4

Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

при участието на секретаря Лилия Златкова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 3664/2013 година

Производство по чл.290 и сл.ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. В. С., действащ като [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] чрез процесуалния му представител адв.Л. И. срещу въззивно решение № 291 от 17.05.2013 г. по в.гр.д. № 134/2013 г. на Плевенския окръжен съд, с което е отменено решение № 1856 от 13.12.2012 г. по гр.д. № 4460/2012 г. на Плевенския районен съд и при условията на чл.271, ал.1 ГПК е постановил друго, с което на основание чл.55,ал.1,пр.3 във вр. с чл.57, ал.2 ЗЗД е осъдил касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата 11 079.70 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.08.2012 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски, направени за двете инстанции в размер на 2 037.20 лв.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, с искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново въззивно разглеждане, или постановяване на решение по същество за отхвърляне на предявения иск, с присъждане на разноски. Твърди се, че в противоречие с всички събрани доказателства по спора /гласни, писмени и заключение на съдебно-счетоводна експертиза/, според които фактури за процесните материали не са му били издадени от ищеца и същите не са осчетоводени при страните е направен извод, че е налице презумпцията на чл.301 ТЗ, след като не се е противопоставил на действията на третото лице, действало без представителна власт.
Ответната страна [фирма] оспорва касационната жалба и моли да се остави въззивното решение като правилно постановено. Претендира присъждане на разноски.
С определение № 485 от 25.07.2014 г. настоящият състав е допуснал касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието на даденото от въззивния съд разрешение по въпроса за приложението на чл.301 ТЗ по отношение резултата от действия на трети за дружеството - купувач лица с разрешението, дадено с Решение № 62 от 25.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 546/2008 г., II т.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за изработка от 03.01.2010 г., по силата на който ответникът-едноличен търговец, в качеството си на изпълнител е поел задължение да изработва медицински изделия по поръчка – ортопедични обувки, съобразно възложеното от [фирма], [населено място]. Договорът бил прекратен от възложителя на 10.10.2011 г., като спорен по делото бил въпросът- налице ли е неоснователно обогатяване от страна на ответния ЕТ за сметка на ищцовото дружество в резултат на прекратения договор за изработка със стойността на закупени материали със средства на ищеца [фирма], [населено място] на стойност 11 079,73 лв., предадени на ответника по 11 бр. стокови разписки в периода 10.03.2010 г. – 30.11.2011 г.
Възраженията на ответника, че на първо място не е упълномощавал надлежно лицето С. В. да подписва от негово име и за негова сметка каквито и да било документи, както и да получава материали във връзка със сключения договор от 03.01.2010 г. за изработка на ортопедични обувки, както и че съгласно сключения договор, той е следвало в качеството си на изпълнител да изработва обувките по свой проект и със свои материали, в подкрепа на което се позовал на заключението на ССЕ, според което през 2010 г. закупил материали, които са отчетени и заприходени в счетоводните му книги на стойност 36 727,17 лв. без ДДС, а през 2011 г. - на стойност 3372,00 лв. без ДДС, са счетени за неоснователни. Изложени са съображения, че стоковите разписки представляват счетоводни документи, които изпълняват функцията на приемо-предавателен протокол и са доказателство за фактическото предаване и приемане на една стока, като в случая липсата на счетоводно отразяване на това разместване на стоки в счетоводството на ответника, както и на издадени от ищеца фактури на името на ответния едноличен търговец за предадените му материали са ирелевантни и не могат да оборят обстоятелството, че по силата на тези разписки последният е получил определен вид и количество материали. Безспорно било установено, че лицето С. В., подписало стоковите разписки и конституирано като трето лице – помагач в процеса, е работило във фирмата на изпълнителя по договора за изработка, като със съгласието на едноличния собственик на фирмата –изпълнител е ползвало печата на същата. Като се позовал на разпоредбата на чл.301 от ТЗ, според която когато едно лице действа от името на търговец, без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването им е приел, че в случая, от страна на ответника не са представени никакви доказателства, че е извършил действия или по какъвто и да било начин се е противопоставил на действията на лицето В., извършени от негово име, без надлежна представителна власт. В заключение, като изложил, че предявеният иск черпи своето основание в чл.55, ал.1, пр.3 във вр. с чл.57 ЗЗД, неправилно квалифициран в обжалваното решение по чл.59 ЗЗД, въззивният приел, че обжалваният съдебен акт, с който искът е отхвърлен е неправилен, а не недопустим, поради което го отменил и осъдил настоящия касатор да заплати на ищеца претендираната равностойност на материалите, предадени с процесните 11 бр. стокови разписки.
Касационната жалба е основателна.
Направените с обжалваното решение правни изводи противоречат на материалния закон. Решаващият състав неправилно е счел за доказано с представените 11 бр. стокови разписки предаването на материалите, чиято стойност се претендира, прилагайки разпоредбата на чл.310 ТЗ. Вярно е, че същите са подписани от служител на ответника и не е оборена формалната им доказателствена сила, независимо, че процесуалният пълномощник на касатора по същество е отрекъл изцяло фактите, относими към съществуващо изискуемо вземане на за равностойността на невърнатите материали. По делото обаче липсват данни за надлежното упълномощаване на това лице да получава от името на търговеца материали от ищеца, а въззивният съд неправилно е приложил презумпцията по чл. 301 ТЗ. За да се приеме, че едноличният търговец е потвърдил извършените от него действия по приемане на материалите е необходимо той да не се е противопоставил веднага след узнаването. Релевантен към спора би бил моментът на представянето/получаването/ на стоковите разписки или доставянето на описаните материали до склада на изпълнителя. По делото липсват надлежни писмени или гласни доказателства за уведомяване на едноличния търговец, сега касатор, респ. на негов пълномощник, за сключени от негово име договори за продажби на материали. При извършената проверка вещото лице е установило, че описаните в стоковите разписки материали не били са изписани от склада на ищеца, същите не са били заприходени и в склада на ответника и за тях не ищецът не е издал фактури на името на едноличния търговец, като при това е констатирало, че последният е закупил от трети лица материалите, необходими му за изработка на поръчаните от ищеца обувки. Ето защо за момент на узнаване по смисъла на чл. 301 ТЗ би следвало да се приеме моментът на представяне на стоковите разписки по делото, като се отчете изричното противопоставяне от търговеца - касатор, направено в отговора на исковата молба по чл.131 ГПК.
По изложените съображения постановеният от окръжния съд съдебен акт като неправилен следва да бъде отменен и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК спорът следва да се реши по същество, като вместо него се постанови решение, с което да отхвърли предявения иск по чл.55, ал. пр.3 във вр. с чл.57 ЗЗД.
При този изход делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на касатора следва да се присъдят разноски за всички инстанции в размер на 2 471.60 лв. по представен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение


Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ въззивно решение № 291 от 17.05.2013 г. по в.гр.д. № 134/2013 г. на Плевенския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от [фирма], [населено място] срещу С. В. С., действащ като [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 във вр. с чл.57 ЗЗД за сумата 11 079.73 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.08.2012 г.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 2 471.60 /две хиляди, четиристотин седемдесет и един лева и 60 стотинки/лева – разноски по делото.
Решението е окончателно


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: