Р Е Ш Е Н И Е

№ 107

гр.София, 02.04.2015 г.


Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
единадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 6551/ 2014 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 1447/ 15.12.2014 г. на ВКС, ІV г.о. по настоящето дело, по жалба на М. В. Г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 221 от 24.06.2014 г. по гр.д.№ 307/ 2014 г., само в частта му, с която е обезсилено решение на Генералтошевски районен съд по гр.д.№ 55/ 2013 г. и е прекратено производството по предявените от М. В. Г. против П. В. К. и П. И. К. искове за обявяване на нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № ***, т.*, рег.№ ****, н.д.№ 868/ 2009 г. на нотариус рег.№ ***, до размер ½ идеална част, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и липса на съгласие и за унищожаването на същия договор, до размер ½ идеална част, поради невъзможност на прехвърлителката да разбира свойството и значението на постъпките си.
Обжалването е допуснато по процесуалноправния въпрос за правомощията на въззивния съд да обезсили обжалвано пред него първоинстанционно решение и да прекрати производството по предявените искове поради нередовност на исковата молба, без да са дадени преди това указания за отстраняването им. Този въпрос е разрешен по задължителен за всички съдилища начин с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/ 2013 г. на Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд. В т.5 от същото е прието, че в хипотезите на нередовност на исковата молба (извън случаите на противоречие между обстоятелствената й част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице), са приложими разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/ 2001 от 17.07.2001 г. по тълк.д.№ 1/ 2001 г. на Общо събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд. Въззивният съд е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор и съгласно чл.129 ал.2 ГПК дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. В случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати. От така даденото задължително тълкуване следва, че е недопустимо въззивният съд да обезсили решението на първата инстанция и да прекрати производството по предявените искове, без преди това да е изпълнил задълженията си по чл.129 ал.2 ГПК.
В обжалваното решение процесуалноправният въпрос е разрешен в противоречие с цитираната задължителна практика на Върховния касационен съд. За да обезсили първоинстанционното решение, въззивният съд посочил, че исковата молба, с която са предявени исковете за обявяване на нищожност на алеаторен договор поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и липса на съгласие, както и за унищожаването му поради невъзможност на прехвърлителката да разбира и ръководи действията си към датата на сключването му, е била нередовна Нередовността се състои в липса на изложение на фактически обстоятелства, на които се основава искането за установяване на нищожността, съответно за унищожаването на договора. Тази нередовност не е отстранена, въпреки предприетите за целта действия на първата инстанция, като в уточняващата молба на ищцата също не са посочени обстоятелства, които да водят до нищожност или унищожаване на сделката. Въззивният съд не предприел действията по чл.129 ал.2 ГПК, а с решението си по делото обезсилил първоинстанционния акт и прекратил производството по предявените с нередовната искова молба претенции. В тази част въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл.281 т.3 пр.2 ГПК – което налага отмяната му. Спорът не може да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция, тъй като няма произнасяне по основателността на исковете от въззивния съд. Делото следва да бъде върнато на този съд за ново разглеждане от друг състав за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, ако съставът намери исковата молба за нередовна.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да има предвид, че в исковата и уточняващата молба по делото ищцата е изложила надлежно фактически твърдения, обуславящи опорочаване на волеизявлението на прехвърлителя по процесния договор. В изпълнение на указанията на първоинстанционният съд за отстраняване на нередовности на исковата молба, ищцата е депозирала уточняваща молба (вх.№ 522/ 13.02.2013 г.), в която е посочила какви са пороците на сделката. Те са: извършването й от пълномощник без надлежна представителна власт, доколкото пълномощното с нотариална заверка рег.№ ****/ 10.09.2009 г. не създава такава власт, тъй като не са били налице предпоставките за поставяне на отпечатък от палец на упълномощителя вместо подпис; защото прехвърлителя е бил в тежко здравословно състояние, предшестващо неминуема и в близко време смърт, за което приобретателят е знаел; защото сделката прикрива истинската воля на страните по нея – прехвърлителят е искал да надари приобретателя. Преди първото съдебно заседание по делото (с молба вх.№ 1849/ 11.06.2013 г.) ищцата е представила поправена искова молба, в която е изложила допълнително следните фактически твърдения: предвид здравословното състояние на прехвърлителката по алеаторния договор, тя не е била в състояние да разбира и ръководи действията си; договорът е сключен с цел ищцата да бъде лишена от наследствената част, която би получила при смъртта на прехвърлителя. При тези фактически твърдения към съда е отправено искане за прогласяване на нищожността, евентуално – за унищожаване на договора. Исковата молба не може да се счете нередовна, защото ищцата е квалифицирала тези факти като противоречие със закона и добрите нрави, заобикаляне на закона, липса на съгласие и невъзможност на прехвърлителя да разбира и ръководи действията си. Дадената от страната квалификация не обвързва съда. Той сам е длъжен да посочи дали според твърдяните факти сделката противоречи на императивна правна разпоредба или я заобикаля, накърнява ли добрите нрави, налице ли е съгласие за извършването й и дали прехвърлителят е бил в състояние да разбира и ръководи постъпките си. Ако твърдяните факти не могат да се подведат под никоя от тези хипотези (определянето на съответната правна норма също е задължение на съда), то исковете са неоснователни, а не недопустими.
Твърденията, че сделката прикрива истинската воля на страните по нея, тъй като прехвърлителката е искала да надари приобретателката, и че е оформена като възмезден договор единствено с цел ищцата да бъде лишена от запазената й част от наследството на майка й, са за релативна симулация (чл.26 ал.2 изр.1 пр.5 ЗЗД). Ищцата е изложила всички обстоятелства, които попадат в хипотезата на чл.17 ал.1 ЗЗД и не е искала установяване със сила на пресъдено нещо на прикритата сделка (дарение), а единствено прогласяване на нищожността на привидната (договор за издръжка и гледане). Въпрос по същество е дали при извършване на сделката чрез пълномощник, овластен да договаря сам със себе си, може да е налице характерният за симулацията явен и скрит характер на изявленията на страните по сделката.
Квалификацията на искането за обявяване на нищожност на сделката поради извършването й от пълномощник без надлежна представителна власт, е за прогласяване на относителна недействителност поради липса на потвърждение (чл.42 ал.2 ЗЗД – вж решение № 337/ 14.10.2014 г. по гр.д.№ 3598/ 2014 г., ІV г.о., ВКС). Обстоятелството, че не се иска установяване с диспозитив на нищожността на упълномощителната сделка, не е пречка съдът да се произнесе по твърдението за наличие на такава в мотивите, като посочи били ли са налице предпоставките за поставяне на отпечатък от палец на упълномощителя вместо подпис, а ако не са – опорочава ли това нотариалното удостоверяване до степен нищожност.
Твърденията, че предвид здравословното състояние на прехвърлителката по алеаторния договор, тя не е била в състояние да разбира и ръководи действията си, следва да се подведат под хипотезата на чл.31 ЗЗД (срв. решение № 309/ 14.07.2011 г. по гр.д.№ 1890/ 2010 г., ІV г.о. ВКС). При произнасянето по този иск съдът следва да има предвид уеднаквената с решение № 113/ 31.05.2012 г. по гр.д.№ 1677/ 2010 г., ІV г.о., ВКС, съдебна практика, според която по такава претенция съдът е длъжен да разгледа инцидентно доводите за нищожност или унищожаемост на упълномощителната сделка, без оглед че за това не е предявен иск или, ако е бил предявен, че производството по него е прекратено.
По така заявените претенции исковата молба не е нередовна, защото са изложени фактически обстоятелства, на които се основава искането за установяване на нищожност на сделката поради привидност, евентуално за установяване на относителната й недействителност като извършена от представител без надлежно учредена представителна власт, евентуално – за унищожаването й поради невъзможност на прехвърлителя да разбира и ръководи постъпките си. По тези искове спорът следва да бъде разгледан по същество, като въззивната инстанция формира собствени изводи относно това, налице ли са твърдяните факти и дали ако са налице, от тях произтичат претендираните от ищцата правни последици.
Що се касае до твърденията, че прехвърлителката е била в тежко здравословно състояние, предшестващо неминуема и в близко време смърт, което е било известно на приобретателката, те следва да се подведат към нормата на чл.26 ал.2 изр.1 пр.4 ЗЗД – нищожност поради липса на основание. По тези доводи вече има постановено и влязло в сила решение (в тази част въззивният съдебен акт не е допуснат до касационно обжалване), поради което при новото разглеждане на делото произнасяне по тях не може да има.
Ако въззивният съд счете, че са предявени и други искове, за които няма изложени фактически твърдения, преди да прекрати производството по тях, той следва да изиска отстраняване на нередовностите на исковата молба, съгласно посоченото по-горе Тълкувателно решение.
Отговорността за направените в касационното производство разноски следва да бъде разпределена от въззивния съд при новото разглеждане на делото (чл.294 ал.2 ГПК), съобразно изхода от спора.
По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение на Добрички окръжен съд № 221 от 24.06.2014 г. по гр.д.№ 307/ 2014 г. в частта му, с която е обезсилено решение на Генералтошевски районен съд по гр.д.№ 55/ 2013 г. и е прекратено производството по предявените от М. В. Г. против П. В. К. и П. И. К. искове за обявяване на недействителността, евентуално за унищожаването, на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № ***, т.*, рег.№ ****, н.д.№ 868/ 2009 г. на нотариус рег.№ ***, до размер ½ идеална част, и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане в тази част от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: