5

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на девети декември две хиляди и десета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
АЛЕКСЕЙ ИВАНОВ
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1534 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 1695 от 23.12.2009 година е допуснато касационно обжалване на решение № 224 от 29.06.2009 година по гр.д. № 433/2009 година на Русенски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от В. И. В. от [населено място] против Г. И. Р. и Р. Д. Р. от [населено място] за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 164 от 19.12.1997 г. Касационно обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото въпрос по приложението на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, а именно по какви критерии се определя обема на престацията за гледане и издръжка по алеаторен договор и отчитат ли се потребностите на кредитора, неговата възможност да се справи сам и възможностите на длъжника да предостави договореното в пълния му обем.
В обжалваното въззивно решение № 224 от 29.06.2009 година по гр.д. № 433/2009 година на Русенски окръжен съд е прието, че приобретателят по алеаторния договор следва да осигурява ежедневно всички необходими условия за нормален и спокоен живот на прехвърлителя, независимо от възможностите на последния да се справя сам с ежедневните нужди на бита; че когато здравословно състояние на прехвърлителя налага полагане на ежедневни грижи, то тези грижи следва да бъдат полагани лично от приобретателя; че грижите, полагани от трето лице, макар и натоварено за това от длъжника, не могат да бъдат зачетени като изпълнение на договора.
В решение № 26 от 06.02.2009 г. по гр.д. № 5524/2007 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд е прието, че за да прецени налице ли е неизпълнение на договора, съдът следва да прецени обема на договорните задължения, тълкувайки клаузите на договора; да дефинира същността на поетото задължение за гледане и издръжка, съпоставено с конкретните нужди на кредитора, като съобрази възрастта му и здравословното му състояние в рамките на срока, за който се поддържа, че е налице неизпълнение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно следното становище.
Договорите за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане са вид ненаименован алеаторен договор. Съдържанието на насрещните права и задължения по договора се определя по съгласие на страните, които съгласно чл. 9 ЗЗД могат свободно да определят това съдържание, доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Специфичността на съдържанието на задължението за гледане, подчинено на нравствено етични изисквания, следва от постигнатото между страните съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен случай; с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможностите му да се справя сам. Издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния и обем и независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка - дължимата издръжка не се подчинява на правилата за издръжка, уредени в Семейния кодекс, тъй като се касае за договорно задължение, неизпълнението на което може да доведе до разваляне на договора. Възможностите на длъжника да предостави договореното са без значение – целта на договора е нуждите на прехвърлителя на имота да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници, поради което длъжникът не може да се позовава на обективна невъзможност да предостави обещаното по договора. Липсата на парични средства за изпълнение на задължението за издръжка, било в натура, било в пари, не освобождава длъжника от отговорност.
Ако кредиторът не приема изпълнението без основателна причина за това, той се поставя в забава, което освобождава длъжника от забава, но не и от задължението за изпълнение.
Длъжникът обаче не може да натрапи на кредитора грижи, които той не е готов да приеме; да му наложи начин на живот, който не е готов да следва, макар и по-задоволителен в социално-битов план. Изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато то не е детайлно уговорено, се определя от действителните нужди на кредитора. Ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал удовлетворен, неговите наследници не могат да искат разваляне на договора.
За да уважи предявения иск с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД, Русенски окръжен съд е приел за установено, че с нотариален акт № 164 от 19.12.1997 г., дело № 13671/1997 година на нотариус при Русенски районен съд, И. В. М. прехвърлил на ответницата Г. И. Р., по време на брака и с ответника Р. Р., собствеността върху дворно място от 849 кв.м. в [населено място], Р. ведно с построената в него жилищна и стопански сгради и 4/6 ид. части от празно дворно място, цялото от 610 кв.м., находящо се в същото село, срещу задължение на преобретателката да осигури на прехвърлителя издръжка и гледане, тих и спокоен живот, какъвто е водил до сега, при запазено право на прехвърлителя да обитава и ползва имотите пожизнено. Прието е, че в последните години от живота си, прехвърлителят е бил с влошено здравословно състояние, което е налагало полагане на ежедневни грижи; че тези грижи са били полагани от трето лице, без това да е предвидено като клауза в договора, а грижите, полагани от приобретателите са били епизодични, предвид което е налице неизпълнение на договора, обуславящо развалянето му на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД.
В касационна жалба против решението на Русенски окръжен съд, постъпила от Г. И. Р. и Р. Д. Р. се поддържа, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост, игнорирайки показанията на разпитаните по делото свидетели Д. Б. и М. Г. и е формирал неправилен извод, че приобретателите не са изпълнили договорното си задължение в пълния му обем.
Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания за основателни.
Съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост; не е изследвал в пълнота изпълнението на задължението за гледане и издръжка в продължение на целия период на действие на договора; приемал ли е прехвърлителят предоставените му грижи в този им обем и изпълнение на задължението за грижи чрез полагането им от трето лице.
От показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява по безпротиворечив начин, че след смъртта на съпругата му М. М. през 1994 г., И. В. М. е останал да живее в [населено място], като грижите за домакинството му са били полагани от неговата дъщеря – ответницата Г. И. Р.. Свидетелката Д. Б. установява, че ответницата Р. е посещавала баща си винаги през почивните и дни, полагайки грижи за домакинството му. Съгласно показанията на Г. В., за прехвърлителя И. М. се е грижела дъщеря му Г., която го е водела и на прегледи в [населено място]. Свидетелката П. С. установява, че ответницата Р., често заедно с цялото си семейство, се е грижела за поддържане на дома на баща си; изпращала е храна и лекарства, а при невъзможност да закупи необходимото я е молела за съдействие, заплащайки стойността на покупките; по нейна молба, свидетелката е помагала на прехвърлителя в бита и през делничните дни, а съгласно показанията на свидетелите М. Г. и А. В., ответницата е носела на баща си храна от Р. всяка седмица, грижела се е за домакинството му. Показанията на свидетелите са безпротиворечиви и относно обстоятелството, че прехвърлителят е приемал и е бил напълно доволен от така полаганите за него грижи; че е бил изцяло задоволен от начина, по който приобретателите по договора изпълняват задълженията си. Без противоречия в показанията на свидетелите се установява и обстоятелството, че здравословното състояние на прехвърлителя се е влошило в последния месец от живота му, когато не е можел да се обслужва сам; че до този момент е бил здрав и жизнен - работел е на нивите си ведно със свидетелката М. Г., с която са установили близки отношения; че е предпочитал да води самостоятелен живот ведно с приятелката си М. Г. и е отказвал да се премести в [населено място] в дома на дъщеря си Г. Р.. Установява се, че е отказал да се премести в [населено място] и след като не е бил в състояние да се грижи за себе си и преките ежедневни грижи са били поети от близката му М. Г., за които грижи ответницата Г. Р. е заплатила, едновременно с това поемайки и разходите за медикаменти, а след смъртта му и разходите за погребението му.
Така установените факти обуславят извод, че ответницата Г. Р., подпомагана от съпруга си - ответникът Р. Р., е изпълнявала договорното си задължение за издръжка и гледане в съответствие с нуждите и волята на прехвърлителя, осигурявайки му спокоен живот, съобразно предпочитанията му. Прехвърлителят е приемал този начин на изпълнение, отговарящ на установените му навици – здравословното му състояние не е налагало непрекъснати грижи, поради което неговата дъщеря Г. Р. не е живеела постоянно с него, а е помагала при възникнала нужда, в т.ч. за ежеседмичната хигиена на дома, за храна, лекарства и го е придружавала при нужда до болнични заведения. Обстоятелството, че ответницата е полагала преките грижи за бита на прехвърлителя в почивните дни не сочи за епизодичност в изпълнението, тъй като престираното е отговаряло на действителните нужди на прехвърлителя според разбиранията му. Не сочи за неизпълнение на договора и обстоятелството, че в последния месец от живота на прехвърлителя преките ежедневни грижи са били полагани чрез трето лице, независимо от липсата на договорна клауза за това, тъй като този начин на изпълнение е бил приет от кредитора. Алеаторният договор е бил изпълнен в уговорения обем – на прехвърлителя са били осигурени грижи и издръжка съобразно нуждите му, а изпълнението чрез трето лице е било прието и предпочетено от прехвърлителя.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, следва да бъде отменено и постановено ново решение по съществото на гражданския спор, с което предявения иск с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на алеаторния договор, сключен на 19.12.1987 г. следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на касаторите, ответници в първоинстанционното производство, следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски, възлизащи на обща стойност 3530 лева, в т.ч. 30 лева внесена държавна такса и 3500 лева изплатени адвокатски възнаграждения по договори за правна защита от 26.08.2008 г.; 09.06.2009 г. и 06.12.2010 г. с адвокат М. К. от Адвокатска колегия [населено място].
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 224 от 29.06.2009 година по гр.д. № 433/2009 година на Русенски окръжен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. И. В. от [населено място] против Г. И. Р. и Р. Д. Р. от [населено място] иск с правно основание 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 164 от 19.12.1997 г.
ОСЪЖДА В. И. В. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на Г. И. Р. с ЕГН [ЕГН] и Р. Д. Р. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], сумата 3530 (три хиляди петстотин и тридесет) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: