5

Р Е Ш Е Н И Е
№ 248/2014 г.
[населено място] 23.01.2015 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо търговско отделение,в открито заседание на осми декември,две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА
при участието на секретаря Наталия Такева и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 3437/2013 год.,за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от С. С. Р. против решение № ІІ – 31 от 21.05.2013 год. по гр.д.№ 198 / 2013 год. на Бургаски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 1586 / 07.11.2012 год. по гр.д.№1251/2012 год. на Бургаски районен съд.С потвърденото решение е отхвърлен предявеният от касатора против К. Т. Г. иск по чл.422 вр.с чл.124 ал.1 ГПК, за установяване съществуване вземане на ищеца от ответника, в размер на 8 100 евро, на основание запис на заповед от 17.09.2008 год., ведно със законната лихва върху същата сума от 18.10.2011 год. до изплащането й,за което е издадена заповед за изпълнение № 5801/21.10.2011 год. по ч.гр.д.№ 8908/2011 год. на Бургаски районен съд. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като постановено в противоречие с материалния закон.Счита,че недоказването на каузално правоотношение,което записа на заповед обезпечава, макар заявено от него самия, в качеството на поемател по записа,не предпоставя отхвърляне на иска,предвид абстрактния характер на записа на заповед,изключващ задължение за кредитора да твърди каквото и да било каузално правоотношение.
Ответната страна - К. Г. – оспорва касационната жалба и счита,че независимо от установимото в мотивите противоречие на въззивното решение с постановки на ТР № 4 / 2014 год. по т.д.№ 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС - т.17 , крайният резултат следва да бъде споделен, с оглед доказаното от ответника,в съответствие с разпределение на доказателствената тежест в процеса,съгласно чл.154 ал.1 ГПК, обстоятелство ,че записа на заповед не е попълнен от самия него, а единствено подписан като непопълнен бланков документ, последващо попълнен против волята му, както и като се съобрази нередовността на ефекта,поради неяснота на падежа,липса на „безусловност„ в задължаването,неяснота относно датата на издаване.
С определение № 633/ 09.07.2014 год. настоящият състав е допуснал касационно обжалване по въпроса : При твърдяна от ищеца – поемател функция на записа на заповед по обезпечаване вземането му към ответника - издател по договор за заем ,сключен помежду им,следва ли ищецът – кредитор да докаже пълно и главно предоставянето на сумата по заема,независимо от предмета на защитата на ответника?Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с т.17 от ТР № 4 / 2014 год. по т.д. № 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС.
Върховен касационен съд,първо търговско отделение, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК , доводите и възраженията на страните , за да се произнесе съобрази следното :
В обстоятелствената част на исковата молба се упоменава, че записа на заповед,въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.9 пр.първо ГПК- абсолютна процесуална предпоставка за образуването на производството по чл.422 ал.1 ГПК, обезпечава задължение на ответника към ищеца за връщане на предоставена по договор за заем парична сума.В отговора на ответника се оспорва автентичността на записа на заповед – по отношение подпис на издателя,както и че ръкописният текст в попълнената в начален бланков вид ценна книга,не изхожда от него.Оспорва се съществуването на каквото и да било задължение към ищеца,вкл. по договор за заем.Напълно неконкретизирано се сочи,че във връзка с правоотношения между страните / непосочени по основание / през 2008 год. ответникът е попълвал съставени от ищеца бланкови документи,което би обяснило и евентуалния му подпис като издател.Оспорва се редовността на записа на заповед, тъй като липсва „ безусловност „ на задължаването / чл.535 т.2 ТЗ /,за което страната изхожда от бланковото оформяне на документа с реквизити за оформяне от две лица издатели / според страната - за „съвместно задължаване „ / ,но фактически попълнен само от издател – ответника,при това с погрешно посочен единен граждански номер.Сочи и неяснота на датата на издаване, посочена в титулната част като 17.09.008 г., а под текста - като 05.12.20. както и на падежа, изписан както следва : „ 30.11.008 „ / цифром / , съответно - „ тридесети 11 год. 2008 год. ” / частично словом / .Очевидно с оглед защитната позиция на ответника, но едва в писмената си защита , ищецът е заявил, че записа на заповед следва да се кредитира в качеството му на разписка за получената в заем сума.
За да потвърди първоинстанционното решение,с което е отхвърлен предявеният установителен иск по чл.422 вр. с чл.124 ал.1 ГПК, въззивният съд е приел,че след като ищецът – кредитор е въвел с исковата молба връзка на издадения запис на заповед с каузално правоотношение по заем с ответника – длъжник и издател на записа на заповед, в тежест на ищеца е установяване предоставянето на сумата по заема и изобщо – фактите,от които вземането произтича,което не е сторено в процеса.Въззивният съд е изложил мотиви относно редовността на менителничния ефект.Цитирал е задължителна съдебна практика,че не всеки нередовен запис на заповед се конвертира в разписка, нито настоящият редовен запис на заповед съставлява такава.
По правния въпрос :
Съгласно т.17 на ТР № 4 / 2014 год. ищецът – поемател по запис на заповед, за съществуване вземането по която предявява иска по чл. 422 ал.1 ГПК,не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение във връзка с което е издаден записа на заповед.С въвеждането на такова твърдение от някоя от страните в производството по чл.422 ал.1 ГПК,подлежи на доказване и каузалното правоотношение,но само доколкото възраженията,основани на това правоотношение,биха имали за последица погасяване вземането по записа на заповед.По правилото на чл.154 ал.1 ГПК всяка от страните доказва фактите на които основава твърденията и възраженията си,обуславящи за претендираното,съответно отричаното право.Именно във връзка с разпределение тежестта на доказване,съгласно чл.154 ал.1 ГПК и основанието на вземането на ищеца - абстрактна правна сделка,изрично в мотивите към т.17 на ТР № 4 / 2014 год. на ОСГТК на ВКС се приема,че ищецът – кредитор,сочещ обезпечителна функция на записа на заповед спрямо каузално правоотношение, доказва вземането си, основано на менителничния ефект.Не би могло да се вмени в тежест на кредитора – поемател по записа на заповед,установяването на обстоятелство,за позоваване на което няма изначален правен интерес в производството по чл.422 ал.1ГПК,съгласно преждепосоченото в мотивите на Тълкувателното решение:че не следва да сочи и доказва връзка между абстрактното с конкретно каузално правоотношение.Твърдението му за кауза в процеса е обуславящо единствено за предмета на защитата на ответника – длъжник по записа.Ако той би потвърдил същата кауза,на доказване биха подлежащи само релативните му възражения за несъществуване или погасяване на вземането.Ако би твърдял различна кауза,съгласно Тълкувателното решение, всяка от страните доказва твърдяната от нея кауза.Доказването на каузата на ищеца в този случай,обаче,в съответствие с мотивите на т.17 в цялост,се обуславя не от основанието на иска, а от осъществяваната от ответника защита и цели да обори доказвана от ответника,различна от действителната,каузална причина за издаването на ефекта,респ.недължимост на вземането на това основание,предвид правопогасяващи,правоизключващи или правоунищожаващи възражения.
В обобщение: Ищецът носи тежестта да установи само редовен от външна страна запис на заповед.Интерес,но не и задължение,от установяване на каузална причина за издаване записа на заповед,ищецът би имал само с цел преодоляване защитата на ответника,в случай че същият би твърдял и доказвал различна от действителната каузална причина за издаване на менителничния ефект.За посочването на кауза,но недоказването й,ищецът не би могъл да се санкционира с отхвърляне на иска,основан на абстрактната правна сделка,независимо от защитата на ответника .
По основателността на касационната жалба :
С оглед отговора на правния въпрос,въззивното решение се явява постановено в противоречие с материалния закон - т.17 ТР № 4 / 2014 год. по т.д.№ 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС.Недоказването от ищеца на сключено с ответника каузално правоотношение по договор за заем , посочен като причина за издаване на менителничния ефект, не съставлява основание за отхвърляне на иска при констатирана редовност на записа на заповед и независимо от предмета на защитата на ответника.Редовността на записа на заповед се споделя и от настоящия състав. Попълването на текста на ценната книга от лице, различно от издателя, при потвърдена автентичност на подписа му, не обосновава извод за неформирана от издателя му воля за задължаване съгласно текста на документа.Фигурирането на две пълно изписани и еднакво ясни дати би внесло неяснота относно друг задължителен реквизит на ценната книга – дата на издаването й / чл.535 т. 6 пр. първо ТЗ /, но не такъв е настоящия случай . Пълна и ясна е единствено датата на издаване, посочена в титулната част - 17.09.2008 год. .Поставената под текста на документа дата е непълна, недовършена в изписването / 05 12 20 / и като такава приравнима на липса на дата,непротивопоставима на ясно изводимата друга такава.Неоснователно е и възражението за липса на падеж / чл.535 т.3 ТЗ /,посочен цифром и частично / само досежно датата / словом, по начин съдържащ непълнота единствено в изписването на годината като „008”,но при последващото й пълно изписване в текста на документа – „2008 год.”.Логичната невъзможност на друга,освен „2 „, начална цифра на годината на падежа, идентично възпроизведена и в пълен вид,не оставя съмнение и относно този реквизит на ценната книга.ЕГН на издателя не е реквизит от индивидуализацията му,съгласно чл.535 ТЗ, поради което и упоменаването на погрешен такъв не опорочава ценната книга,при доказана автентичност на подписа на издател, като изходящ от ответника / чл.535 т.7 ТЗ / .Възражението за липса на реквизит по чл.535 т.2 ТЗ – „безусловно обещание за плащане „ - по начало не почива на релевантни доводи.Бланковото оформяне на документа, като пригоден за повече от един издател, но фактическото му попълване от един,не въвежда условие за плащането. По начало неясно е какво ответникът противопоставя под „съвместно задължаване„,доколкото записа на заповед не съдържа подобно волеизявление,нито се твърди каузално правоотношение ,обезпечавано със същия, по което задължено е и друго, освен ответника лице.
Следователно, въззивното решение ще следва да бъде отменено и вместо това постановено решение,с което да бъде установено вземането на ищеца в размер на 8100 евро, ведно със законната лихва върху същата сума от подаване заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение – 18.10.2011 год..В съответствие с т.12 на ТР № 4 / 2014 год. на ОСГТК на ВКС ще следва да бъде постановен осъдителен диспозитив за понесените в производството на всички фази разноски, съответно : 884,52 лв. – за заповедното, 1617,52 лв.- за първоинстанционното , 316,84 лв. – за въззивна и 354 лв. – за касационна инстанция .
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № ІІ–31 от 21.05.2013 год. по гр.д.№ 198 / 2013 год. на Бургаски окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл.422 ал.1 ГПК , по предявения от С. С. Р.,гр.Н.,обл.Стара З.,ул.„Св.Св. К. и М. „ № 27 против К. Т. Г. от [населено място] , [жк], [жилищен адрес] , ет.4 , иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК, че К. Т. Г. дължи на С. С. Р. сумата от 8 100 / осем хиляди и сто / евро, ведно със законната лихва върху същата от 18.10.2011 год. до окончателното й изплащане, на основание запис на заповед от 17.09.2008 година .
ОСЪЖДА К. Т. Г. да заплати С. С. Р. , на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.1 ГПК понесените в производството разноски в размер на общо 3 172,88 лева.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :