, че щетите са настъпили за склада на затвора в Б., който е териториално поделение на ДП ФЗД и чието м.о.л. е ответникът по силата на сключен преди проверявания период трудов договор и изводите на въззивния съд за обратното (че в акта за начет липсва констатация за липса на активи от склад на ДП „Ф.з.д.” и за причинена на него вреда) са необосновани.

Основателен е доводът, че при този извод въззивният съд е приложил неправилно материалния закон – разпоредбите на чл.64а.,ал.2 (ДВ бр.120 /2002 г.) ЗИН (отм.) и чл.37,ал.2 ЗИНЗС (в сила от 2009 г.), от които следва, че складът в затвора в Б. е част от териториално поделение на ДП ФЗД в затвора в Б., както е отразено и в акта за начет, а не част от затвора в Б. като поделение на МП, поради което е съобразил неправилно, че ДП ФЗД не е страна в материалното правоотношение.

Основателен е доводът, че горните изводи са довели до неправилния извод, че ДП ФЗД не следва да бъде конституирано като страна в това производство и да участва като ощетено юридическо лице.

От изложеното следва, че с решението си въззивният съд се е произнесъл по отношение на ненадлежен ищец, което е недопустимо.

От изложеното и от правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК следва извод, че въззивното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо и делото да бъде върнато на друг състав на въззивния съд, който следва да конституира надлежния ищец ДП ФЗД и да се произнесе по иска по отношение на него.

На основание чл.294,ал.2 ГПК при повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.

Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение от 21.10.2010 г. по въззивно гр.д. № 330 /2010 г. на Великотърновския апелативен съд, г.о..

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския апелативен съд, г.о. от действието по конституиране на Държавно предприятие „Ф.з.д.” като ищец в производството по финансовия начет.

Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.