Р Е Ш Е Н И Е
                                   
                           № 849
                             София, 09.11.2009 год.
                                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

  
   
            Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и девета година, в състав:


      Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
              Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
                                                                                   ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА


            при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№ 3381 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по к. жалба на Б. И. П. от гр. Т., К. , срещу решение №299 от 24.03.08г. по гр.д. №782/07г. на Софийския апелативен съд.
В жалбата се поддържа оплакване за допуснато от съда нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281, т.3, пр.1 от ГПК. Жалбоподателят счита, че след като М. на в. р. е част от административния апарат на държавата, то и дейността по връчване на съдебни книжа в чужбина е административна дейност. За настъпилите в резултат на бездействието на служителите на министерството вреди, отговорността следва да е по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Като е приел, че дейността не е административна и не може да се ангажира отговорността на министерството по чл.1 от ЗОДОВ, въззивният съд е постановил неправилно решение.
Ответникът в производството М. на в. р. оспорва жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита жалбата за процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение.
С определение №375 от 30.09.08г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса дали дейността по връчване на съдебни книжа, възложена на консулствата на Република България в чужбина, е административна или не.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Б. И. П. е предявил срещу М. на в. р. на Република България иск, който е квалифицирал по чл.1 от ЗОДВПГ /сега – ЗОДОВ/. В обстоятелствената част на исковата молба е твърдял, че като ищец по гр.д. №240/2000г. на Б. окръжен съд е претърпял неимуществени вреди от несвоевременното връчване на съдебни книжа /призовки/ на ответника по делото. Твърдял е, че служителите на министерството са проявили недопустимо бездействие, в резултат на което ответникът, който е с местожителство в К. , не е бил призован за съдебното заседание на 14.09.2000г. и делото се е гледало едва на 13.11.2000г. Претендирал е сумата от 25 000лв., представляваща неимуществени вреди от забавеното връчване на съдебните книжа.
Първоинстанционнят съд е квалифицирал иска по чл.1 от ЗОДОВ и го е уважил частично за сумата от 5000лв.
С обжалваното в настоящото производство решение състав на Софийския апелативен съд е приел, че искът е изцяло неоснователен, тъй като дейността по връчване на съдебни книжа не е административна по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ и не може на това основание да се ангажира отговорността на МнВР.
Изводът на въззивния съд за характера на дейността по връчване на съдебни книжа е правилен.
В законодателството няма легална дефиниция коя дейност е административна и затова този въпрос следва да се решава с оглед спецификите на конкретния спор. Във всички случаи следва да се изхожда не само от органа, който осъществява съответната дейност – дали той е част от административния апарат на държавата или не, но и от това дали самата дейност има властнически характер или не, дали се касае за административна услуга, или за друг вид дейност.
В настоящия случай става въпрос за дейност на служители на МнВР по връчване на съдебни книжа, съобразно чл.8, ал.1 от К. за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела. Тази дейност се подчинява на общите правила на ГПК за връчване на съобщения. Въпреки че се извършва от служители на министерство, което е част от изпълнителната власт, дейността няма административен характер, тъй като не се характеризира с властнически правомощия, нито пък представлява административна услуга. Дейността с нищо не се отличава от тази, която се осъществява от службите по връчване на призовки и съдебни книжа в България, съобразно П. за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища. Това е помощна дейност, която цели създаване на предпоставки за осъществяване на правосъдната дейност на съдилищата. Доколкото е тясно свързана с правосъдната дейност, тя не може да се разглежда като административна, независимо от органа, който я осъществява. Определящ в случая е характерът на дейността, а не органът, който я извършва.
Въпреки правилния извод, че отговорността на ответника не може да бъде ангажирана на основание чл.1 от ЗОДОВ, въззивният съд е постановил неправилно решение. Предявеният иск е за неимуществени вреди от несвоевременно връчване на съдебни книжа. Съдът е длъжен да даде вярната квалификация на иска, като изхожда от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, без да е обвързан от квалификацията, която ищецът е дал на спорното право. В случая искът не може да бъде квалифициран по чл.1 от ЗОДОВ, но от това не следва извод за неговата неоснователност. Той следва да бъде разгледан на предявеното основание, което в случая е чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД. Въпреки неточната квалификация, която първоинстанционният съд е дал, той е разгледал предявения иск, тъй като е обсъдил твърденията за виновни противоправни действия на служители на ответника, както и твърденията за причинени от тях неимуществени вреди. Като е достигнал до правилния извод, че дейността по връчване на съдебни книжа не е административна, въззивният съд е следвало да даде вярната квалификация на предявения иск и да го разгледа по същество, като прецени на първо място дали в случая са налице противоправни действия на служители на ответника /вината се предполага до доказване на противното/ и дали те са причинили вреди на ищеца. В зависимост от отговорите на тези въпроси, той е следвало да постанови решение по съществото на правния спор, като даде вярна квалификация на иска. Като не е изпълнил това свое задължение, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Водим от изложеното и на основание чл.293, ал.1, пр.3 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на I ГО,

Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №299 от 24.03.08г. по гр.д. №782/07г. на Софийския апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: